Иван Иванович Шишкин - един уникален художник

Картините му направо те омагьосват. Ето и някои от тях :

Иван Иванович Шишкин

Шишкин е роден на 25 януари 1832 г. в град Елабуга, Вятска губерния.Произхожда от древната вятска фамилия Шишкини. Баща му е търговец. На 12 години семейството му определило да учи в Първа Казанска гимназия, но стигайки да пети клас, я напуска и постъпва в „Московското училище по живопис, скулптура и архитектура“ /1852-56/.След завършване на гимназиалното си образование продължава обучението си в „Санктпетербургската императорска художествена академия“ от 1856 до 1860 г., където е ученик на проф. С. М. Ворабьов. Занятията в академията обаче не са му достатъчни и той усърдно рисува етюди от натура в околностите на Санкт Петербург и на остров Валаам, благодарение на което все повече нараства умението му да предава Природата точно с молив и четка. Още първата година в Академията му присъждат два малки сребърни медала за една класна рисунка и за един пейзаж от околностите на Санкт Петербург. През 1858 г. получава големия сребърен медал за един изглед от Валаам, през 1859 г. - малък златен медал за пейзаж от околностите на Санкт Петербург и накрая - през 1860 г. получава големия златен медал за два пейзажа от местността Кукко на остров Валаам. Заедно с последната награда получава и стипендия за пътуване зад граница. Така Шишкин заминава през 1861 г. за Мюнхен, посещава там ателиетата на известни художници, сред които на Бено и Франц Адамов, ползващи се с голяма известност поради своите картини с животни. През 1863 г. Иван Шишкин отива в Цюрих, където под ръководството на проф. Колер, считан по онова време за един от най-добрите художници на животни, рисува от натура. Прави екскурзия до Женева с цел запознаване с работите на Диде и Калам, а след това заминава за Дюселдорф и рисува по поръчка на Н. Бикова „Пейзаж от околностите на Дюселдорф”, картина, по-късно пренесена в Санкт Петербург, която му носи званието”академик”.

През 1866 г. Шишкин става член на „Императорската академия в Санкт Петербург“ и е професор по рисуване от 1873 до 1898 г. По същото време, Шишкин води класа по пейзажно рисуване в „Художествената гимназия на Санкт Петербург".

Зад граница Шишкин се занимава и с рисуване с перо. Тези произведения предизвикват въодушевението на чужденците и някои били изложени в Дюселдорфския музей, редом с рисунките на първокласни европейски майстори.

За известно време, Шишкин живее и работи в Швейцария и Германия, благодарение на стипендия от „Санктпетербургската императорска жудожествена академия“. При завръщането си в Санкт Петербург, той става член на „Дружество за подвижни изложби“ („Передвижници“) и „Обществото на руските акварелисти“. Взима също участие в изложбите на Академията по изкуствата, Всеруската изложба в Москва (1882),Нижни Новгород (1896) и Световното Изложение (Париж, 1867 и 1878; Виена, 1873). Методът на рисуване на Шишкин се основава на аналитични изучавания на природата. Художникът става известен със свойте горски пейзажи и също като изявен чертожник и автор на гравюри.

Иван Шишкин притежава дача във Вира, южно от Санкт Петербург. Там той създава някои от най-хубавите си пейзажи. Творбите му са забележителни с поетичното обрисуване на сезоните в горите, дивата природа, животните и птиците. Шишкин умира през 1898 г. в Санкт Петербург, докато работи върху своята нова картина.