Преди три седмици по ирония на съдбата предаването „Диагноза” бе свалено от програмата на пловдивската телевизия „ЕВРОКОМ-БЪЛГАРИЯ” буквално в присъствието на представител на „ШОУ”.
Две седмици по-късно неговият създател, автор и водещ Георги Ифандиев отново се обърна от екрана с познатото и обичано от многобройните зрители приветствие: „Здравейте и как сте?”. Два дни по-късно вместо очакваната от стотици хиляди българи емисия в 22 часа се въртеше покафеняла от въртене филмова лента.
По повод скоростното повторно уволнение представител на най-четения вестник се свърза с Георги Ифандиев.

- Адаш, пак ли? Какво се случи този път?
- В резултат от натиска от страна на зрителите минаващият за собственик на „ЕВРОКОМ-БЪЛГАРИЯ” Георги Гергов ме върна на екран. Дори ме разведе из бъдещото ново студио на последния етаж на ЦУМ. А вечерта се чу, че няма да има предаване. Така наредили от Пловдив. Свързах се с Гергов и той уреди нещата. В сряда следобед, тъкмо разговарях с Германия, се обади една „клявка”, както я нарече самият Гергов. Записът, в който споменава това, се пази. Представи се като Мариана Великова – главна редакторка. И ми заяви, че по решение на някакъв медиен съвет предаването е свалено окончателно и безвъзвратно. Предупредих я, че ще говоря с чорбаджията. Ако той признае, че е така, няма мърдане. Не й се сърдя. Тя е само инструмент, обикновена маша. Момиче за поръчки. Дори не знам как изглежда…

- Обади ли се на „чорбаджията”?
- Начаса. Той взе да се гърчи. „Не мога да им се наложа на две клявки в Пловдив, които назначих - казва. -Ама жена ми е бясна и отива да ги убеждава.” „Защо „да ги убеждава”, а да не им нареди?” – не скрих недоумението си. „Обещал съм им да ги оставя да работят свободно” – ми отговори.

- Какво стана накрая?
- Разбрахме се до 18 часа да знам, за да известя младото семейство, което работи с мен. Обади се чак към 18,30 – пъшка: „Няма да има предаване.” „Ти ли го реши?” – попитах. „Не, в Пловдив не те желаят” – отвръща смутено. И взе да ме увещава да изчакам три седмици… Не издържах и направо го попитах: „Адаш, чия е телевизията?” А той го усуква: „Сложно е да ти обясня. Това се оказа мръсен бизнес. Съжалявам, че се захванах”. Директно му заявих: „Ако телевизията бе моя, начаса щях да изгоня тези двете…, дето си ги назначил, барабар с кукловода им, синьо- червения Чомаков. „Ще ми блокират телевизията” – кахъри се той. „Веднага ми пусни заповед за програмен директор и ми уреди квартира в Пловдив” – отвръщам му. Телевизията не само няма да спре, ами след месец ще ти я върна такава, че хората да не искат да гледат друга.

Мълчи като пиян гъз,

както се изразяваше пред мен Иван Вуцов. Увещава ме да изтърпя три седмици. Сякаш тогава ще падне небето?! Едва се сдържах и му обясних учтиво, но със стоманен глас: „Почти на 59 години съм. Да не съм ви момиче на повикване, та да ме сваляте и качвате, да ви чакам? Вие ако сте свикнали така, аз никога не съм го правил. Ифандиев е титла! Аз бях дотук.”

Едно интервю на Жоро Захариев