Германци искаха да му издават книгите, а той реши, че искали да го вербуват
“Няма да дойда, бате, бесен съм, бесен съм, а ти си мръсник, защото се опита да ме вкараш да ме вербуват!”- с тези думи убитият писател Георги Стоев отказва второто си участие в “Диагноза” с Георги Ифандиев по ТВ ”Евроком България”. Призраци или неразкрита истина отнесе в гроба си хроникьорът на ъндърграунда?

- В миналия брой загатнахте, че между 8 февруари, когато Георги Стоев гостува в предаването ви и седмица по-късно, когато отказва да ви гостува – в този период се случват странни неща, за които никой не знае. Какви са те?
- Казах ви, че на 8 февруари той каза жестоки неща. Преди самото предаване в ефир на 8 февруари ми загатна насаме, че новото в новата вълна убийства е, че някои от тях ще бъдат доста странни. Третото му участие на 15 февруари не се състоя. Причината беше много, много странна. Обвини ме, че съм го пратил в капан, където се опитали да го вербуват.

- Как започна всичко?
- Между двете дати ми се обади един човек, историк. Всъщност името му не е тайна. Казва се Стоян Трендафилов. Каза ми, че от германското посолство проявяват интерес към книгите му. Готови са да му предложат тяхното издаване в Германия.

Предадох на Жоро Стоев офертата на историка.

Дадох му неговия телефон, за да се свържат и да се оправят там. Нито съм имал желание да присъствам на срещата, нито съм се интересувал какво ще си говорят на нея.
Знам какво се е случило само от преразказите на двете страни. Значи историкът и представителят на немското посолство го канят в едно заведение в сряда. Към три половина следобед същия ден Жоро Стоев ми се обажда и казва, бате, няма да бъда тук, при теб, ти си гад, мръсник и т.н. Защо, бе, питам? Защото се опитваш да ме вкараш да ме вербуват. Изпрати ми есемеси. И аз му пращам. Кой те вербува, бе, кажи? Писах му: така мъжете не постъпват, нали се правиш на мъжко момче, ела кажи това за вербовката в студиото, право куме в очи. Не, не, бесен съм, бесен съм...

- И каква е истината всъщност?
- Онази вечер същият този Стоян Трендафилов дойде да спаси предаването. Какво разбрах от него? Германецът му предлага следното нещо. Да му осигури публикация в едно от двете най-уважавани списания в Германия. Едното се казваше “Панорама”, за точното име на другото може и да ви излъжа. Предлага му също- ако знаете език, ще ви уредя участие в симпозиум, да дойдете и да говорите, ще имате възможността да изнесете истината за организираната престъпност в България. През цялото време ядат и пият на обяд.

Като си изпи пиенето и си изяде яденето, чак тогава Стоев се фукна с думите: “вие сте пълни мръсници”,

обяснява ми историкът. Всички тези събития се развиват малко преди да го убият.

- Аз пък знам, че Георги Стоев цял живот е бил пълен трезвеник. За успокоителните, които е гълтал като бонбони, знаят мнозина. Това, за което знаят единици, е, че броени месеци, преди да го убият, писателят-мутра вече се е бил пропил напълно? Според вас с всичкия си ли беше Георги Стоев в навечерието на смъртта си?
- Знаете ли...Това момче до последно имаше някакви качества. Около първото му гостуване на 26 октомври м.г. цяла седмица ме финтираше по най-различен начин. Мога ли да осигуря места на охраната му в студиото? А в апаратната? И аз най-накрая му казвам добре, ще ти осигурим. Колко души ще дойдат? Първо бяха осем, после станаха дванайсет, след това по-малко. Щял да дойде не знам си с кой. На 26 октомври вечерта седим и чакаме на “Хладилника, където е Ринг-ТВ. Ползвахме тяхно студио. Изведнъж Георги Стоев се появява от нищото без никаква кола и без никаква охрана. Само с една ниско нахлупена шапка.

- Тези негови номера са ми познати от смътните спомени на първия му издател Огнян Младенов и разказите на неговия пръв и последен истински редактор Владо Даверов. Става въпрос за периода, след като година-две преди смъртта на Христо Калчев Георги Стоев излиза на светло. Разбира се, няма свидетели за твърденията им?
- Аз имам свидетели, с които съм бил там. Никога не съм бил близък с него, но имаше нещо като взаимен респект между нас.

- След всичко това не смятате ли, че преди смъртта си Георги Стоев все пак е имал някакви отклонения!? При описаната от вас среща с германеца и историка той изпива и изяжда всичко тихо и кротко, после избухва и накрая обръща гнева си срещу вас!?
- Така е. Честен кръст, пазя всички есемеси. Не ме е интересувало, нито съм знаел по кои кафената са се срещали и какво са си говорили. Има нещо друго, което ме шокира, и то няма нищо общо с поведението му в последните дни преди разстрела. Знаете ли какво ми е казвал? Каза ми, аз сега ще ви направя едно от моите съкровени откровения, което ме потресе? Разкри себе си. Става въпрос за нещо потресаващо. Георги Стоев каза буквално следното:

"Аз и сега смятам, че в рамките на конкуренцията едно убийство е допустимо."

Айде, бе, казвам, става въпрос за жив човек! Да, знам, че маса хора няма да го приемат, но пак ви казвам – за мен едно такова убийство е допустимо...
Разбирате ли за какво става въпрос? Става въпрос за деформирана психика след престой в подземния свят, където ценностите и правилата са други. Значи за една разкаяла се мутра убийството все още е допустимо.
А за неразкаялите се мутри? Огромната част, от които са още живи? Страшно е.

- Тези дни синът на Луканов заяви, че татко му отказал предложение на американците да напусне БСП и да оглави опозицията или нейно правителство, а посредникът Джон Паница го заплашил, че ще се кае за това?
- Не съм сигурен, какво предложение точно е получил Луканов и дали го е отказал. В началото на януари 1990 г. Джеймс Бейкър се среща у нас с група антикомунисти и дисиденти. На тази среща са присъствали двама мои близки приятели. Още са живи. Единият от тях - Петър Гогов, тридесет и пет минути обяснява на американския държавен секретар какво трябва да стане в България. Оня първо разхлабва възела на вратовръзката си, след това разкопчава сакото, ризата си и почва да се поти. Тръгва си, без да вземе решение. Следващият, който се среща с тази група, е посланикът Сол Полански. Той казва, Джеймс предаде посланието ви на Държавния департамент. За нас главният антикомунист, с който ще продължаваме да си сътрудничим, се казва Андрей Луканов. Това казва Сол Полански. Това е положението. На 10 ноември 1989 г. си легнахме равни, а на 11-ти се събудихме малко по-различни. Нали искахте да ме питате кои са тези тайнствени кръгове и обръчи, за които всеки говори, но никой не ги е виждал. Ето, оттогава започват да се вият най-различни кръгове и обръчи.

- На обикновения българин няма да му стане съвсем ясно.
- Луканов и Дойнов бяха приятели. Първият трябваше да управлява партийните пари в България, вторият – в чужбина. Но се скараха заради пари и влияние. Ето ви генезиса на два различни кръга на така наречените реформатори. Живков падна от власт, но живковистите си създадоха свой кръг. Знаете ли какво ми е казвал офицер от ДС, който между 1985-та и 1989 г. се е нагледал на две неща. Първо, как неговите колеги, които са били представители, подчертавам – представители, на български задгранични дружества в Западна Европа, неусетно са започнали да действат като шефове на задгранични фирми и

са престанали да ходят в търговските ни представителства да се отчитат.

И второ, как веднъж на годината на проверка е минавал Луканов, как на половин година е минавал Дойнов, а на всеки три месеца ги навестявал Георги Пирински.

- И Пирински ли?
- И той. Ами, че те с Луканов и Кирил Цочев имаха обща фирма със седалище на “Орлов мост”. А знаете ли какво ми е казвал един бивш зам.-председател на Министерския съвет по онова време? Илия Павлов отива при него и му казва, каквото било дотук, било. Каквото искате да внасям, внасям го. Каквото е трябвало да внеса, вече съм го внесъл. Оттук-нататък си искам свободата.

- Иска да кара влака...
- “Топенерджи” още не е направено. Иска си свободата Илия Павлов, но няма свобода. Просто е бил в другия списък. Не всички са знаели в кой точно списък са. Някои си въобразяваха, че са в първия, но вече няма как да съжаляват за грешката си, защото едни загинаха, други починаха. Колкото до

братя Маргини, те може и да са престъпници, но да ги осъдят за каквото трябва,

а не да ги обвиняват в глупости, подготвяли били убийството на ген. Любен Гоцев и не знам кой си още. Знаете ли, че в едно мое предаване за тях трябваше да участват един от адвокатите им, прокурорът Николай Кокинов и журналистката Ани Заркова. Най-напред се съгласиха, после един след друг отказаха участие в последния момент. Последен беше адвокатът им. Предаването беше в 22 ч. , а в осем и нещо дойде с шофьора си, за да каже, че няма да участва. Беше разтреперан и по-нисък от водата. Вика, просто ми влез в положението – не мога. Хайде, на него участие му забранили Маргините. Размислили и му забранили. А на другите кой им забрани? Но при мене скука няма. Тук на две крачки си имаме едно заведение на известния Николай Методиев-Пилето. Редовно се гърми в малките часове на нощта. Хвърлят си ракети и всяка събота махалата се тресе от гърмежи. Пилето си имаше някакво взимане-даване със закона, но засега си гърми на воля. Аз пък си говоря на воля. Смятам, че във време на всеобща измама говоренето на истината е революция. И дори по корем да се влача, гладен и жаден, никой не може да ми запуши устата.

Едно интервю на Славей Костадинов