След като през последните 2 години успяхме да изкачим връх Ботев, Мусала и Черни връх, най-накрая се отправихме към първенеца на Пирин – връх Вихрен.

Вихрен (2914 м) е най-високият връх в Пирин, втори по височина в България и трети на Балканския полуостров, след Мусала (2925 м) и връх Митикас (2918 м).

Преходът от хижа Вихрен до връх Вихрен отнема около 3 часа в посока, като според темпото би могъл да отнеме и малко повече. Общото разстояние е около 6-7 километра, а денивелацията – 964 метра. Именно заради голямата денивелация в кратко разстояние Вихрен се счита за един от по-трудните върхове за изкачване и определено най-труден сред първенците. Въпреки това обаче преходът е абсолютно постижим за всеки особено през класическия маршрут, за който ще ви разкажа днес.

Ние изкачихме върха в края на юли и имахме огромен късмет с времето – нямаше нито един облак, вятърът беше от време на време, а температурите бяха около средните и слънцето се усещаше много приятно.

Ще разделя прехода на няколко етапа, макар и в общи линии да има едно леко разклонение и после само нагоре, нагоре и пак нагоре. Маршрутът е маркиран изключително добре и няма къде да се объркате. Маркировката, която трябва да следвате, е червена.

От хижа Вихрен до разклона край реката

Първият етап се изминава за около 30-35 минути. От хижа Вихрен тръгвате нагоре, като постепенно пътеката минава между клековете и става все по-стръмно и каменисто. Рано сутринта този участък е в сянка и е доста приятен.

След известно изкачване се стига до река, която трябва да прескочите. Това е едно от местата, на които може да си налеете вода в случай, че имате нужда. Тук пътят се разделя, като наляво продължава Царската пътека, а вдясно може да се отбиете към Казаните. Ние хващаме наляво и продължаваме нагоре.

След около още 5 минути ходене се стига до една голяма равна поляна. Тук може да направите кратка почивка, преди да продължите нагоре. Колкото по-високо се качвате, толкова по-красиви стават гледките.

От поляната нагоре през клековете до Кабата

Както споменах и по-рано, всъщност това разклонение към Казаните е единственото по маршрута. Оттам нататък посоката е само нагоре и трудно бихте могли да се объркате. Все пак ние разделихме маршрута на няколко „изкачвания“.

След поляната започва едно по-стръмно изкачване, което отнема около 30 минути. Върви се по тясна пътека покрай клековете и този етап приключва, когато изведнъж пред вас се появи още една дълга, голяма и стръмна пътека. Малко след това вляво от пътеката ще видите и дървен кръст.

После маршрутът продължава от кръста към седловина Кабата, която свързва връх Вихрен с Хвойнати връх. Този участък отнема още около 30-35 минути. Малко преди да достигнем седловината, пътеката я подсича и се откриват чудесни гледки към Влахините езера, както и внушителна панорамна гледка на изток.

Тук също може да спрете да направите една почивка и да се насладите на изключителните гледки. Хубаво е да се заредите със сили, защото най-трудното от изкачването предстои.

От Кабата до връх Вихрен – изкачване на 45 градуса

След като стигнете до седловината Кабата, е време за последното изкачване към върха. Според мен този етап е най-труден от цялото изкачване най-вече заради големия наклон. Тези последни около 40 минути имах достатъчно въздух, но умората в краката си казваше думата и изкачихме последния етап с няколко почивки.

На места има пътека и маркировка, но в общия случай по-скоро просто катерите нагоре по камъните и когато наближите, ще видите върха.

Всяко положено усилие обаче се отплаща в момента, в който стъпите горе на върха. Пирин оставя без дъх буквално и преносно и гледките пълнят сърцето.

На върха може да отделите време, за да се разходите и да разгледате във всички посоки. От южния хоризонт се открива гледка към върховете Овинати (Хвойнати) и Муратов. На югозапад се виждат Влахините езера. На север се разкрива панорамна гледка към Разложката котловина и връх Рила, а на северозапад се открояват връх Кутело и Мраморното било.

Всъщност, ако решите да си почивате далеч от табелата за върха, ще ви е доста по-спокойно и ще може да се почувствате сами дори сред тълпата.

От връх Вихрен към хижа Вихрен

След като си починете на върха, може да се върнете обратно по същия път или пък да изберете маршрут, който да ви покаже още красиви гледки в Пирин. Ние избрахме да се върнем по същия маршрут, за да ни е по-леко. Слизането ни отне 2 часа и 40 минути с бавно темпо и почивки за наслаждаване на гледките.

Важно нещо, което трябва да знаете, е, че слизането определено е по-бързо, но не по-малко изморително.

Други маршрути от връх Вихрен

Една от възможностите е да слезете от северната част на Вихрен през Премката и да върнете през Казаните. Двата маршрута се пресичат на рекичката и после отново се връщате към хижа Вихрен. В тази местност може да видите и еделвайси.

Друг вариант е от Вихрен да продължите към Кончето и да слезете към хижа Яворов. Този маршрут е доста по-дълъг и труден, така че за него ви трябва стабилна подготовка.

Препоръки и важни неща, които трябва да знаете, ако решите да изкачвате Вихрен

• През лятото има забрана за автомобили към хижа Вихрен от 08:00 до 16:00 ч. Дори да не сте със собствена кола, отново ви препоръчвам да тръгнете възможно най-рано и около 7:00 ч. да сте на хижата.
• Единствената чешма по маршрута е на хижа Вихрен. Ако имате бутилка с филтър, може да си налеете вода от рекичките, но най-добре е да си носите поне 2-3 литра на човек.
• Задължително си носете ветровка, тъй като ветровете са доста силни. Ние уцелихме може би най-страхотното време и въпреки това имаше моменти, в които вятърът буквално ни пронизваше дори и с ветровките.
• Вземете си ръкавици дори и през лятото. Може би няма да ви трябват през цялото време, но определено биха ви свършили добра работа.
• Нещо, което намерих за много полезно, а се оказа просто забравено в раницата ми, беше бъфчето. Не е задължително, но е хубаво да го имате, когато задуха вятър.
• Задължително бъдете с подходящи обувки – Царският път (класическият маршрут) няма опасни участъци, но има много неравности и катерене през камъните и бихте могли да се нараните сериозно, ако сте нестабилни.
• Личното ми мнение е, че върхът не е подходящ за деца освен ако не са доста добре подготвени и са свикнали с планината.
• Най-подходящото време да изкачихте връх Вихрен е между юни и септември. Ако го планувате през лятото, ви съветвам да изберете делничен ден, за да избегнете тълпите.
• Хижа Вихрен работи и към нея има ресторант, в който може да хапнете след прехода, но все пак си носете храна за поне 6-7 часа.

Още полезни неща за подготовката за преходи може да научите в тази статия: Туризъм за начинаещи планинари – какво, къде и как?.

Ако имате други въпроси, може да ми пишете на лично съобщение във Facebook страницата на блога, или на личния ми профил в Instagram.

Можете да се абонирате за бюлетина на блога, за да получавате информация директно на вашия имейл.

Пирин Природни забележителности bulgarianontheroad връх вихрен върхове в пирин пирин планина планински преходи преходи за напреднали хижа вихрен