Родината на чау-чау е Китай, където той е бил отглеждан преди повече от 2000 години. Хората са използвали тогава като помощник в лова, добър пазач на добитъка и за теглене на двуколки. Днес представителите на породата са предимно добра компания вкъщи.
Чау-чау има силно, широко тяло, със средни размери, покрито с гъста, вълнеста козина, която може да бъде мека или груба на допир. Окраската се среща в черно, синьо, сиво, червено, кремаво или канела. За разлика от другите породи кучета, които имат по 42 зъба, чау-чау има 44, а езикът има характерен синьо – черен цвят. Височината на кучетата от тази порода варира от 40 до 53 см, а теглото им – от 20 до 31 кг. Главата и муцуната са квадратни, ушите са малки и триъгълни, а очите са тъмни на цвят и раздалечени.  Гръдният кош е широк, а опашката рунтава и се носи високо.
Чау-чау е сериозно, много интелигентно и приятелски настроено куче, което се привързва много към своите стопани. Към непознати се държи резервирано. Разбира се добре само с тези домашни животни, с които е отраснало. Чао-чао е много упорито куче, което има собствено мнение и териториални инстинкти, затова собствениците му трябва да имат опит в отглеждането на кучета. То ще се чувства добре в апартамент, тъй като няма нужда от продължителни раходки и много упражнения. Важно за неговото здраве е да се разхожда ежедневно, защото става мързеливо изатлъстява. Продължителността на живота на представителите на породата е около 15 години. Като цяло се отличават с добро здраве. Преразположени са към дисплазия на тазобедрената става, алергии, очни и кожни проблеми. Чувствителни са към по-топло време. Поддръжката на козината се изразява в ежедневно сресване.