Сиамска котка История на породата

За първи път изображение на такава котка е открито в древен ръкопис от държавата Сиам (т.нар."Книга със стихове за котките"). До края на 19 в. на практика тези котки остават непознати за останалия свят и се отглеждат единствено в Тайланд, където са познати няколко разновидности на породата, наричани Wichien-maat ("Лунен диамант").  

Наименованието на тези изящни и красиви породи котки идва от тяхната родина -  Сиам (древното име на днешен Тайланд)

Само кралете и благородниците в древен Сиам имали право да бъдат собственици на сиамска котка, а на обикновените хора било разрешено да гледат само кучета. В Китай отглеждането на сиамски котки било дворцова привилегия за императорската фамилия. 

През 1871 г. крал Рама V наредил няколко от дворцовите сиамски котки да се изпратят като височайши подарък в Европа. Десет години по-късно пратка от сиамски котки заминала и за северноамериканския континет. В Западна Европа обаче развъждането им в истинския смисъл на думата започва едва през 1884 г., когато от Банкок се завърнал в родината си консулът на Великобритания Оуен Гоулд. Той донесъл със себе си двойка сиамци - котаракът фо и женската Миа, които му били подарени от краля на Сиам. Тази сиамска двойка била показана с поколението си през 1885 г. на годишната фелиноложка изложба в "Кристъл палас" в Лондон, но предизвикала противоречиви реакции - от възхищение, до пълно отрицание. 

За тези тайнствени котки се разказват много легенди. Според една от тях те се отглеждали в Сиам специално за охрана на дворците. Когато някой се опитвал да проникне в тях, сиамците безстрашно скачали върху му и впивайки нокти в злосторника, така пронизително мяукали, че стражата дотичвала незабавно. В друга легенда се дава обяснение за специфичната опашка на сиамските котки - тънка, извита нагоре и пречупена накрая. Това било резултат от дворцовата селекция. На така подвитата опашка удобно се нанизвали златните халки и пръстените на членовете на кралската фамилия, докато те се къпели в басейна. По този начин, чрез тази "котешка закачалка" пръстените не изпадали и не се загубвали. 

Първият стандарт на породата е създаден във Великобритания още през 1892 г., а през 1901 г. бил организиран и клуб на любителите на сиамски котки и бил осъвременен стандарта. В края на XIX в. сиамски котки били внесени и в САЩ както от Тайланд, така и от Великобритания и през 1909 г. бил учреден американски клуб на сиамската котка, който няколко години по-късно създал също собствен стандарт. От 1924 г. в Лондон ежегодно се провежда специализирана изложба само за сиамски котки. След основна преработка на стандарта през 1958 г. и на базата на продължителна селекция се достигнало до съвременния тип на сиамската котка, чиито характерен признак е акромеланизма (тъмната окраска на крайниците, опашката и лицевата част). Новият стандарт включвал лека костна система и клиновидна глава. В него са дадени четирите й основни цвята, както и недопустимите наследствени недостатъци. Дотогава в предишния стандарт били допускани и котки с кривогледство и пречупена опашка, което сега е недолустимо. В настоящият момент има малки различия в стандартите на FIFe и CFA относно съвременния тип Сиамска котка.