Любен Каравелов лапал на младини и гладувал на старини

<em>Авторът на &bdquo;Българи от старо време&rdquo; си похапвал здраво като дете и младеж от знаменитите деликатеси на родната му Копривщица - луканка, саздърма и пастърма. Ще да си е хапвал и от прочутия копривщенски тутманик. <br /> </em><br /> Този вид баница бил задължителен в четвъртъка, когато почвали сватбите в градчето. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Годеницата замесвала тутманика, а приятелките й пеели сватбени песни <br /> </strong></u></span><br /> Привечер пристигал годеникът с роднини и близки приятели. Тогава за пръв път бъдещият зет сядал на трапезата на тъста си и разчупвал тутманика. Първите два залъка хапвали годениците. Преглъщали сладките хапки с гъсто овче кисело мляко. Затова младият Каравелов бил бял и червен. <br /> <br /> Любен е син на един от тежките копривщенски джелепчии - Стойчо Каравела. Бащата смята да направи от наследника си тежък търговец. Но синът има други намерения и през юни 1857 г. заминава най-напред за Одеса, а след това се установява в Москва, откъдето е прогонен от царската полиция в началото на 1867 г. Като студент в Русия, революционер в Сърбия (1867-1869) и след това в Румъния обаче видният възрожденец често гладува. Така през 1857 г. Каравелов пише от Одеса на вуйчо си Тодор Доганов, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>и големия християнски празник Петровден прекарал само със сух хляб за 3 копейки <br /> </strong></u></span><br /> Както вървяло, трябвало да продаде и дрехите си, за да не пукне от глад. Не по-благодатни са и следващите десет години в необятната руска страна. В Москва Каравелов се записва в Историко-филологическия факултет на тамошния университет. Вместо да си взема изпитите, той дружи с В. Каракозов, който се опитва да убие император Александър ІІ. Ето защо още от 1859 г. Каравелов е следен от руската полиция и накрая се покрива в Сърбия. <br /> <br /> Недоимъкът и тестяната руска кухня сигурно са вдъхновили гладния Каравелов да си спомни носталгично в знаменитата си повест &bdquo;Българи от старо време&rdquo; за голямото плюскане в родната си Копривщица.<br /> <br /> Ето как изглеждала една закуска на двамата му герои дядо Либен и хаджи Генчо. Най-напред те изтънко коментират като познавачи и дегустатори кои вина са по-хубави. Дядо Либен (чийто прототип е дядото на Каравелов) се съгласява с хаджи Генчо, че старото вино - както старият тютюн и старият приятел, е по-добро от новото. Единомислието на двамата чревоугодници е скрепено с изпразването на 5-6 пукала (глинени съдове) отлежало винце, след което се нахвърлят на ракийката.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Копривщенските ракии били ненадминати</strong></u></span><br /> <br /> Тайната на тия еликсири се знаела от всички и се криела в отлежаването им в дълбоките и сухи мазета на копривщенските къщи. Тия мазета били разделени на три половини - в първата складирали зърното и варивата, във втората - зимнината (луканки, пастърми, саздърми, кашкавал и сирене), а в третата - бъчвите с вино и буретата с ракия. Задължително било там да има от местната ракия, която се приготвяла от сини сливи или джанки, но изборът бил наистина много богат - имало седефлиена, гръцка и т.н. Въпрос на чест било за всеки по-състоятелен копривщенец да има колкото се може повече разновидности от &bdquo;огнената&rdquo; вода. Със сладки мохабети <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>дядо Либен и хаджи Генчо смазвали червата си с благословената парлива течност, <br /> </strong></u></span><br /> преди да ги подготвят и яко да ги заредят с месните деликатеси.<br /> <br /> Хаджи Генчо предпочитал греяна ракийка с мед, затова дядо Либен вика безцеремонно най-малката си снаха и й заповядва да налее в джезвето от най-отлежалата ракия, да я размеси с повечко мед и да я загрее на жарта. В туй време баба Либеница собственоръчно донася цяла зелка (кисела), нарязва я и я поръсва с немного червен пиперец. Покрай зелковото мезе двамата замезват и със сухи смокини и грозде.<br /> <br /> Плюскат старите познайници и има защо. Дядо Либен е отгледал ерген - Павлин, пък грозният хаджи Генчо - хубавата мома Лила. Като всеки копривщенец и дядо Либен си прави тънката сметка - ще хрантути хаджи Генчо до сватбата, пък после ще намери начин да го среща и изпраща съвсем икономично откъм ядене и пиене. Същинската част на похапката им са току-що опечен агнешки джигерец (дроб) и много ситно нарязана копривщенска луканка. Такава луканка вече не се прави, но някога тя е удряла в земята прочутата си панагюрска конкурентка, че дори и горнооряховския суджук.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Луканка лапал и султанът</strong></u></span><br /> <br /> Не се бояли да поднесат на трапезата му това копривщенско чудо. Затова в турско време я приготвяли само от говеждо месо. Мюсюлманите тогава не кусвали свинско.<br /> <br /> Половината Османска империя си облизвала пръстите и заради копривщенската саздърма. Тайната на приготвянето й копривщенци пазели като очите си. В обработения мехур изсипвали горещата смес от лой, овче месо, черен пипер и дафинов лист. После сместа отлежавала и мнозина се майтапели, че благодарение на копривщенския въздух придобивала ненадминат вкус. Това може и да е вярно, тъй като в днешно време науката отдавна е доказала значението и на климатичния фактор. Затова <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>в Елена бутът става неповторим, а пък в Самоков въздухът &ldquo;лекува&rdquo; вкиснатото вино </strong></u></span><br /> <br /> Истина е също, че и други градчета се опитвали да конкурират копривщенската саздърма, но не с особен успех. Материал за луканки и саздърма имало колкото искаш. Защото камънаците, глините и пясъците край Копривщица били подходящи само за скотовъдство. <br /> <br /> Единственото друго, което виреело в подбалканското градче, бил картофът, който съгражданите на Любен Каравелов любовно наричали &bdquo;бръбой&rdquo;. Липсата на поминък пък правела градеца амазонско царство, защото мъжете рано-рано отивали на гурбет в пустата далечна чужбина. Връщали се само за да се задомят и да направят децата си. Иначе почти целия си живот копривщенските мъже прекарвали далече от родния си град - от Одрин, та до Египет.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Гладна кокошка просо сънува</strong></u></span><br /> <br /> Така казва народната поговорка. Каравелов описва с охота пищното плюскане и по време на годежа на Павлин и Лила. Масата в дома на хаджи Генчо е първоначално заредена с плодове и кравайчета, както и с две оловени будненца с ракия. От страна на младоженеца донасят хляб, вино и цяло агне, опечено в дълбока тава. Сватове и свахи тъпчат уста с плодове и смъркат ракия, а после лапат чорба от кокошка с ориз. В стомасите си те предвидливо оставят място и за следващите кулинарни изкушения - месо с лук, месо с кисело зеле, после пилаф с нахут... Накрая опоскват апетитното печено агне. <br /> <br /> В повестта си Каравелов не подминава големите християнски празници, които са били повод и за яка похапка. За да си отворят по-голям апетит, копривщенките здравословно обменяли и всевъзможни клюки. Например еди-коя си катурнала попа в черква, а той я напсувал и т.н.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Жената на Каравелов не била кулинарка</strong></u></span><br /> <br /> Ако писателят революционер си беше стоял в Копривщица, вместо да учи в Русия и да се бори за българската свобода от Белград и Букурещ, то той сигурно щеше да доживее дълбоки старини. Но гладът му докарва туберкулоза и той умира 45-годишен в Русе на 21 януари 1879 г., където три месеца преди печалното събитие се преселва с жена си Наталия, наричана за по-накратко Ната.<br /> <br /> Жената на Каравелов била сръбкиня и бракът й с Любен бил втори поред. Казват, че той бил по-скоро идеен, подобно на този между Ленин и Надежда Крупская. Каравелов бил твърде злъчен и избухлив, та друг тип жена едва ли би го изтърпяла. Наталия Попович била яка мъжкарана и често въртяла сама колелото на печатарската преса в печатницата на Каравелов. Пак тя седяла права в каиците, с овързани под роклята й пушки, които пренасяла от Гюргево в дома на баба Тонка в Русе. Все пак Ната Каравелица смогвала да наготви туй-онуй надве-натри, но кулинарията не била сред любимите й занимания. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Гладните букурещки хъшове обаче били благодарни и на толкоз</strong></u></span><br /> <br /> Диктаторът Стефан Стамболов я нарича &bdquo;сръбско мекере&rdquo; и след смъртта на Любен Каравелов я прогонва от България. Ната се преселва в Белград, където се оженва за трети път за сърбина Авксентий Авксентиевич. Заминава да се лекува в Карлови вари, но там умира. Погребват я на 12 юли 1905 г. в Белград. Сръбкинята имала три къщи в Белград на ул. &bdquo;Милутинова&rdquo; 41. Понеже била бездетна, определила за свои наследници двете си племенници, дъщери на Петко Каравелов. Те не видели хаир от имането на леля си. Лора предизвиква Яворов да я застреля, а Виола полудява след убийството на мъжа й Йосиф Хербст.<br /> <br /> <em><strong>Петър Величков</strong></em>