Наименование на обекта: Белинташ, с. Врата
Вид: Култов обект, светилище, крепост
Хронология: каменно-медна епоха, желязна епоха
Описание:
През 2003 г. българският археолог Иван Христов организира ограничени сондажи посредством, които се установява наличието основно на материал от желязната епоха. По време на това археологическо проучване екипът от учени е разделен на две групи, които работят по различни задачи. Едната група документира скалните изсичания на платото съсредоточени на северния и централния дял на платото. Описани са скално-изсечените стъпала от север-североизток, водещи до равната част на върха, където са следите от изсечените квадратни гнезда за греди, които са били основа на малка по размери сграда. На още две места по платото групата документира основи на сгради, както и кръгли отвори за греди, чрез които е била построена дървена конструкция над двете големи щерни издълбани в скалния масив. Въпросните ями са съответно в северния дял (с диаметър 1,65 m. и дълбочина 1,75 m.) и в средата на централния масив (с диаметър 12,10 m. и дълбочина 2,8 m.). Върху цялото скално плато са изсечени повече от 200 кръгли дупки с различен диаметър и дълбочина, които са видимо изкуствено дообработвани. Втората група работи в северозападното подножие на северния масив, където е регистриран голям иманярски изкоп с дълбочина 1,80 m. и дължина 3 m. Целта на групата е да зачисти профила на изкопа и да достигне до неразкопания от иманярите участък. Археолозите намират в изкопа голямо количество керамика. По време на работата си те отнемат внимателно пластовете и достигат до дълбочина 1,80 m., до ниво незасегнато от набезите. При почистването на стерилното ниво при сондажа на дълбочина 2 m археолозите попадат на яма пълна с черна обгоряла пръст и керамични фрагменти, аналогични на вече откритите по-горе. При обхождането на скалите на 250 m. северно от основния скален масив, върху единичен скален ръб археолозите попадат на изсечен графит (плитко врязан знак в скалите), който се намира в подстъпите на светилището, изсечен на 2 m от основата на скалата. Дължината на графита е 0,45 cm. и височина на отделните знаци 0,10 cm. Дълбочината на издълбаването е 0,3 – 0,4 mm в скалата. При археологическото проучване на Белинташ през 2003 г. са открити основно керамични фрагменти и две метални находки (железен нож и сглобка за греди). От керамичният материал се открояват части от купи, гърнета, кани, паници и съдове с множество отвори (набождания) – може би цедилки. Прецизната датировка на керамичния материал от първата половина на I хил. пр. Хр. е затруднена от липсата на метални предмети в недокоснатия от иманярите пласт. Въпреки това, въз основа на съпоставка с материали, откривани в източните части на Родопите и Долна Струма (селищна могила Кастанас) археолозите датират преобладаващия керамичен материал в периода VII-VI в.пр.Хр. Редовните археологически разкопки на Белинташ се възобновяват през пролетта на 2010 година от екип на НАИМ, ръководен от българския археолог д-р Борислав Бориславов. Сондажите извършени от него и екипа му категорично доказват, че древното светилище датира от 5000 г. пр. Хр. Учените са категорични, че за своето време религиозният комплекс е бил по-значим дори от Перперек през Каменно-медната епоха. Работата по обекта през сезон 2010 на разкопките цели основно да установи през кои периоди от време е използвано светилището. Сред артефактите открити през този сезон са: сребърна капачка от неизвестен предмет, връх на бронзова стрела, глинени тежести за стан и за рибарски мрежи, прешлени от вретено и част от древен съд за топене на метал. Предметите със сигурност потвърждават, че светилището датира от Каменно-медната епоха, което нарежда обекта сред най-старите култови обиталища на траките. Екипът на Бориславов окончателно потвърждава през 2010 година наличието на фрагменти от огнища олтари, в които са изливани вино, мляко и кръв от жертвоприношения. Бориславов допуска мястото да е използвано като обсерватория, тъй като за древните траки наблюдението на небесните тела е било от значение за определяне дните за започване на селскостопански дейности. Археологът предполага, че през Каменно-медната епоха местното население е идвало на поклонение в Белинташ, а мястото е играело ролята на централно светилище за много по-голям район – цялата територия на Родопите и дори Горно-Тракийската низина и населяващите я тракийски племена. По време на първите разкопки през 2010 година екипът установява, че липсват материали от Елинистическата и Римската епоха, което кара археолозите да заключат, че може би скалният комплекс Белинташ не е светилището на Дионис, което изследователите все още се търсят из Родопите и което се смята, че е посетил Александър Македонски. (Иманярските легенди разказват, че знаменитият завоевател дарил на светилището златна колесница, която после била скрита в подземна пещера.) През 2011 археолозите откриват останки от изкуствено изградена стена, която е ограждала напречно платото на Белинташ. Според д-р Бориславов най-вероятно стената е отделяла най-свещената част на светилището от останалата територия. Открито е и мястото на входната врата, която е била много масивна и тежка, за което свидетелстват откритите жлебове за колони и коловози. Екипът проучва скалните срутвания в подножието на олтара, за които може да се твърди, че не са естествени, а са били съзнателно предизвикани при някое от военните нашествия над светилището. Археолозите откриват остатъци от керамични съдове и сечива, бронзово украшение, фрагменти от керамична фигура на женско тяло – бедро и част от торс. Целта на археолозите е да открият предназначението на скалните изсичания, за да могат да се направят научни предположения за предназначението на светилището и изпълняваните на място ритуали. През 2013 г. през месец март разкопките са продължени от екипа на д-р Бориславов. След предварителните проучвания археолозите започват разкопки на терен, който е с периметър около километър в радиус от светилището. Сондажите им доказват, че проучваният терен е свързан с култовия обект. В местността „Тарлъците“ екипът открива некрополна могила. Каменният насип под нея води до предположението, че там е извършено погребение. Според Бориславов, такъв тип гробни съоръжения в Родопите се появяват през Късната бронзова епоха – II в. пр. Хр. и продължават през следващият I в.пр.Хр. Това е първата могила в района, която се проучва посредством регулярни археологически разкопки. В края на месец юли 2014 г. е обявено, че на обекта няма да бъдат провеждани археологически разкопки този сезон поради липса на финансиране. В края на месец юли 2015 г. археологът д-р Борислав Бориславов обявява резултатите от петия археологическия сезон на Белинташ, ръководени от него. Според Бориславов със сигурност може да се твърди, че от V хил.пр.Хр., до края на бронзовата епоха (II хил.пр.Хр.) и цялото I хил.пр.Хр. светилището е било действащо, но вследствие на някакъв конфликт в края на IV или началото на III в.пр.Хр., свещеното място е унищожено насилствено – на платото е имало храм и крепостна стена, разрушени най-вероятно от сражение и погром върху мястото. Предположение, което се основава на открити скални късове от тях, в позиция, която показва насилствено разрушаване. Бориславов смята че, почти със сигурност може да се твърди, че Белинташ не е прочутото Светилище на Дионис, което е посетено от Александър Македонски, тъй като за него има сигурни писмени сведения от римски автори, докато според археологическите данни Белинташ не е действащо светилище при римското завоевание на Тракия и практически не съществува от няколко века в този период.
Площ: 10 декара
Източник:
И.Христов. Светилища на древните Траки в Родопите – Добростан-Градище, 2009
Б.Бориславов, М.Христов, В.Ханджийска-Янкулова. Скално светилище в м.Беланташ, с. Врата. АОР 2015
Уикипедия
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2017/10/blog-post_40.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2016/02/blog-post_27.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2011/10/blog-post_30.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/05/blog-post_4.html
Координати: 41.84818, 24.96713
Галерия:
Видео: