Отдавна гледам аниме и смея да кажа, че първите неща, които изгледах, бяха някои от най-качествените заглавия в жанра, главно благодарение на препоръките на славни приятели. Обаче по едно време се поизчерпаха качествените неща, пък и почнах силно да се интересувам от Шонен жанра и защо аджеба по-известните имена в него са толкова плюти от някои и хвалени от други. Отпървом се запознах с Fullmetal Panic и бях искрено очарован от хубавата комбинация на хумор, екшън и донякъде липса на сериозност, при положение, че бях гледал само неща, очевадно правени за хора, прехвърлили детските години. Та така след известно време стигнах и до Naruto, което до този момент ме плашеше основно с големия си размер. Но реших, че ако не ми хареса, ще го зарежа на средата и туй-то. 220 епизода по-късно се чудя защо не се научих да плета вместо това, сега например щях да си имам доста чифтове терлици.Та така, Naruto е аниме, развиващо се в свят, изпълнен с нинджи, което на пръв поглед обещава стабилен екшън, примесен с напрежение, дебнене и шурикени, а на втори притежава тези неща плюс безкрайно разточване и пълнене на историята с талаш. Всичко започва с малка предистория: дванадесет години преди началото на действията, развиващи се в анимето, един от най-могъщите демони – Кююби или лисицата с 12 опашки – тероризира и избива
мирните жители на различните села, докато четвъртият Хокаге (титла, давана на най-добрия нинджа в едно от 5-те главни села) не се жертва, за да запечата есенцията на демона в своя новороден син – Наруто. 12 години по-късно обаче сериалът ни среща с един персонаж, избягван от всички заради демона вътре в него и общо взето страдащ от рояк комплекси. Анимето след този момент се дели на 2 части – основната история и филърите след нея, като ако направите геройството да изгледате основата и ви се стори бозавка, то филърите ви готвят масивна изненада. Основната история ни запознава с Наруто и неговото обкръжение, включващо Сасуке, Сакура, Какаши и някои други персонажи от нинджестото общество. Силната страна на анимето, която ме задържа да го догледам, са именно някои от тези странични персонажи и приятният, на места пародиен хумор.
Ако трябва да оценим историята, тя е доста добра като за Шонен, но вместо в първите 135 епизода, спокойно може да влезе в един диапазон от 50, без да се губи нищо от нея. За голямото разводняване са виновни в огромна степен битките, които макар и динамични на места, са тотално абсурдни, особено от гледна точка на някой, гледал Basilisk
или Ninja Scroll. Липсата на дори и елементарен реализъм е първото нещо, което наистина ме разочарова в Naruto. Още в началото ми беше ясно, че все пак става дума за нещо, правено и за деца, но тоталният абсурдизъм тук направо ме върна в първи клас. Силата на всички в анимето идва от вътрешната енергия на всеки един от тях или тяхната Чакра. Използвайки я, те могат да моделират своите атаки, да прилагат най-различни бойни трикове – от изключително оригинални до абсолютно идиотски. Това са герои, понасящи тонове бой и излизащи без драскотина, или пък отърваващи се с леко натъртване от атака, която преди това кротко събаря 3-етажна сграда. От друга страна по-яките противници обикновено не могат да бъдат ударени и веднъж, при положение че зрителят вече знае, че колкото и бой да изядат, няма да има големи проблеми за тях. Последното нещо, което мога да кажа за битките, е че освен абсурдни, те са и бая дълги, честичко проточвайки се в 2-3 епизода, особено ако се водят по няколко наведнъж. Така че, ако някой реши да гледа биткаджийско аниме с люти нинджи и лоши хватки, Naruto не е за него.
Персонажите са доста важни тук, особено имайки предвид, че повечето от тях присъстват в стабилно количество епизоди. В основата са екип 7 или Наруто, Сакура, Сасуке и техния учител Какаши. Наруто като цяло си остава един и същ нетърпящ промени енергичен дебил със сравнително ниско ниво на интелигентност и като цяло център на най-важните ебавки в сериала. Силната му и мощна чакра се подхранва и от затворения в него демон, като н
якои от наистина интересните моменти и боеве стават именно когато тази му страна излезе наяве. Но това се случва твърде рядко, за да стимулира когото и да било към търпенето на безкрайните буламачи и безумства на Наруто преди това. Най-лошата негова страна е фактът, че освен с много енергия, той не е надарен с нищо друго и бойният му стил се състои единствено и само от пращането на много негови клонинги, умиращи от по един удар, срешу противника. Така и не ги видях да правят нещо полезно 220 епизода. 
Сакура е общо взето най-ненужното нещо в анимето след повторенията на предишните епизоди, за които ще стане дума по-нататък. Тя е не само слаба, жалка и ревлива, но може да докара дори стоик да посегне към бутона за превъртане напред. Общо взето имам съмнения, че е сложена там, за да има някаква драма и да не набедят Naruto за аниме за педали, но наистина можеха малко да се постараят върху образа й. Досега не ми се беше случвало да попадна на толкова дразнещ персонаж в каквато и да било медия. Сасуке е последният от екипа на Какаши и като цяло е единственият от всички главни герои, който навява някаква асоциация към думата нинджа. Семейството му е било избито от по-големия му брат Итачи и Сасуке търси начин да стане по-добър в използването на семейните умения и техники, за да може да отмъсти на
лошавкия брат. Литкайки между омразата и новозародилото се приятелство с Наруто, Сасуке е може би едно от малкото неща, които ме задържаха да прегледам първия стори арк. Всички останали персонажи в анимето са епизодични, но пък точно те са извор на някои от най-хубавите моменти в него. Най-готин от всички е Rock Lee – един от най-абсурдно изглеждащите герои, които съм срещал някога. Облечен по подобие на своя майстор Гай сенсей със стегнат зелен клин, това е един абсурден феномен, който е в разрез в всичко останало в Naruto. Перманентно надъхан да си поставя предизвикателства и да подобрява физическата си форма, Лий е общо взето зверски симпатяга и омега дебил, равен на който е само Гай сенсей, който е още от същото в по-стар вариант. Но едно яйце омлет не прави, или поне не от тоя, дето аз го ям. Появата на Лий е твърде епизодична, пък и ги има моментите където се има за сериозен персонаж и цялата му красота на класически дебил изчезва.
Музиката, или поне опънингингите и ендингите, не са нищо особено, с изключение може би на първия ендинг Wind на Toshiro Masuda. Определено след първото им изслушване рядко би се случило човек да не превърти напред, за да спести малко време.
А именно времето е най-големият абсурд от всички. При средна дължина на епизода от 22 минути, обикновено има рекап от порядъка на 2-3 минути, опънинг и ендинг още 3, и остава едно жалко епизодче от 13-ина минутки, като често ми се е случвало в продължение на 4 епизода да дават някой как диша задъхано, докато други се млатят. 
Направо е отвратително, но поне не отнема толкова много време, ако човек борави правилно с превъртането напред.Като цяло анимето, създадено по мангата на Masashi Kishimoto, наистина не е нещо, което си заслужава гледането, ако човек навлиза в жанра или пък е ограничен откъм време, и е прицелено основно към аудиторията на сополивите пубери с тонове свободно време и афинитет към използването на книги за подпиране на скринове, а не по предназначение. Но ако човек е достатъчно нахранен от аниме индустрията и отчаяно иска да гледа нещо, по което да може да плюе, Naruto е един подходящ избор.
В заключение мога да кажа, че въпреки въпросното плюене, Naruto не е абсолютно дъно, особено ако бъде сравнено с бози от равнището на Elfen Lied, но просто не е нищо особено и не притежава притегателната силна на никое от гениалните за жанра заглавия. Ако човек е новак и желае да се запознае с японската анимация, това определено би бил най-лошият избор за него заради огромния брой епизоди. Но всички се учим от грешките си и определено знам, че скоро няма да подхвана нищо, по-голямо от 26 епизода.
Оценка: 4.5/10 (единица и половина отгоре заради Rock Lee и Gai Sensei и просто нечовешките епизоди, където Лии се напи кат говедо и помете лошите)