Хемиграмопетерсиус

Hemigrammopetersius

Хемиграмопетерсиус
Семейство Alestidae.

Hemigrammopetersius caudalis (Boulenger, 1890).Златно Конго
Разпространени са в горските реки от басейна на долното течение на р. Конго. Дължина до 7 см. D 2/8, А 3-4/19-20, ll 29-30. Тялото е изтеглено, умерено високо, сплескано отстрани. Устата е горна. "D" е висок.Имат мастен плавник. Тялото на самеца е прозрачно, жълтеникаво-сиво с зеленикав, синкав или златист блясък. Плавниците са жълтеникави. "D" е сърповиден, изтеглен. Тялото на самката е прозрачно, жълто-сиво. Рибите са мирни, стадни, подвижни, страхливи, придържат се към горните и средни слоеве на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум, с засадени и плаващи растения, създаващи затъмнени места, но и с достатъчно място за плуване. Вода: 22-25°С, dH 5-20°, рН 6-7,5. За риби, предназначени за развъждане, най-добре dH до 10°, рН 6-7. Храна: жива, заместители (обичат да ловят насекоми от повърхността на водата). За размножаване се слагат 1 самеца и 2-3 самки, които предварително се държат отделно около 2 седмици. Размножителен аквариум от 80 см, ниво на водата 15 см, на дъното сепараторна мрежа с дребнолистни растения. Аквариума се затъмнява и се покрива, тъй като рибите могат да изкочат. Вода: 24-26°С, dH 2-4°, рН 6-6,5. Хвърлянето на хайвера става обикновено с първите слънчеви лъчи. Самката хвърля до 500 зърна. След хвърлянето рибите се отделят, нивото на водата се понижава до 5 см. Инкубационен период 5-8 денонощия, малките плуват след 1-1,5 денонощия. Стартова храна: инфузории. Малките лошо понасят замърсяването.

Хемихромис

Hemichromis

Хемихромис
Семейство цихлиди (Cichlidae).

Тялото е изтеглено, доста високо, сплескано отстрани."D" е дълъг. Рибите са териториални, обитават средните и долни слоеве на водата, степента на агресивност зависи от вида и е индивидуална. Най-добре е да се отглеждат във видов аквариум с растения с твърди листа и защитени от изравяне от рибите, а също с плоски камъни и корени. Вода: 22-26°С, dH до 20°, рН 6,8-7,5, ежеседмична смяна на 1/4 от обема. Храна: жива, заместители. Размножаването е по двойки (най-добре е двойката да се образува от група млади екземпляри) може да става и в обикновен аквариум. Стимул за хвърляне на хайвера е повишаването на температурата с 2-3°С и смяна на водата. Хайвера, обикновено, се хвърля на плосък камък (до 500 зърна). Родителите се грижат за хайвера и потомството и през това време стават агресивни. Инкубационен период 2-5 денонощия, малките плуват след 4-6 денонощия. Стартова храна: науплии на циклопс, нематоди.
Hemichromis bimaculatus Gill, 1862.Хромис-красавец
Разпространени са в басейна на реките Конго, Нил и Нигер. Дължина до 15 см. D XIV-XV/10-12, А 111/8-9, ll 26-27. Гърба е тъмно-маслен, страните са зеленикави или светло-маслен, корема е с червеникав оттенък. По средата на тялото има черно петно. На края на хрилното капаче има черно-синьо петно. Отстрани има редове блестящи зелено-сини петънца. Понякога се появява слаба тъмна надлъжна и няколко напречни ивици. "D" е червен с различни оттенъци, "А" е светло-маслен. Оцветяването на рибите силно се променя в зависимост от местопроизхождението. Хищници, агресивни са, не търпят нахлуване във своята територия, но се срещат и по-миролюбиви екземпляри. Силно ровят грунда, изравяйки растенията.
Hemichromis fasciatus Peters, 1858.Златист хемихромис
Разпространени са в западната част на Африка, от Сенегал до Конго. Обитават водоемите от всички типове, в това число и със слабо солена вода. Дължина до 30 см, в аквариум до 18 см. D XIV-XV/11-13, А 111/8-11, ll 28-30. Гърба е маслен, страните са никелово-жълти с зеленикав оттенък. На хрилното капаче има зелено-синьо петно, отстрани няколко тъмни, едри петна. Плавниците са зеленикави или жълтеникави. През размножителния период тялото става с наситено златист блясък, отстрани се очертават 5 едри блестящи черни петна, между които редове по-ситни. Самеца е по-строен, самката е по-малка. Рибите са агресивни, ровят в грунда, необходими са укрития. Хищници. Младите екземпляри може да се бият до смърт.
Hemichromis lifalili Loiselle, 1979.Червен хемихромис
Разпространени са на юго-изток и юг в Заир. Обитават плитките езера, напоителни канали и рекички. Дължина до 15 см, в аквариум по-малко. В XIII-XV/10-12, А 111/8-9, ll 25-27. Тялото е кърваво-червено с безразборно разпръснати блестящи сини петънца. По средата на тялото има едро, синьо до черно петно, което понякога избледнява. Нечифтните плавници са виолетови до червени. По-слабите риби стават със сива маскировъчна окраска и са трудно различими. Самеца е оцветен по-интензивно, с възрастта на главата му се образува мастна издатина. Самката има по-малко сини петна.

Хелостома

Helostoma

Хелостома
Семейство Helostomidae.

Helostoma tennincki Cuvier, Valenciennes, 1831.Целуващо се гурами
Разпространени са в Тайланд и островите Калимантан, Суматра и Ява. Обитават блатата, изкуствените езера гъсто обрасли с растения, а също и каналите в оризовите полета и бавнотечащите реки. Дължина до 30 см, в аквариум значително по-малко. D XVI-XVIII/13-16, А XIII-XV/17-18, ll 43-48. Тялото е изтеглено, високо, с елипсовидна до яйцевидна форма, силно сплескано отстрани. Устните са дебели, устата е малка. "D" и "А" са дълги. Основното оцветяване е сребристо-зелено до жълтеникаво-сребристо, отстрани често се виждат множество тъмни щрихи, хрилното капаче е с 2 тъмни вертикални ивици. Плавниците са зеленикави до сиво-жълти. При разглеждане отгоре самката е по-пълна. Дишат атмосферен въздух с помощта на хрилен лабиринт. Рибите са мирни, придържат се към средните и горни слоеве на водата. При голямо количество риби се наблюдават битки за територия. Унищожават хидрите и някои видове зелени водорасли. Може да се отглеждат в общ аквариум от 100 л (в по-малък са плашливи) с мощни твърдолистни, а също и плаващи растения. Аквариума трябва да е закрит отгоре, за да може въздуха който дишат рибите да е топъл. Вода: 24-28°С, dH 5-20°, рН 6-7,5. Храна: ситна жива, растителна, заместители. Размножаването е по двойки, по време на брачните игри рибите се "целуват". Хвърлянето на хайвера става както в общ, така и в размножителен аквариум и се стимулира със свежа вода. В аквариума трябва да има плаващи растения, под които рибите хвърлят хайвера. Гнездо не строят, не пазят хайвера и малките, не си изяждат хайвера. Инкубационен период 18-24 ч, малките плуват след 30-48 ч. Стартова храна: инфузории. Полова зрялост след 2 години.

Хасемания

Hasemania

Хасемания
Семейство харациди (Characidae).

Hasemania nana (Lutken, 1874).Медна рибка. Медна тетра. Хасемания.
Разпространени са в юго-източната част на Бразилия. Дължина до 6 см. D 0/11, А 0/17-19, ll 30-32+3. Тяло изтеглено, с елипсовидна форма, сплескано отстрани. То е сребристо, при самеца синкаво, при възбуда и през размножителния период със медно-червен блясък, при самката с зелено-жълт. По тялото минава надлъжна черно-синя ивица, с различна степен на интензивност, чак до края на "С". Над нея при самеца има златиста, при самката жълта ивица. Краищата на нечифтните плавници са белезникави. Плавниците на самеца са кафяво-червени, на самката -- жълтеникави. Мирни, стадни, подвижни риби, придържат се към средните слоеве на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум, с засадени и плаващи растения за създаване на тъмни места. Вода: 18-24°С, dH 5-20°С. рН 6,5-7,5, богата на кислород. Храна: жива, заместители. Размножаване по двойки или в стадо. Размножителен аквариум от 25 см за двойка, без грунд с затъмнено дъно, сепараторна мрежа, на нея растения с удължено стебло и разсечени листа. Вода: 24-27°С (с 2-3°С повече от при отглеждането), dH 4-12°, рН 6-6,5 (0,5 от обема аквариумна, 0,5 от обема свежа вода). Преди размножаването самките и самците 2 седмици се държат отделно. Болшинството акваристи слагат рибите вечер, сутринта става хвърлянето на хайвера (до 200 зърна), след което рибите се отделят, тъй като си ядат хайвера. Аквариума трябва да се затъмни, тъй като "хайвера се страхува от светлината". Инкубационен период 1-2 денонощия, малките плуват след 3-5 денонощия. Стартова храна: инфузории. Полова зрялост на самците 6 месеца, на самките 4 месеца.

Гиринохейлус

Gyrinocheilus

Гиринохейлус
Семейство Gyrinocheilidae.

Gyrinocheilus aymonieri (Tirant, 1883).
Разпространени са в горските ручеи на Тайланд и о.Калимантан. Дължина до 25 см, в аквариум до 15 см. D 3-4/9-10, А 3-4/4-5, ll (37) 39-41. Тялото е силно изтеглено на дължина, със леко изпъкнал профил на гърба и плосък и широк корем. Строежа на устата обезпечава възможността да се прилепва към предметите, а също да изсмуква водорасли. Тялото е сиво- до жълто-кафяво с тъмни петна, по което понякога може да минава надлъжна ивица. Тъмната окантовка на люспите образува мрежест рисунък. Плавниците са жълтеникави до сиви. На "С" има ситни тъмни точки. Младите екземпляри са миролюбиви, изяждат водораслите, но само късите и меките. С възрастта стават териториални и агресивни, прилепят се към едри спокойни риби, повреждайки кожата им. Придържат се към всички слоеве на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум, но само с много подвижни риби. Необходима е гъста растителност и укрития, също и корени. Вода: 23-26°С, dH 5-20°, рН 6,5-7,8, богата на кислород, чиста. Храна: жива, растителна, заместители. Растителната храна е особено необходимa на младите риби. Има информация за развъждане в развъден аквариум 130х50х30 см със сепараторна мрежа и поставена под ъгъл помпа, създаваща течение. Вода: 24°С, dH 4-5°, рН 6,8. За размножаване са взети 2 самеца и самка с пълен корем. Преди слагането им за размножаване на самката е поставена хормонална инжекция, след известно време заедно със самците - втора. Обработката на рибите е подобна с тази при лабеото. Рибите са поставени за хвърляне вечер, хвърлянето е станало в средата на следващия ден. Самката е хвърлила около 3000-4000 зърна, рибите не си ядата хайвера. Болшинството от зърната бързо побеляват и се покриват със сапролегния. Няколкото здрави се пренасят в инкубатор с вода с аналогичен състав. При температура 24°С инкубацията е продължила около денонощие. Стартова храна: артемия, дребна растителна. Полова зрялост след 2-3 години.

Тернеция

Gymnocorymbus

Тернеция
Семейство харациди (Characidae).

Gymnocorymbus ternetzi (Boulenger, 1895).
Разпространени са в басейна на реките Парагвай и Рио-Негро. Дължина до 6 см. D 11-12, А 40-42. Тяло умерено изтеглено на дължина, доста високо, с яйцевидна форма, отстрани силно сплескано, страничната линия е пълна. Има мастен плавник. Гърба е маслено-зелен, страните са сребристи с жълтеникав до син блясък. В предната част на тялото има 3 черни надлъжни ивици (през очите, зад хрилното капаче и в началото на "D"), които с възрастта стават сиви. При младите риби задната част на тялото, "D", "А" и мастния плавник са черни. Самеца може да съхрани черната си окраска, "С" с белезникав край. Самката е по-едра. Има и воална форма с удължени плавници. Миролюбиви, стадни риби, придържат се в средния слой на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум, засаден с растения. Вода: 22-26°С, dH до 18°, рН 6,5-7,5 (по друг източник: dH до 30°, рН 5,8-8,5), чиста, ежеседмично сменяна. Храна: жива, заместители. Размножителен аквариум с дължина от 80 см, с сепараторна мрежа и дребнолистни растения, но не трябва да стигат до повърхността на водата (на 5-6 см от нея). Вода: 26-28°С, dH до 8°, КН до 2°, рН 6,5-6,8, свежа, ниво 15-20 см, аерация. За размножаване се слага двойка или група с преобладаване на самците (самките сутринта, самците вечер). Самката хвърля на растояние до 1000 зърна. Рибите се отделят, тъй като преследват малките и хайвера. Инкубационен период 20-30 ч, малките плуват след 3-4 денонощия. Стартова храна: инфузории. Малките се сортират по размер -- канибализъм. Полова зрялост след 8 месеца.

Кротушка

Gobio

Кротушка
Семейство Cyprinidae.

Gobio gobio (Linne, 1758).Синоним: G.fluviatilis.
Разпространени са в Европа (освен Италия, Норвегия и Шотландия), Средна Азия, Западен Сибир до р.Енисей, басейна на р. Амур и Китай. Обитават течащите водоеми, езера с чиста вода, при неравното песъчливо дъно или между камъни. Дължина до 20 см, в аквариум до 15 см. D 3/7, А 3/6,_ll 40-44. Тяло изтеглено, в напречно сечение закръглено, в задната си част леко сплескано, профила на гърба леко изпъкнал. Уста долна.1 двойка мустаци. Основното оцветяване на тялото е сиво-зелено, с тъмни петна, корема е сребрист с червеникав оттенък. Мирни, стадни риби, обичат чиста, богата на кислород вода. С удоволствие стоят над грунда срещу течението. Може да се отглеждат в общ аквариум, грунд чист пясък и камъни, растения. Вода: 5-20°С, dH 10-20° рН 7-7,5. Храна: жива, растителна, заместители. Размножаването се стимулира като през зимата се отглеждат при 5-10°С. Размножителен аквариум с дължина от 90 см за група риби (5 самки и 15 самеца), в който грунда се слага с наклон към една от стените (височина на грунда 3-4 см до 20см към другата ), растения. Аерация, филтрация. Размножаването е от края на април до юни, в продължение на няколко дена. Хайвера се прилепва към пясъка и растенията. След хвърлянето рибите да се отделят. Инкубационен период около 7 денонощия при 18-20°С. Стартова храна: инфузории. За хвърляне се слагат риби с дължина 8-9 см.

Риба слон

Gnathonemus
Семейство: MormyridaeОбединява няколко рода риби с характерен, повече или по-малко развит хобот.

Gnathonemus petersii, Gunther, 1832Риба слон
Разпространение: Африка – бавно течащите води, с множество корени. От Камерун, до Нигерия и Заир. Размер: до 20 см. Храна: всеядна, предпочита жива храна, но се приучава да яде и гранулирана и замрaзена. Поведение: миролюбива Вода: pH 6.0 to 7.0, dH to 12, температура 22 ÷ 28°C За отглеждане на тези едри риби е желателно да се използва аквариум с размер не по-малък от 100—120 л. Рибите могат да изкочат, затова трябва плътно да е затворен с капак. Трябва да се направят няколко укрития от гъсто залесени едролистни растения, пещери от камъни.Дъното трябва да е меко. Някои акваристи смятат, че това е една от най-умните риби. За да се хранят, те заравят глава в дъното и търсят храна с помощта на своя подвижен хобот. В природата те дълбоко се заравят в тинята, като се показва само гръбния аналния и плавник. Там се намира и един необикновен уред –електролокатор, чрез който разбират от няколко метра за приближаването на врага.

Птеригоплихт

Glyptoperichthys

Птеригоплихт

Glyptoperichthys gibbiceps (Kner, 1854)

Разпространение: Перуанската река Пакайа (Rio Pacaya), бразилските реки Тефе (Rio Tefe), Шингу. Външен вид: Дължина до 50—60 см. Удължено, сплескано отгоре тяло. Основния фон е светло-кафяв, по него са разпръснати едри, кафяно-кафяви кръгли петна. Такива петна има и на плавниците. Гръбния плавник е доста едър. Полови белези: Мъжките са по-едри, имат увеличени лъчи на гръдните плавници, осеяни с шипове. Отглеждане: В природата е стадна риба, но в аквариума не са редки случаите на вътревидова агресия, усилваща се при недостиг на храна. Активни са нощем. Аквариум от 200л. Могат да повредят нежните растения. Необходими са корени, укрития. Ежеседмична смяна на до 30 % от обема на водата. Параметри на водата: твърдост 4—20°, рН 6,5—8,2, температура 22—30 °С. Храна: растителна, комбинирана. При хранене с филе от морска риба растат по-бързо.

Глосолепис

Glossolepis

Глосолепис
Семейство Melanotaeniidae.

Glossolepis incisus Weber, 1908.Червена Атерина
Разпространени са във водоемите в района на езерото Сентани (Папуа-Нова Гвинея). Дължина до 15 см, в аквариум малко по-малко. D1 4-6, D2 1/9-11, А 1/19-23, ll 50-60. Тялото е удължено, относително високо, с елипсовидна форма, силно сплескано отстрани. Устните са дебели. Младите риби, примерно до 6 см дължина, са сребристо-сиви. В тази възраст различаването на пола става по следния начин: рибите се държат дълго време в тъмнина, след това се вклюва светлината -- самците са черни, самките са сиво-жълти. При възрастните самци цялото тяло и плавниците са с червен цвят, отстрани минават дребни, с неправилна форма, тъмно-червени напречни ивици, отделните люспи имат сребърен блясък. Дъговата обвивка на очите е с наситено червен цвят. С възрастта, при доминиращия в групата самец окраската потъмнява. При възрастните самки гърба е маслен, страните са жълто-маслени с множество къси, тесни, златисто-жълти напречни ивици. Дъговата обвивка на очите е златисто-жълто. Плавниците са прозиращи, жълтеникави. Рибите са мирни, стадни, подвижни, страхливи. Може да се отглеждат в общ, закрит отгоре (при уплаха изкачат) аквариум, засаден с растения. Вода: 22-25°С, dH 10-25°, рН 7-8, чиста, богата на кислород. Храна: жива, заместители. Преди слагането на рибите за размножаване самците и самките 1-2 седмици се държат отделно. Развъден аквариум с дребнолистни растения, температура на водата с 2-3°С по-висока от при отглеждането. За размножаване се слага неголяма група риби, преобладаващи самци. Хвърлянето продължава няколко дни. Самката хвърля върху растенията до 700 зърна. Субстрата с хайвера всеки ден се пренася в инкубатор със свежа вода със същите параметри. Инкубационен период 7-8 денонощия, излюпените личинки веднага плуват по повърхността и се хранят: яйчен жълтък. Полова зрялост след 12-16 месеца.

Гирардинус

Girardinus

Гирардинус
Семейство пецилиеви (Poeciliidae).

Girardinus metallicus, Poey, 1854.Гирардинус металикус
Разпространени са в Коста-Рика и Куба. Обитават неголеми водоеми с течаща вода, също езера и блата. Дължина на самеца до 5 см, на самката до 9 см. D 9-11, А 10-11, ll 29-31. Тялото е изтеглено, невисоко, леко сплескано отстрани. "D" е отнесен към задната част на тялото. Основното оцветяване на тялото е жълто-кафяво до сиво-зелено, с метален блясък. Отстрани една след друга минават тъмни и сребристи напречни ивици. Тъмните кантове на люспите образуват мрежест рисунък. Под очите и на хрилните капачета има няколко блестящи зелени точки. Основата на "D" е с черно петно. При много самци от гоноподия до муцуната минава черна ивица. Хайвера се опложда в тялото на самката и тя ражда напълно оформени малки, които веднага се хранят. Мирни риби. Може да се отглеждат в общ аквариум, с засадени и плаващи растения. Вода: 22-25°С, dH 10-25°, рН 6,5-7,5. Храна: жива, растителна, заместители. Бременната самка с закръглен корем се пренася в отделен аквариум с температура с 2°С повече от при отглеждането, засаден с растения. Бременност 21-28 денонощия. Самката преследва малките (до 60 броя), тя се отделя. Стартова храна: "жива прах". Полова зрялост след 3-4 месеца.

Геофагус

Geophagus

Геофагус
Семейство цихлиди (Cichlidae).

Разпространени са в Южна Америка. Тялото е леко изтеглено, относително високо, силно сплескано отстрани, профила на гърба е по-силно изпъкнал от на корема. Главата е едра. "D" е дълъг. Рибите са териториални, двойките се образуват самостоятелно от група млади риби. Придържат се към средните и долни слоеве на водата. Ровят се в грунда. Може да се отглеждат в общ аквариум, но за предпочитане е във видов, двойки, с грунд от дребен пясък, твърдолистни растения с къси стебла, защитени от изкопаване с камъни или посадени в закопани в грунда саксийки, притиснати отгоре с камъни. Добре е да има плаващи растения, обезателно пещери и други укрития, а също плоски камъни. Вода: 24-26°С, dH 6-18°, рН 6,5-7,5, обезателно редовна ежеседмична смяна на водата, желателен е филтър, особенно за риби ровещи в грунда. Храна: жива, растителна, заместители.
Geophagus brasiliensis (Quoy, Gaimard, 1824).Бразилски Геофагус
Разпространени са в бреговете на богатите с укрития притоци на големите реки и езера от юго-източната част на Бразилия до Ла Плата. Дължина до 30 см, в аквариум обикновено до 15 см. D XIII-XVII/9-10, А 111/7-10, ll 24-38. Основното оцветяване на тялото е сиво-жълто до червено-кафяво. Всяка люспа е с блестящи синьо-зелени петънца. През размножителния период отстрани се вижда едро, заоблено черно петно, а през очите минава черна ивица. Нечифтните плавници са жълто-зелени до кафяви, с винено-червени, жълти, сини, зелени или сребристи петънца. При самеца "D" и "А" на края си са заострени. Параметри на водата при отглеждане: 20-25°С, dH 6-32°, рН 6,8-7,8. Рибите понякога силно ровят грунда, самците са много агресивни при защитаване на територията си. От възрастни риби е много трудно да се образува двойка. Неготовата за размножаване самка се преследва от самеца и може да бъде убита, затова самеца трябва да е по-млад и по-малък от самката. Размножаване както в общ, така и развъден аквариум с дължина от 60 см с гладки камъни и пещери. Хвърлянето на хайвера става върху твърда повърхност, предварително очистена от рибите. Вода: 25-28°С, dH до 10°, рН 6-7,2. Има информация за развъждане във вода dH 30-32°С, рН 7. Обикновено за хайвера (до 1000 зърна) се грижи самката, ако има стълкновения самеца се отделя. Инкубационен период 3-6 денононщия, след 7-10 денонощия малките плуват. Стартова храна: науплии на циклопс, нематоди. Полова зрялост след 7-11 месеца.
Geophagus steindachneri (Eigenmann, Hildebrand, 1910.)Геофагус Щахндахнери
Разпространени са в басейна на реките Магдалена и Каука (Колумбия). Дължина до 25 см, в аквариум по-малко. D XV-XVII/9-11, А 111/6-8, ll 28-30. Основното оцветяване на тялото е маслено до кафеникаво, в зависимост от условията може да има някоко тъмни напречни и една надлъжна ивици. Люспите са с златист блясък. Нечифтните плавници са кафеникави с жълти до жълто-кафяви петънца и штрихи. При самеца на главата има мастен израстък с червено-кафяв цвят. "D" и "А" на края си са удължени. Миролюбиви риби, много акваристи препоръчват да се отгледа група с превес на самките. Някои екземпляри ровят грунда. Размножаване както в общ, така и в развъден аквариум. Хайвера (до 100 зърна) най-често се полага на предварително почистен плосък камък. Вода: 24-28°С,_dH до 12°, рН 6,4-7,5. Самката веднага инкубира хайвера в устата си. Малките изплуват след 15-20 денонощия. Стартова храна : зоопланктон. Полова зрялост след 8-10 месеца.
Geophagus surinamensis (Bloch, 1791).Суринамски Геофагус
Разпространени са в Гвиана и северната част от басейна на р. Амазонка. Обитават стоящи води или бавнотечащи притоци с пясъчно дъно и достатъчен брой укрития. Дължина до 25 см, в аквариум по-малко. D XVI-XV/9-11, А 111/8-9, ll 28-31. Основното оцветяване на тялото е жълто-зелено до зелено-синьо, гърба е тъмно-маслен, долната част е бяло-жълта. Краищата на люспите са с зелен до син оттенък. Отстрани по средата има едро черно петно. Устните са сини. Плавниците са кафяво-червени с сини штрихи и петна. Самеца е по-едър, по-интензивно оцветен, външните лъчи на "С". Доста мирни, спокойни риби, малко се ровят в грунда, щадят растенията, но ако са гладни преравят целия грунд, изменяйки ландшафта на дъното на аквариума. Размножаване както в общ, така и в развъден аквариум с камъни и корени. Вода: 26-28°С, dH 5-10°, рН 6-7. Хайвера (до 400 зърна) се хвърля на твърда повърхност, най-често на плосък камък,около когото няма растения. След 24-30 ч рибите вземат хайвера в устата си (най-често само самката) и го инкубират. След 7 дена малките излизат от устата. Стартова храна: науплии и дребни циклопси. Родителите се грижат за потомството. Полова зрялост след 12-16 месеца.

Гастеростеус

Gasterosteus

Гастеростеус
Семейство Gasterosteidae.

Gasterosteus aculeatus Linne, 1758.Гастеростеус aкулеатус
Разпространени са в Европа, Средна Азия, Севетна Америка, Алжир. Обичат бавно течение, реки и езера с тревисти брегове. Дължина до 10 см. D 111/10-12, А 1/8. Тялото е с вретенообразна форма с тясно опашно стебло, страните са повече или по-малко покрити с костни пластинки. "D" и "А" са силно отнесени към опашката. Гърба е зеленикав, понякога черен, страните са сребристи с тъмни сиво-зелени петна, гърдите и гърлото са бледо-розови. Самеца през размножителния период е с наситено червен корем, самката е със силно напълнял корем. Рибите са подвижни, стадни, през размножителния период териториални, агресивни. Видов аквариум, грунд -- ситен пясък, засаден с растения, в това число и дребнолистни, свободно място за плуване. Естествено осветление или плавно включване на обикновени лампи, тъй като рибите се плашат и рязко се хвърлят в страни при внезапно включване на осветлението. Вода: 16-22°С (при силна аерация понасят 24°С), dH до 15°, рН 6,5-7,5, богата на кислород. Храна: жива. За успешно размножаване през есента самците и самките се държат отделно при 12-16°С. Развъден аквариум с грунд от пясък и дребнолистни растения. За размножаване през есента се слагат 1 самец и 3-4 самки, включва се аерация и се повишава температурата до 18-20°С. Самеца строи гнездо на грунда от растения с вход и изход. За да го облекчим може да се сложи странично на грунда керамична саксия с пробито дъно. След като самките една след друга хвърлят хайвер в гнездото, те се отделят. Самеца се грижи за хайвера и личинките. След проплуването на малките той се отделя. Стартова храна: зоопланктон.

Гастеропелекус

Gasteropelecus

Гастеропелекус
Семейство клинокоремни (Gasteropelecidae).

Gasteropelecus sternicla (Linne, 1758).Гастеропелекус стерникла
Разпространени са в Гвиана средната част от басейна на р. Амазонка. Дължина до 6,5 см. D 10-11, А 31-33(-34), ll 30-35. Тялото е удължено, високо, силно сплескано отстрани, профила на гърба е прав, профила на долната част е като дъга от муцуната към опашното стебло. Устата е горна. Има мастен плавник. "D" е блозо до опашката. "С" е двоен. При разглеждане отгоре самеца е по-слаб от самката. Рибите са мирни, могат да плуват по повърхността на водата и да изкачат от нея, прелитайки 3-4 м, но най-често стоят сред растенията. Придържат се към горните слоеве на водата. Може да се отглеждат в общ, закрит отгоре аквариум (покривното стъкло трябва да е на 8-10 см над повърхността на водата), с дължина от 150 см, с засадени и плаващи растения, но с голямо открито пространство за плуване. Вода: 23-27°С, dH 2-15°, рН 6 -7,2, богата на кислород. Храна: жива (особено дребни крилати насекоми), заместители. Предпочитат да се хранят на повърхността на водата, от грунда не се хранят. Размножаването е най-добре да бъде групово както в общ, така и в развъден, покрит отгоре аквариум с дължина от 150 см, с група дребнолистни растения с удължени стебла. Вода: 27-30°С, dH 2-3°, рН 6-6,8, обезателно движение на водата на повърхността и често сменяне. Хайвера (до 1400 зърна) заедно с растенията и събраното от дъното се пренася в инкубатор. Инкубационен период 1-2 денонощия. Малките плуват след 3-5 денонощия и се придържат към повърхността. Стартова храна: коловратки, леко подсушени, за да не потъват, науплии. Част от водата 2 пъти в денонощие се заменя със свежа. Развъдния аквариум трябва да е покрит отгоре.

Гарманела

Garmanella

Гарманела
Семейство карпозъби (Cyprinodontidae).

Garmanella pulchra, Hubbs, 1936.Гарманела Пулхра
Разпространени са на п-ов Юкатан (Мексико). Обитават неголемите крайбрежни полу-солени водоеми със стояща вода. Дължина до 5 см. В 15-17, А 8-10, ll 22-24. Тялото е късо с висок гръб, опашното стебло е широко. Тялото на самеца е от оранжево до сиво-кафяво с сребристи люспи, тъмни точки и тънки напречни огънати линиии. Главата и гърлото са оранжево-червени, под очите често има тъмни ивици. "D" и "А" са с оранжево-червени оттенъци, с редове тъмни точки. "С" е с тъмни кантове. Тялото на самката е сребристо-сиво с 7 тъмни напречни ивици, по средата на тялото има едно или няколко черни петна. "D" и основата на "С" са с тъмни точки и петна. Плавниците са безцветни. Младите екземпляри са оцветени като самката, но "А" е с оранжев кант. Рибите се придържат към долния слой на водата, самците преследват самките. Видов аквариум, самки повече от самци, обезателно укрития. Вода: 16-24°С, dH 15-25°, рН 7-8, соленост 3,5-6 г/л, богата на кислород. Храна: жива с добавки на растителна, заместители. Развъден аквариум с ниво на водата около 10 см, с грунд и група дребнолистни растения. За размножаване се слага 1 самец и 2-4 самки. Вода: 24-28°С. Хвърлянето на хайвера става на грунда. Хайвера е слаболеплив, част от него остава по растенията, останалото пада на грунда. Рибите си ядат хайвера, след хвърлянето да се отделят. Много акваристи пренасят хайвера в неголям, засаден с растения инкубатор. Хайвера на 2-3 денонощие става млечно-бял (да не се бърка с хайвер покрит с гъбички!). Инкубационен период 10-12 денонощия. Малките се хранят след седмица -- дребни науплии на циклопс, артемия. Полова зрялост след 6 месеца.

Гамбузия

Gambusia

Гамбузия
Семейство пецилиеви (Poeciliidae).

Тялото им е изтеглено на дължина, невисоко, в предната си част леко сплескано. "D" е отнесен към задната половина на туловището. Самеца има гоноподий. Хайвера се опложда в тялото на самката и тя ражда напълно оформени малки, които веднага започват да се хранят. Рибите са стадни, нерядко разкъсват плавниците на другите риби, понасят големи колебания на температурата, придържат се към средните и горни слоеве на водата. Отглеждат се във видов аквариум. Места засадени с растения. Вода: 15-35°С, dH 10-40°, рН 6-8,8. Понасят соленост до 5 г/л. Храна: жива, растителна, заместители. Бременната самка с закръглен корем се премества в отделен, добре засаден с растения аквариум с вода от 22°С (но не по-ниска, от тази при отглеждането). Продължителност на бременноста 20-35 денонощия. Самката преследва малките. Стартова храна: зоопланктон. Полова зрялост след 2-3 месеца.
Gambusia affinis affinis (Baird, Girard, 1853).Обикновена Гамбузия
Разпространени са в южните щати на USA. Обитават спокойни водоеми. Дължина на самеца до 4 см, на самката до 6,5 см. D 7-9, А 9, ll 30-32. Тъмната окантовка на люспите образува мрежест рисунък. Плавниците са жълтеникави с тъмни петънца. Срещат се екземпляри с тъмни петънца по цялото тяло. Самеца е сребристо-сив, отстрани с жълтеникав до син блясък. Самката е сиво-зелена.
Gambusia affinis holbrooki (Girard, 1859).Гамбузия Холбруки
Разпространени са на юго-изток в USA и северната част на Мексико. Обитават спокойни водоеми. Дължина на самеца до 4 см, на самката до 6,5 см. D 6-9, А 9-10, ll 30-32. Тъмната окантовка на люспите образува мрежест рисунък. Има 3 варианта на оцветяване: -- Отстрани светло-виолетови."D" и "С" с тъмни петънца , останалите плавници са безцветни. -- Отстрани жълти с тъмно-орамжево петно. -- Отстрани с черни петънца.

Фарловела

Farlowella

Фарловела
Семейство Loricariidae.

Farlowella acus (Kner, 1853).Фарловела акус
Разпространени са в тропиците на Южна Америка. Обитават водоемите с течаща вода. Дължина до 20 см, в аквариум до 15 см. D 1/6, А 1/5. Тялото е изтеглено, в напречно сечение почти кръгло. Много дълго, тънко и сплескано в горните и долни части опашно стебло. Муцуната завършва с дълъг, сплескан отгоре надолу тънък, леко завит нагоре израстък. Горните и долните лъчи на "С" саа нишковидно изтеглени. Туловището до корема е покрито с костни пластинки. Основното оцветяване на тялото е маслено-зелено до жълто-кафяво, корема е бял до жълтеникав. От муцуната до "С" отстрани минава тъмна, понякога прекъсната, надлъжна ивица. Плавниците са прозрачни, лъчите с тъмни точки. Самците се бият за територия, установява се йерархия и силния пречи да се хранят по-слабите. Придържат се към ниските слоеве на водата, миролюбиви са към другите риби. Може да се отглежда двойка в общ аквариум (ако са няколко самеца, то за всеки трябва не по-малко от 50 см дължина), който трябва да е закрит, тъй като рибите понякога изкачат от водата, засаден с растения и обезателно корени, които рибите изсмукват. Вода: 24-28°С, dH 3-17°, рН 6-7,2, прозрачна, богата на кислород, ежеседмична смяна и движение на водата. Храна: растителна, жива (циклопс, дафния), заместители. Развъждане във вода 24°С, dH 17° и рН 7. Размножителен аквариум от 60 см за двойка, без грунд, растения с едри листа, керамична или пластмасова тръба, поставена вертикално в слабо осветено място, силна аерация. Редовно почистване на аквариума и смяна на 1/3 от водата. Преди хвърляне на хайвера рибите чистят субстрата (лист, тръба, стъклото на аквариума). Самеца се грижи за хайвера, самката се отделя. Инкубационен период 4-9 денонощия, малките плуват след 1-4 денонощия. Стартова храна: водорасли (пуска се на дъното гладък камък, обрасъл с водорасли), салата. Може да се пренесат излюпените личинки в аквариум, стените на който са обрасли с водорасли. Полова зрялост след 1,5-2 години. Заболелите риби не трябва да се лекуват със сол и антибиотици.

Етроплус

Etroplus

Етроплус
Семейство цихлиди (Cichlidae).

Разпространени са в морските крайбрежия и водоемите със слабо солена вода в южна Индия и Шри Ланка. От трите вида, само петнистия етроплус навлиза дълбоко във водоемите със прясна вода.
Etroplus maculatus (Bloch, 1795).Петнист Етроплус
Дължина до 8 см. D XVII-XX/8-10, А XII-XV/8-9, ll 35-37. Тялото е високо, силно сплескано отстрани. Главата и хрилните капачета са без люспи. Устата е крайна. "D" и "А" са дълги. Гърба е маслен до кафяво-черен. Страните са блестящи, лимонено жълти, но може да бъдат и сиво-виолетови, синкави, жълтеникави. Корема е оранжев до червеникав. Устните са сини. На края на муцуната, под очите и на хрилните капачета са разпръснати ситни блестящи зелено-сини петънца. На всяка люспа има червено петънце, което образува на тялото редове прекъснати линии. По средата на тялото има петно с наситен черен цвят, понякога със зеленикав блясък. В долната част на тялото може да се появят черно-сини, с различна интензивност ивици, които може да се сливат една с друга. Плавниците са прозрачни с оранжеви краища. През размножителния период плавниците стават жълти до оранжеви, "А" -- наситено черен. Самеца е по-едър, оцветен по-интензивно. Рибите са мирни, с изключение на размножителния период и грижата за потомството. Чувствителни са към преместване във вода със друг състав, малките изобщо не понасят това. Придържат се към средните и горни слоеве на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум, но за предпочитане е по двойки, във видов, засаден с растения, различни укрития, плоски камъни. Вода: 22-26°С, dH 8-20°, рН 7-8. Рибите са чувствителни към някои инфекциозни заболявания, най- вече към ихтиофтирозата и затова се препоръчва добавянето във водата на морска сол (3-6 г/л). При отглеждане във вода с dH по-ниско от 10° е достатъчно един път да се добави сол (3 г/л), при dH повече от 10° може и без нея. Храна: жива, растителна, от повърхността на водата не се хранят. Размножаването е по двойки, може да става и в общ аквариум. Размножителен аквариум от 60 см, с пещера, плоски камъни, корени, растения с едри листа. Вода: 26-28°С. Хвърлянето на хайвера се стимулира със смяна на 1/4 от обема със свежа вода. Двойката чисти избрания субстрат, след това самката хвърля хайвера (до 500 зърна.). Инкубационен период 2-6 денонощия, малките плуват след 3-5 денонощия. Първите дни те се хранят от епителния секрет, отделящ се от кожата на родителите. На второто денонощия на малките може да се дават инфузории. Ако рибите започнат да се бият, то самеца се отделя. Полова зрялост след 10-12 месеца.

Епиплатис

Epiplatys

Епиплатис
Семейство Cyprinodontidae.

Разпространени са в ручеите и плитките водоеми в тропическите дъждовни гори и басейните на реките от атлантическото крайбрежие на Африка до р. Нил. Тялото е изтеглено, с щуковидна форма, устата е горна. "D" е отнесен близо до "С". Хищници, но са миролюбиви с риби със сходен размер, придържат се към горните слоеве на водата, скачащи са, обичат затъмнени места. Може да се отглеждат в общ, закрит отгоре аквариум, но не с дребни риби. Плаващи и засадени растения, достигащи до повърхността на водата. Вода: 22-25°С, dH до 15°, рН 6-7,5. Храна: жива, заместители. Размножаването може да става и в общ аквариум, но за предпочитане е развъден , с плаващи и засадени растения, в които се крие самката от преследването на самеца. Преди слагането на рибите за хвърляне самката и самеца се държат разделени за 1-2 седмици. Вода: 25 -27°С, dH до 10°, рН 6-6,8. За хвърляне се слага двойка или най-добре 1 самец и 2-4 самки. Хвърлянето на хайвера става между растенията, при повърхността на водата. Всеки ден в течение на 2-3 седмици самката хвърля няколко зърна, които заедно с растенията се пренасят в инкубатор, тъй като рибите нападат малките си. Инкубационен период 8-14 денонощия. Малките веднага се хранят -- "жива прах", но не проявяват особена активност, затова е необходима циркулация на водата, която да разпредели храната в аквариума. Малките се сортират по размери, тъй като проявяват канибализъм.
Epiplatys chevalieri (Pelligrin, 1904).Епиплатис Шевалиери
Разпространени са в средното течение на р.Конго. Дължина до 6 см. D 7-10, А 13-15, ll 26-30. Основното оцветяване на тялото е жълто-кафяво с зелен блясък. Отстрани има надлъжни редове червени точки и щрихи. Плавниците са жълти или зеленикави с червени точки и щрихи. Самеца е по-добре оцветен, долния край на "С" е леко изтеглен и заострен. При самката по средата на тялото минава надлъжна тъмна ивица. Отглеждане при 24-26°С, dH 7-10°, рН 6,5, а при развъждане dH 3-5°.
Epiplatys dageti dageti Poll, 1953.Епиплатис Дагети
Разпространени са в юго-западната част на Гана и юго-източната част на Бряг на Слоновата Кост. Дължина до 5 см. D 8-11, А 14-17, ll 25-29. Гърбът е маслено-кафяв, страните са бронзови с зеленикав оттенък и червено-кафяв до черен мрежест рисунък, който се образува от окантовката на люспите, корема е белезникав. Тялото се пресича от 5-6 тъмни напречни ивици. Нечифтните плавници са зеленикави до кафяво-зелени с червени точки и щрихи. "D" и "С" отгоре са сини, "А" и "С" в долния си край са с тесен черен кант. При самеца долния край на С" е изтеглен и заострен. Самката е оцветена по-бледо, без зеленикав оттенък, ивиците се виждат по-ясно.
Epiplatys dageti monroviae Daget, Arnoult, 1964.
Разпространени са в юго-западната част на Либерия и източната част на Бряг на Слоновата кост. Дължина до 5 см. D 8-11, А 14-17, ll 25-29. Гърба е маслено-кафяв, страните са бронзови със син оттенък и червено-кафяв до черен рисунък, създаван от окантовката на люспите, корема е белезникав. Тялото е пресечено от 5-6 тъмно напречни ивици. Нечифтните плавници са зеленикави до кафяво-зелени с червени точки и щрихи. "D" и "С" отгоре са сини, "А" и "С" в долния си край са с много широк черен кант. Самеца е с червено гърло, долния край на "С" е силно изтеглен и заострен. Самката е оцветена по-бледо, без син оттенък, на гърлото има няколко тъмни линии, тъмните ивици са по ясни.
Epiplatys fasciolatus (Gunther, 1866).Епиплатис фасциолатус
Разпространени са във водоемите на Гвинея, Сиера-Леоне и Либерия. Дължина до 8 см. D 10-15, А 15-20, ll 27-31. Оцветяването на тялото силно варира: синьо, зелено или кафяво. В задната третина на тялото има златисто-зелени или блестящи сини точки, които образуват напречни ивици. На цялото тяло може да има мрежест рисунък с червен цвят. При самеца нечифтните плавници, в повечето случаи, са жълти с червени точки и тъмни кантове. При самката по средата на тялото може да минава тъмна надлъжна ивици, плавниците са безцветни. Самците са агресивни, а през размножителния период хапят самката. Хайвера трябва да се пази от слънцето. Хайвера добре се развива във вода с dH до 15°.
Epiplatys grahami (Boulenger, 1911).Епиплатис грахами
Разпространени са в неголемите водоеми със стояща вода в юго-западните части на Нигерия и Камерун. Дължина до 6 см. D 7, А 15-16, ll 28-29. Тялото е кафяво с бледо-син до зелено-син блясък, отстрани има редове червени точки. При самеца отстрани има тъмни напречни ивици, плавниците са жълтеникаво-зелени до бледо-оранжеви, със ситни червени точки. Самката е оцветена по-бледо, напречните ивици се виждат по-ясно, плавниците са безцветни. Развъждане във вода 24-25°С, dH 20° и рН 7,2-7,5.
Epiplatys macrostigma (Boulenger, 1911).Епиплатис макростигма
Разпространени са в устието на р. Конго. Дължина до 6 см. D 8-10, А 15-18, ll 27-30. Самеца е блестящо зелено-син, отстрани има надлъжни редове червени петна. Нечифтните плавници са жълто-зелени с червени петна. Самката е светло маслено-кафява с редове кафяви петънца. Рибите са малко плашливи.

Енеакантус

Enneacanthus

Енеакантус
Семейство Centrarchidae.

Разпространени са в блатата, чистите езера, а също в бавнотечащите ручеи и реки с брегова растителност, от южните райони на щата Ню-Йорк до Флорида (САЩ). Тялото е късо, високо, с яйцевидна форма, сплескано отстрани. Спокойни, мирни риби, държат се в стадо, не обичат силно осветление и рязка промяна на параметрите на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум, но не с подвижни риби, най-добре с други риби от семейството. Грунд -- речен пясък, растения, тъй като са плашливи и се нуждаят от укрития. Вода: 15-20°С, понижаването с през зимните месеци до 10-12°С укрепва здравето на рибите и спомага за размножаването след повишаване на температурата, dH 8-20°, рН 6,5-8, чиста богата на кислород. Храна: жива. Размножаването е по двойки, започва през есента след повишаване на температурата до 18-22°С. За хвърляне се слага двойка, образувала се от стадото. Размножителен аквариум от 40 см, грунд -- речен пясък със слой 6-8 см, групи растения с разсечени листа. Самеца прави ями в пясъка, където самката хвърля хайвера, а самеца се грижи за него. Хайвера може да бъде хвърлен и на растенията. Самката след хвърлянето се отделя. Инкубационен период 2-4 денонощия, малките плуват след 4-7 денонощия. Самеца се отделя, нивото на водата се повишава до 15 см и по-малко. Стартова храна: инфузории. Малките се сортират по размер, канибализъм.
Enneacanthus chaetodon (Daird, 1854).Дисковиден костур
Разпространени са в щата Ню-Джърси и Мериленд (САЩ). Дължина до 8 см. D X/10-12, А 111/8-10, ll 36-45. По тялото минават тъмно-кафяви до черни напречни ивици, между които са разпръснати тъмни петна. Плавниците са оранжеви, при "D" първите лъчи са черни. Размножават се след 1 година.
Enneacanthus obesus (Gurard, 1854).Брилянтен Костур
Дължина до 10 см, в аквариум до 6 см. D IX/-X/ /10-12, А 111/-IV/ /8-11, ll 32-35. Тялото е маслено-кафяво до светло-кафяво, с множество блестящи зелени и златисти точки, може да има и 5-8 тъмни напречни ивици. На хрилното капаче има голямо черно петно. Нечифтните плавници са светло-кафяви, в повечето случаи с червен оттенък, покрити с зелен цвят. При самеца "D" и "А" са по големи. Самката има по-малко точки.

Еласома

Elassoma

Еласома
Семейство Centrarchidae.

Elassoma evergladei Jordan, 1884.Черен костур
Разпространени са в блатата на девствените гори от северната част на Каролина до южна Флорида (САЩ). Дължина до 3,5 см. D II-IV/8-9, А 111/5-7, ll 26-30. Тялото е изтеглено, леко сплескано отстрани. Оцветяването на тялото е сиво-зелено до кафява с тъмни петна. Самеца при възбуда и през размножителния период става черно-син с черни ивици и блестящи зелени петънца на тялото и плавниците. При самката корема е по закръглен, понякога червеникав. Рибите са мирни, териториални, страхливи. За предпочитане е видов аквариум, засаден с дребнолистни растения, отделно лежащи едри, заоблени камъни и достатъчно свободно място за плуване. Между самците стават безобидни стълкновения за територия. Вода: 20-25°С, dH 10-20°, рН 7-8, богата на кислород, прозрачна. Храна: жива, допълнително растителна, заместители. Размножаване по двойки или в група с по-голямо количество на самките. Хвърлянето продължава няколко денонощия,самката хвърля до 70 зърна на дребнолистните растения. Рибите не закачат хайвера и малките. Инкубационен период 2-6 денонощия, малките плуват след 1-2 денонощия. Стартова храна: инфузории. Полова зрялост след 3-4 месеца.

Дистиходус

Distichodus

Дистиходус
Семейство Citharinidae.

Distichodus affinis Gunther, 1873.Дистиходус афинис
Разпространени са в басейна на р. Конго. Дължина до 12 см. D 4/12, А 3/16-18, ll 37-39. Тялото е високо, умерено изтеглено, профила на гърба е по-силно изпъкнал от на корема. Има мастен плавник. При младите екземпляри основното оцветяване на тялото е от светло- до шоколадово-кафяво, краищата на люспите имат сребрист блясък. "D" отпред е черен, по средата червен, отзад безцветен. В основата си "А" е червен, краищата му са безцветни. "С" е кафеникав с безцветен край. Възрастните риби са сребристи с жълтеникав оттенък, гърба е зеленикаво-син. Плавниците си губят оцветяването, при "D" остава черния преден край. Доста спокойни, мирни риби, движат се на неголеми групи в дънния слой на водата. Ядат растенията! Може да се отглеждат в общ акварим без растения, но не със силно подвижни риби, тъй като тогава са страхливи. Вода: 23-26°С, dH 5-15°, рН 6,5-7,5. Храна: жива, растителна (не по-малко от 20%), заместители. За размножаване се слага двойка или 1 самец и 2 самки, които преди това в продължение на 1-2 седмици се държат отделно и добре се хранят само с растителна храна. Развъден аквариум с дължина от от 60 см, на дъното на височина 4-6 см сепараторна мрежа, силна аерация. Вода: 28 °С, dH 5-12°, рН 6,5-7,5. Хвърлянето се стимулира с рязко покачване на температурата (28°С) и свежа вода. Хвърлянето на хайвера става 1-2 денонощия след пускането на рибите. След хвърлянето рибите се отделят, тъй като си изяждат хайвера (до 1500 зърна) и потомството. Инкубационен период 24-40 ч, малките плуват след 3-4 денонощия. Стартова храна: дребни науплии на циклопс, микрочервеи, аулофорус. Малките не обичат силно осветление. Полова зрялост след 1-1,5 години.

Дианема

Dianema

Дианема
Семейство сомове калихтови (Callichthyidae).

Разпространени са в северната част на Южна Америка, особенно често се срещат в басейна на р.Амазонка. Обитават местата близко до брега в бавнотечащите водоеми. Тялото е умерено изтеглено, постепено се свива към "С", профила на гърба в началото на "D" образува тъп ъгъл. Муцуната е остра. 2 двойки мустаци, изтеглени напред. Има мастен плавник. 4 костни пластинки. Самката лесно се различава от самеца по пълния корем. Мирни риби, често са на групи в долните и средни слоеве на водата. При резки движения на аквариста уплашено се зариват с глава в грунда. Може да се отглеждат в общ аквариум с укрития и растения, създаващи места с полумрак. Вода: 22-28°С, dH 5-20°, рН 6-7,5. Храна: жива, заместители. Размножаването е по двойки, може и във видов аквариум. Стимулира се при понижаване на атмосферното налягане и понижаване на температурата с 2-4°С. Самеца строи гнездо от пяна под едър лист на растение, плуващо по повърхността, който може да се замени с диск от пластмаса Ж 20 см. Самката прилепва към него хайвера (до 600 зърна), но може да го прилепи и към стъклото на аквариума близо до гнездото. Хайвера се охранява от самеца. Инкубационен период 4-5 денонощия, малките плуват след 2 денонощия. Стартова храна: зоопланктон. Малките в първите дни са чувствителни към понижаване на температурата. Най-добре 24-28°С. Полова зрялост след 1-1,5 години.
Dianema longibarbis Cope, 1872.Дианема лонгибарбис
Разпространени са в басейна на р. Амазонка. Дължина до 8 см. D 1/7-8, А 1/6. Основното оцветяване на тялото е светло-бежево до червеникаво. По тялото са разпръснати множество тъмни петна, които образуват надлъжна линия по средата на тялото. Плавниците са прозрачни, кафеникаво-жълти, лъчите са тъмни.
Dianema urosriata A. de Miranda-Ribeiro, 1912.Дианема уростриата
Разпространени са в притоците на р. Амазонка при г.Манаус (Бразилия). Дължина до 15 см. D 1/7, А 0/7. Оцветяването на тялото е както при Dianema longibarbis , основния тон е повече бежево-сив. На "С" се редуват черни и бели надлъжни ивици, останалите плавници са прозрачни, кафеникави. Понякога самеца започва да яде хайвера, който тогава се пренася в инкубатор.

Дермогенис

Dermogenys

Дермогенис
Семейство Hemirhamphidae.

Dermogenys pusillus Hasselt, 1823.Синоним: Hemirhamphus fluvitilis
Разпространени са в Индонезия, п-ов Малака и Тайланд. Обитават пресноводните и слабосолени ручеи и реки, а също и в стоящите води на речните ръкави. Дължина на самеца до 6 см, на самката до 7 см. D 111/7-9, А 1/12-15, ll 45-50. Тялото е силно изтеглено, невисоко, отстрани сплескано. Устата е горна, долната челюст е изтеглена доста напред. "D" и "А" са отнесени назад, почти към "С". Оцветяването зависи от местопроизхождението. Най-често се срещат 2 варианта: -- Основно оцветяване жълто-кафяво с метален блясък -- Основно оцветяване сребристо със син оттенък. Долната челюст е с черна, а често и с червени надлъжни линии. При самеца на "D" има червено петно и първите лъчи на "А" са преобразувани в оплождащ орган. Хайвера се опложда в тялото на самката и тя ражда напълно оформени малки, които веднага започват да се хранят. Рибите се придържат към горния слой на водата. Отначало самките и самците си съперничат помежду си, но без сериозни травми. След това се установява йерархия и по-слабия се подчинява на по-силния. Може да се отглеждат в общ аквариум със риби със сходен размер, но най-добре е във видов, където рибите могат да се проявят. Аквариума трябва да е закрит отгоре (рибите са скачащи), с засадени и плаващи растения, но и с достатъчно място за плуване. Нужна е аерация и филтрация. Вода: 22-30°С, dH 8-20°, рН 7-8, може да се добавя сол до 5 мг/л. Храна: жива, заместители. Размножаване в общ аквариум. По време на бременноста на самката, която продължава 4-6 седмици, не трябва да се добавя свежа вода в големи количества, тъй като това предизвиква преждевременно раждане и голяма част от малките загиват. Малките се крият от родителите си между плаващите растения, откъдето може да се изловят и да се пренесат в развъден аквариум. За съхраняване на потомството бременната самка с подпухнал анален отвор и пълен корем може да се пренесе в отделен аквариум с засадени и плаващи растения, откъдето да се отдели след раждането. Самката хвърля до 40 малки. Стартова храна: зоопланктон. Полова зрялост след 4 месеца.

Дазилорикария

Dasyloricaria

Дазилорикария
Семейство сомове лорикариеви (Loricariidae).

Dasyloricaria filamentosa (Steindachner, 1878).Синоним: Loricaria filamentosa.
Разпространени са в басейна на р. Магдалена (Колумбия). Дължина до 25 см, в аквариум до 15 см. D 1/7, А 1/5. Тялото е силно изтеглено, туловището, постепенно свивайки се, се преобразува в дълго опашно стебло. Отстрани има ред костни пластинки, които стигат до опашното стебло. Устата е във формата на прилепало. Горния лъч на "С" е нишковидно изтеглен. Основното оцветяване на тялото е пясъчно-до кафеникаво-жълто, с множество тъмно-кафяви точки и штрихи, които на опашното стебло се сливат в напречни ивици. Плавниците са прозрачни с тъмни петънца. "С" по края си е с широк тъмно-кафяв кант. При възрастния самец има невисока четина по края на главата. Миролюбиви риби, водещи доста потаен начин на живот, активизират се привечер, обичат чистата, течаща, богата на кислород вода, обитават дънната зона. Може да се отглеждат в общ аквариум, в който обезателно трябва да има корени за изсмукване от тях на баластни вещества, необходими за преработката на храната, а също и различни укрития. Вода: 23-28°С, dH 20°, рН 6,5-7,5. Храна: жива, растителна, заместители. Размножаването е по двойки, но има случаи когато самеца се размножава наведнъж с 2-3 самки. Предпочитано време за размножаване -- от август до март. Размножаването може да стане и в общ аквариум. Преди хвърлянето на хайвера самеца избира и чисти субстрата, който може да бъде керамична или пластмасова тръба Ж 3 см, камък, процеп между камъните, корен или едър лист. В развъдния аквариум обикновено се слага тръба с дължина 20 см, в която самката хвърля хайвера (до 160 зърна), след което самеца ляга върху него, маха с плавници и го пази от другите риби. Вода: 25-29°С, dH до 8°, рН 6,5-7. Тръбата със самеца и хайвера може да се пренесе в аквариум за подрастващи и след като потомството напусне тръбата самеца да се отдели. Инкубационен период 8-9 денонощия, след 2 денонощия малките се хранят: микрочервеи. Малките не търсят храната, затова трябва да има ниско ниво на водата със слабо движение. Те са много чувствителни, желателен е биологичен филтър. Полова зрялост след 8-10 месеца.

Циртокара

Cyrtocara

Циртокара
Семейство цихлиди (Cichlidae).

Разпространени са в езерото Малави. Тялото е умерено изтеглено, сплескано отстрани, в повечето случаи високо, от елипсовидна до яйцевидна форма. Главата и очите са големи, устните са дебели. "D" е дълъг. Едни видове са доста мирни, другите са агресивни, особено през размножителния период, когато самеца охранява значителна територия. При отглеждане на един самец трябва да има няколко самки, като укритията превъзхождат броя на рибите. Всички риби обичат добро осветление (от 50 лм/л) и се придържат към средните и долни слоеве на водата. Обема на аквариума трябва да е изчислен, като 2 л вода на 1 см дължина на рибите. За риби, обитаващи зоната на скалите, аквариума трябва да имитира скалист ландшафт с камъни, достигащи до повърхността на водата, с обраснала с водорасли горна част и пещери. Между камъните трябва да има процепи с такъв размер, че рибите да могат да преминават. За риби, обитаващи преходната зона между зоната на скалите и зоната на пясъците, в аквариума се правят постройки от сложени един върху друг плоски камъни с процепи и пещери. Грунд -- пясък. От растенията се избират видове в здрава коренна система и твърди листа като: едрите видове криптокорини, валиснерия, анубиас и др. На камъните може да се закрепят папрати. Вода: 24-28°С, dH 4-20°, рН 7,2-8,5. Чиста, ежеседмично сменяна. Необходимо е да се обърне внимание на почистването на отпадъците и остатъците от храна. Храна: жива, растителна (20%), заместители. Размножаването е по двойки, може да става и в общ аквариум. Самеца образува територия. Хайвера се отлага в предварително изкопана ямичка или на плосък камък. Самката след оплождането му от самеца го взема в устата си, която малките напускат след 17-21 денонощия. Стартова храна: "жива прах". Полова зрялост след 9-12 месеца.
Cyrtocara borleyi (Iles, 1960).Хаплохромис Борлей. Пъстър хаплохромис. Циртокара Борлей.
Разпространени са в зоната на скалите. Дължина до 13 см, в аквариум до 10 см. D XVIII/11-12, А 111/9-10, ll 33-35. Основното оцветяване на активния самец е оранжево, главата е със син блясък. При определен ъгъл на падане на светлината люспите блестят със син цвят."D" и "С" са сиво-кафяви до тъмно-жълти със светло-сини кантове. "А" е тъмно-жълт с 8-12 ситни жълти петна. Самката е сиво-кафява с 3 тъмни петна: по средата на тялото, под меколъчевата част на "D" и на опашното стебло. Плавниците са червено-кафяви. При младите и неактивни самци петната са както при самката. Мирни риби, може да се отглеждат в общ аквариум, най-добре с риби, придържащи се към горните слоеве на водата. Рибите лошо понасят рязката смяна на условията на отглеждане. Самката хвърля до 70 зърна.
Cyrtocara chrysonotus (Boulenger, 1908).Хаплохромис хризонотус. Циртокара хризонотус.
Разпространени са в местата с открита вода, през размножителния период търсят песъчливо дъно. Дължина до 17 см. D XV-XVII/9-12, А 111/9-11, ll 31-34. При самеца "D" и "А" в краищата си са леко заострени, при самката са заоблени. Тялото на самеца е зелено-синьо с неясни тъмни петна, от муцуната до основата на "D" минава жълто-златиста ивица. "D" е с жълто-златист кант. През размножителния период тялото става почти черно. Самката и младите екземпляри са сиво-кафяви, на тялото може да се появят 9-10 неясни тъмни ивици и 3 черни петна. Самците може да се бият помежду си , техния брой зависи от размера на аквариума, количеството на укритията и индивидуалността на рибите. Аквариума трябва да е закрит отгоре, тъй като при уплаха рибите изкачат. Може да се отглеждат с цихлиди от езерото Малави. Самката хвърля до 100 зърна.
Cyrtocara compressiceps (Boulenger, 1908).Дългомуцунест хаплохромис.
Разпространени са в зоната на скалите. Дължина до 25 см, в аквариум значително по-малко. D XV/12, А 111/11, ll 35. Тялото е изтеглено, профила на гърба е по-силно извит от този на корема. Муцуната е силно заострена. Самеца е по-едър, основното оцветяване на тялото е сребристо със зелено-син до син блясък и 2 тъмни надлъжни ивици отстрани. Нечифтните плавници са сиви до черни. "D" е с оранжев кант. При "А" външната част е оранжева, има 6-8 бели петна. Самката е сребриста, надлъжните ивица са изразени слабо. На "А" липсват петна. Хищници, изравят растенията от грунда. Може да се отглеждат с други цихлиди от езерото Малави.
Cyrtocara moori (Boulenger, 1902).Син делфин
Разпространени са в зоната на пясъците. Дължина до 20 см, в аквариум по-малко. D XV-XVI/11, А III-IV/8-9, ll 33-36. С възрастта на челото израства мастна издатина, която при самеца може да излиза от края на муцуната. Тялото на младите риби е сиво-синьо със сребрист оттенък, отстрани има тъмни напречни ивици и 2 петна, едното по средата на туловището, другото на опашното стебло. Възрастните риби са блестящо светло-сини, петната понякога се запазват. Най-силния самец в групата при възбуда става тъмно-син. Преди размножаване при самеца пожълтява челото и се появяват 4-7 тъмно-сини напречни ивици. Рибите са миролюбиви, в група от няколко самеца възникват стълкновения за първенство, но без наранявания. Най-добре е да се отглеждат във видов аквариум , тъй като при отглеждане с други цихлиди от езерото Малави губят увереността си. Самката отглежда 40-60 малки, на които може веднага да се дадат науплии на артемия.
Cyrtocara polystigma (Regan, 1921).Леопардов хаплохромис
Обитават зоната на скалите, за размножаване преминават в зоната на пясъците. Дължина до 21 см, в аквариум до 15 см. D XVI/10-11, А 111/9-10, ll 32-34. Тялото е бяло-сиво със син или зеленикаво-жълт блясък, покрито с червено-кафяви петна, по-едрите от тях образуват на тялото 3 надлъжни ивици. Устните са сини. "D" е с червен кант. "А" е с жълтеникаво-червен кант. През размножителния период главата на самеца става блестящо синя, петната изчезват. Самците са много агресивни, отглежда се един самец с няколко самки, може и в общ аквариум с други цихлиди от езерото Малави. Хайвера предпочитат да хвърлят в ями.
Cyrtocara venustus (Boulenger, 1908).Златен леопард
Разпространени са в зоната на пясъците. Дължина до 22 см, в аквариум обикновено до 15 см. D_XVI/10-11, А 111/10, ll 32-35. Тялото на самеца е жълтеникаво, главата и устните са сини. От горната устна към "D" минава широка тъмна ивица. По челото минава златиста ивица, преминаваща на целия "D", на когото само основата е синя. "А" е жълт. "С" в основата си е жълт, останалата част е сиво-зелена с широки златисти кантове. Тялото на самката и младите екземпляри е жълтеникаво с 3 реда едри, маслено зелени петна, които може да се съединяват помежду си. От ъгъла на устата към очите минава черна ивица. "D" е тъмен със златист кант, "С" е сиво-зелен с жълт до оранжев кант, "А" е жълто-златист, с възрастта става с глинен цвят. Рибите са мирни, може да се отглеждат в общ аквариум с други цихлиди от езерото Малави. Самката хвърля до 150 зърна.
Сyrtocara boadzulu (Iles, 1960).Хаплохромис Боадзулу. Циртокара Боадзулу.
Разпространени са в зоната на скалите в езерото Боадзулу. Дължина до 15 см. D XV-XVII/10-12, А 111/10-11, ll 33-34. При самеца тялото е блестящо синьо, особено в предната част, люспите в задната половина на тялото са с оранжеви петна. Плавниците са сиво-сини. "D" е с оранжев кант. Самката и младите екземпляри са сребристо-бели с 2 тъмни напречни ивици, понякога се виждат 10-12 тъмни напречни ивици. Мирни риби, може да се отглеждат в общ аквариум при отсъствие на агресивни риби. Самката отглежда до 30 малки.

Циприхромис

Cyprichromis

Циприхромис
Семейство цихлиди (Cichlidae).

Разпространени са в езерото Танганика. Обитават дълбочините в откритите зони. Самките, инкубиращи хайвера в устата си, се събират на стада и се придържат към бреговете в зоната на скалите. Тялото е дълго, невисоко, постепенно се свива към опашката, отстрани е сплеснато. "D" е дълъг. Рибите са стадни, мирни, не понасят хлора във водата, рязкото изменение на нейния състав, колебания на температурата с повече от 2°С, недостига на кислород, скачащи са (в това число и малките), придържат се към горните и средни слоеве на водата, обичат простор за плуване. Може да се отглеждат в закрит отгоре общ аквариум с растения и камъни, имитиращи зоната на скалите. Вода: 24-27°С, dH 7-20°, рН 7,4-8,5. Необходимо е да се обърне внимание на премахването на отпадъците и остатъците от храна. Храна: жива, заместители. Ако рибите докато ядат движат главата си от една страна на друга, то най-добре е с тази храна повече да не се хранят. Хвърлянето на хайвера е стадно, в открита вода. Самката хваща изхвърления хайвер в устата си, след това го приближава към аналната област на самеца, засипвайки го с вода и видимата с просто око сперма. Малките напускат устата на самката след 3-3,5 седмици. Стартова храна: науплии на артемия, дребен циклопс. Възрастните риби не закачат малките. Полова зрялост след 10-12 месеца.
Cyprichromis leptosoma (Boulenger, 1898).Циприхромис лептосома
Дължина до 14 см. D XIII-XV/14-18, А 111/11-12, ll 39-41. Самецa e светло- кафяв, с жълтеникав корем. "D" и "А" са тъмни до черно-сини, с блестящи бяло-сини кантове. "С" е жълтеникаво-сив до лимонено-жълт. При силна възбуда на тялото може да се появят напречни ивици. Самката е сиво-кафява, плавниците са прозрачни.
Cyprichromis microlepidotus (Poll, 1956).Циприхромис микролепидотус
Дължина до 14 см. D XII-XIV/15-18, А 111/12-13, ll 63-71. Самеца е с меден цвят със синьо-виолетов блясък. "D" и "А" са черни до сини. "С" е жълто-златист или черно-син. Самката е сива до сиво-зелена.