Обективната информация по отношение промените в климата стига трудно до обществото, поради слабия интерес на централните медии, както и от подценяване на проблема на политическо ниво. Обикновено в обществото е популярно мнението, че промените в климата са нещо, което се случва далеч от България и нищо не зависи от нас, но Европейския съюз ни принуждава да взимаме неизгодни за нас решения. Само с усилията на неправителствения сектор е трудно да се достигне до по-широки кръгове от българското общество.
Това мнение изрази в предаването „Срещу стената“ Тодор Тодоров от неправителствената организация „За Земята“.
Според доклад на Европейската агенция по околната среда за периода 2000-2014 година, замърсяването на въздуха е най-голямата отделна екологична заплаха в Европа. През 2013 г. е имало почти 470 хиляди случая на преждевременна смърт в 41 европейски страни, които са пряко свързани със замърсяване на въздуха. Фините прахови частици, както и приземният озон и азотният диоксид причиняват или изострят дихателните проблеми, сърдечносъдовите болести, рака и водят до скъсяване на живота.
За България данните са още по-стряскащи. Доклад на ООН от 2011 г. сочи, че заедно с Румъния и Армения, сме начело в световната класация на смъртните случаи, причинени от замърсен въздух, а четири от петте града с най-мръсен въздух в Европа са именно у нас.
За пореден път много закъсняха разяснителните кампании на правителствено ниво по тема енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, нови технологии. Политиците и бизнеса все още предпочитат да подкрепят икономиката на потреблението и изхвърлянето, която им позволява да паразитират върху държавните поръчки и фондовете в сферата на енергетиката, смята Тодор Тодоров.
Не на последно място, обикновено интереса на медиите в България е кампаниен, във връзка със събития като Международния ден за борба с промените в климата или Конференцията по въпросите за изменението на климата в Париж от миналата година.
Защо по тази жизнено важна тема у нас почти не се говори, кой има интерес от това, за бъдещето на електромобилите като алтернативен начин на придвижване, както и за казуса АЕЦ „Белене“- „истински учебник по корупция“ – може да чуете разговор с Тодор Тодоров от сдружение „За земята“ в прикачения звуков файл.
Днес ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. В следобедните часове, главно над планинските райони ще се развие купеста облачност и на отделни места ще превали и прегърми, съобщиха от НИМХ. Ще духа слаб вятър от юг-югозапад, който в Дунавската равнина временно ще се ориентира от запад-северозапад и ще се усили до умерен. Дневните..
Притежава ли България потенциала да се превърне в международна гурме дестинация – това е една от основните теми, които ще бъдат обсъдени по време на Food & Beverage Forum – първата по рода си професионална среща на шеф-готвачи, хотелиери, ресторантьори и доставчици за индустрията. Тя ще се проведе на 8 май 2024 г. в Event Space 2020 (малкото НДК)..
От началото на 90-те години на миналия век, т. нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са..
До 30 май, в столичната галерия „Икар“, цигуларят и педагог маестро Мичо Димитров представя 26-ата си самостоятелна изложба. Той е роден в Пловдив. Завършва музикално училище, а след това и Консерваторията в София при Боян Лечев и Владимир Аврамов. Финалист е на конкурса „Чайковски" в Москва, лауреат на конкурса „Фриц Крайслер" във Виена...
На 6 май отбелязваме Световния ден на акордеона. Това е датата, на която инструментът е патентован. За Калоян Куманов акордеонът е живот. Пред Радио София той сподели, че би разграничил акордеона от всички останали инструменти. „6 май е Ден на храбростта. Наистина този инструмент е за храбри хора, защото много малко хора издържат до край...
За шеста година фондация „Прочети София“ организира едно от най-важните си събития - „Литературни маршрути“. Тази година са подготвили 14 напълно нови градски литературни исторически разказа. Автори ще бъдат поети, писатели, литературни историци, изследователи и журналисти. Пред Радио София Тодора Радева от фондация „Прочети София“ обясни, че първият..
Без парад ще премине празникът на армията. Ще има само церемония пред Паметника на Незнайния воин, както и концерт в София и други градове. Водосветът от традиционната церемония пред Паметника на Незнайния воин ще бъде отслужен от Врачанския митрополит Григорий, оглавил Светия синод след кончината на негово светейшество патриарх Неофит...