Тодор Христов Живков е български държавник.

Първи /в последствие генерален/ секретар на Централния комитет на Българската Комунистическа Партия от април 1956 до 10 ноември 1989г. Председател на Държавния съвет на Народна Република България от 1971 до 1989г.

Биография

Ранни години

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 година в Правец. Учил е първо там, а след това в Ботевград. После заминава за София, където се записва в Полиграфическото училище.

Преди 1944г.

През 1930 г. става член на Български комунистически младежки съюз (БКМС), а през 1932 г. е приет за член на Българската работническа партия (тесни социалисти). От месец юни 1943 г. е определен за сътрудник на Щаба на Първа софийска въстаническа оперативна зона. Назначен е за пълномощник на ОК на БРП за партизанския отряд „Чавдар“ с нелегалното име Янко.

След 1944г.

На 10 септември 1944-а, Тодор Живков е назначен от новия вътрешен министър Антон Югов за главен инспектор в дирекция „Униформена милиция“, с чин подполковник. През 1945 година за пръв път става народен представител. От януари 1948-а Живков е първи секретар на Градския комитет на БРП (к.) в София. От юли 1951-а до ноември 1989 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 година.

През 1954-а е избран за първи секретар на ЦК на БКП, а на Априлския пленум се утвърждава като единствен лидер на БКП.

Начело на България

По време на неговото управление, България започва да се развива по модерен път.

Тодор Живков също така отхвърля водения преди това македонизъм!

На 16 декември 1966 г. Тодор Живков изнася доклад пред събрание, организирано от Съюза на българските писатели. Заглавието е “За работата на Деветия конгрес на Българската комунистическа партия”. Стенографският запис на доклада е издаден в брошура през 1967 г. Най-отгоре на корицата и на заглавната страница има предупредителен надпис “За служебно ползуване!”.През последните двадесет години на бял свят излязоха много документи от някогашния Централен партиен архив на БКП. Но никому не е хрумнало да преиздаде брошурите, издадени за служебно ползване. Вероятно те са непознати и на повечето български историци. В доклада се говори за различни проблеми, например за борбата на БКП срещу “национализма и шовинизма на българската буржоазия” и навсякъде думата “национализъм” се употребява като съзначеща на “шовинизъм”. Припомняме, че в уставите на БКП от 1945-а до 70-те години на 20 век е записано, че всеки член на партията е длъжен да се бори против “великобългарския шовинизъм”. Но тоя “термин” (изобретение на Георги Димитров) постепенно отпада и се заменя с “остатъците от национализма и националния нихилизъм” (очевидно противоречие). От самото изложение става пределно ясно виждането на Тодор Живков, че всъщност в България никога не е имало шовинизъм, сиреч стремеж към завладяване на чужди земи, а само въжделение за обединение на всички български земи в една държава – целокупна България.

…ще се позова на така наречения македонски въпрос. Още повече, че както знаете, в последно време в скопския печат, а и в други югославски печатни издания отново се повдига този въпрос във връзка със срещата на делегация на писатели от Македония с делегация на Съюза на българските писатели. Аз ще ви изложа примерно това, което на срещата в Белград с др. Тито и други югославски ръководители развих в отговор на становището по този въпрос, развито от другаря Цървенковски – секретар на Съюза на комунистите в Македония.Македонският въпрос е едно историческо наследство и за нас, и за Югославия. Друг е въпросът как е било, що е било, дали така е трябвало да бъде и т.н. Там има хора, които смятат, че Македония трябва да бъде държава с македонско национално самосъзнание. У нас има среди, които не са съгласни с такова становище. Но какво можем да направим? Война ли да обявим? Разногласията ли да изкарваме сега на преден план, или пък да държим за главното в отношенията ни с Югославия, за онова, което укрепва нашата правилна линия на Балканския полуостров и на международната арена? … Но дава ли ни това правото да пренебрегваме обективната историческа истина, да се отказваме от нея? Дава ли ни това право да се съгласяваме с някои фалшификации, които известни кръгове в Македония вършат? И дума да не става! Това би означавало, първо, да се откажем от историята и културата на своя народ. И аз тъкмо това казах на другаря Цървенковски. Питам го: “Какво искате от нас – да се откажем от нашата история ли, от нашата култура? Може ли България да се откаже от Отец Паисий? Отец Паисий е македонец от Банско. Някои наши историци сега искат да докажат, че той е роден в Самоков. Нищо подобно, той е от Банско и е македонец от горе до долу и от долу до горе, и е българин от горе до долу и от долу до горе”. Той отвръща: “Не можете да се откажете”.Казвам: “Може ли нашият народ да се откаже от Климент Охридски – книжовника на българската държава”! Той отговаря: “Не може”. … Вие твърдите, и то нашироко, в научни съобщения и в политическата пропаганда, че през средните векове е имало македонска народност, която след това е прераснала в македонска нация, и е имало македонска държава начело с цар Самуил. Казвам: това са фалшификации, които не отговарят на историческата правда. … Кога нашият народ ще се откаже от своята история и култура? Аз съм българин и 50 пъти да ме обесите, от историята и културата на своя народ, от своята партия, аз няма да се откажа!

Статия на инженер Иван Пехливанов

Ще мине още време, мъглата от пропагандата на днешния колониален режим ще се вдигне и обществото ни ще си даде по-ясна сметка за характера и размерите на новата национална катастрофа, която сполетя България, след като загубихме Студената война и след репарациите, които ни наложиха. Ще излезе наяве и истината, че причините нямат нищо общо с някаква наша икономическа слабост.

Данните са на инж. Иван Пехливанов, зам-министър на машиностроенето през 70-те, „дългогодишен председател на БИСА /Българска индустриална стопанска асоциация – днешната Българска стопанска камара/, поставил нейните основи и постигнал признанието й на национално и международно ниво, ръководил асоциацията от 1983 до 1990“ /по признание на Българската Стопанска камара/

Източник: НСИ
Уникалните данни на инж. Пехливанов трябва да бъдат запазени и разпространявани.

Идеята на тази страница не е да дава политически поглед. Днес икономическите постижения на социализма се отричат по чисто политически и неикономически причини. Всички „икономически анализи“ срещу тях са поредици от нелепи абсурди и митове. Нелепо е да се мисли, че става въпрос за нещо друго освен за чужда масирана и непочиваща на никаква реалност пропаганда. Тя се опитва да превърне днешните българи в мазохисти, които да се научат да мразят собствените си успехи. Идеята на страницата не е да спори с тези митове, защото е безсмислено абсурдите да се опровергават. Самите факти, които дава инж. Пехливанов са ярко свидетелство срещу днешните митове за Социализма.

Идеята е да се изнася и разпространява действителната информация за успехите на българския народ и държава, за да бъдат те пример и за по-новите поколения. Тези успехи не зависят от политически пристрастия, предрасъдъци, митове и легенди. Те са факти.

Днес, когато юдео-американският Нов глобален ред тръгна към фалит и промените скоро ще стигнат и до нас и ще дадат възможност за независимост и на нашата страна, тези успехи могат да бъдат най-вярната цел и най-близката отправна точка за бъдещото развитие на България. Махалото вече се залюлява на другата страна и скоро ще дойде време да възстановяваме, това, което душманите ни разрушиха.

Разправата с българския индустриален интелект
инж. Иван Пехливанов

Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България. За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:

Българската енергетика

До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център „Енергопроект“. Създаден през 1948, той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:

– АЕЦ „Козлодуй“. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45 % от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!
– ПАВЕЦ „Чаира“. По мощност /861 MW/ и по проектно решение /турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК/ няма европейски аналог!
Каскада „Белмекен-Сестримо“. С трите електроцентрали /първата от които е ПАВЕЦ/, с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!

Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.

– Каскада „Арда“ – с обема на трите й язовира 1,15 млрд куб. м, е една от най – големите в Западна и Средна Европа!

– Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност – 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра – най-високите в Европа!

/Сега абсурдът на капиталистическата непланова икономика е следният: „… Най-големият трън в очите на всички е проектът на ХХI век – АЕЦ „Белене“ /започнат преди 89 и спрян след избухването на демокрацията/. Изграждането на 2000-мегаватова ядрена мощност обедини цялото антиядрено лоби не само у нас, а и в чужбина. Начело е целият източномаришки енергиен комплекс. Той вече дава близо половината електроенергия на България и на него се възлагат огромни надежди да отстоява енергийната независимост на страната за десетилетия напред. Изграждането на една огромна ядрена мощност ще заплаши бъдещите продажби на електроенергия от тецовете…“/

– Производството на водни турбини и генератори
До 1950 у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW.
В 1960 изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ „ЧАИРА“, всеки с мощност 215 МW по чертежи на „Тошиба“, Япония.

– Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
– Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950 – 1990 България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 зае 18 % от националните промишлени фондове.

След 1990 управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:
– Разруши мозъчния й център „Енергопроект“. Старателно организира националното престъпление – закриване на АЕЦ „Козлодуй“
– Спря строителството на АЕЦ „Белене“
– Разпродаде /нацБг – практически на БЕЗЦЕНИЦА/ електроразпределителната система
– Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата „Горна Арда“, 4 пъти по-малка от каскадата „Арда“, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект!
Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!

 

МЕТАЛУРГИЯТА
До 1950 България няма металургия
Към 1989 вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в Света.

Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център „Металургпроект“
Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.

„Стомана“ – Перник
Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:

– Корабна ламарина. От 1970 българското корабостроене работеше изцяло с местни метали
– Бронестомани. От 1972 металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани
– Студеноогънати олекотени профили
– Валцовани стомани за транспорта и мините.
– Студеновалцована ламарина, в т.ч. с метални и пластмасови покрития
– Щранговани профили за кари и асансьори
– Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия
– Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков

– Непрекъсната разливка на стомани.
– Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института „ПАТОН“ в Киев
– Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров
– Вакуумно леене на качествени отливки.

– Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30 %, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания
– Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия
– Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев

– Леенето с газово противоналягане по метода „Акад. Балевски – проф. Димов“ е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:
– Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.
– Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3 %, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50 % от кокилните алуминиеви отливки в света!

 

Всичко изброено вече е унищожено – или е пред рухване
Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил т газопроводни тръби. От тях 50 хил т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в град Септември. Другите 20 хил т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!

Българската химия

през 1945 беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!

Към 1989 отрасълът вече произвеждаше годишно:
– 2,5 млн т минерални торове
– 1 милион тона калцинирана сода
– 400 хил т пластмаси
– 1,8 милиона броя автомобилни гуми
– 20 хил т химикали за растителна защита
– Преработваше 12 млн т суров нефт
– Имаше 11 % от националните промишлени основни фондове
– Даваше 8,5 % от националната промишлена продукция
– Осигуряваше 20 % от постъпленията от западна валута
– Поддържаше 100 000 работни места
„Химпроект“ водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.

 

Химпроект-Варна

– Българският карбамид имаше неограничени пазари
– Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода
– Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси
– В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада
– Произвеждахме или таблетирахме от български и вносни /под 50 %/ субстанции всички масови лекарствени средства
– Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба
– Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика
– Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби

Всичко това вече е ликвидирано.

Машиностроенето
най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект

В 1945 в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 с месеци стояхме като безработни млади инженери.

В 1989 в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института

С 5 % от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20 % от обществения продукт и 55 % от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект.
Първата конструкторска организация „Машпроект“ заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини.
Последваха – Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи „Машелектропроект“, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.

Транспортното машиностроене

Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: „Кларк“ – САЩ, „Тойота“ – Япония и „Балканкар“ – България.

/Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди – включително и от най-развитите „демокрации“./

Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори.
Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски.
– Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев.
Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин, с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.

Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.

Корабостроенето
от Освобождението до 1945 е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона.
От 1945 до 1990 са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме $ 2 млрд /5 пъти повече от инвестициите за отрасъла/.

Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа.
Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера „Хан Аспарух“ с товароподемност 100 хиляди тона.
С помощта на ООН /ПРООН/ във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации.
Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.

Русенския кораб „Белокаменка“ – 340000 брт /бруторегистър тона/

Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.
Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Петър Богданов, Тремол Иванов и много други.

След 1990 г. се постигна невероятното – корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене – КЗ, Варна бе продаден за $ 1!

Инвестиционното машиностроене
до 1945 не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника.

Заводът за пектин в Перник проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе в паметта си технологичната схема и конструкциите на машините.
Сега: Ако заработи известният в миналото с производството на пектин и плодови сокове пернишки завод, който е единствен на Балканския полуостров, това ще е не само успех…

Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер.

Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни.
Сега: Кърджалийската фирма „Монек- юг“ ще оборудва флотационна фабрика, която ще бъде построена в турския град Чанаккале.

Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95 % от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и „Сигма“.

Завод „Спартак“ в Бургас стигна годишно производство 30 000 вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра!

Завод „Мир“ в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма „Морандо“ и немската „Келер“.

Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 000 бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма „Ортман и Хербст“ в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай.

Машиностроителният завод „Вапцаров“ в Плевен произвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още в 1954 изработи водните турбини за ВЕЦ „Батошево“, а през 1986 стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ „Чаира“. От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ.

Металообработващите машини
бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90 % от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.

Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.

Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди месеци посетих флагмана му – ЗЗМ, София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи.
Господа управляващи, ако искате да видите успеха на вашето преустройство, отидете в ЗММ – София!

ЗММ – София
Инструменталното производство

беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл.
Над 80 % от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област. Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя. Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове. Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил!

През 1983 построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990, поиска да го купи за луди пари!

Инструменталните ни мощности, включително и това предприятие вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Един от основателите на това производство, починалият инж. Леон Маиров, ако можеше да види какво стана с делото му, щеше да се обърне в гроба.

Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен

Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари.

Разправата бе извършена професионално. Тя включваше:

Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване.
Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност.
Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система.
Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия.
Изпълнението започна още от началото на 1990 година.
Фалшифициран бе външният дълг, за да се представи икономиката ни като катастрофирала.
Изчезна $ 1,4 милиард валутен резерв /да не забравяме, че тогава начело бе евреинът Андрей Луканов/.
Необяснимо защо не бяха прибирани $ 2 милиарда и 350 милиона външни вземания.
На 28 март 1990 бе обявен мораториум по външния ни дълг.
По покана на правителството господата Ран и Ът от САЩ с екип от американски и български специалисти разработиха план за „реформи“. Вече 15 години той се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация.
Лекомислено се изоставиха традиционни пазари.
Чрез „преструктуриране“ бяха разбити социалната, здравната, образователната и културната национални системи.

Така бе разрушено всичко, което ни свързваше със съвременния промишлен свят. Отприщените стихии унищожиха средата, в която може да се развива индустриалният интелект.
Изправени пред зиналата страшна икономическа гробница, ние, работилите по 30-40 години за нова България, можем само да кажем:

Господа, изпълнихте поръчението: Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд!
Продадохте десетократно по-евтино индустриалните мощности!
Родихте стотина нови милионери за сметка на милиони обеднели!
Създадохте най-голямата безработица в Европа!
Разпръснахте по света 800 хиляди млади хора!
Направихте от специалистите улични продавачи и охранители!
Превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход!
Намалихте нацията с 2 милионa жители!
Съкратихте средната възраст на българите с 2 години!
Върнахте забравената детска неграмотност!
Отворихте път на младите хора към проституцията и наркотиците!

Не можете само едно: да ни отнемете самочувствието на строители на съвременната ни родина! Нарекохте го „носталгия по миналото“ и я обявихте за голям грях. Това си е ваша грижа! Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за съзиданието!

 

Статия от сайта Родина.БГ

Преди 1989 г рейтингът на Бай Тошо беше 100 %. Непосредствено след 10 ноември социологически агенции публикуваха данни за 0 % подкрепа. 10 години по-късно едно по-обективно изследване показа 51 % одобрение и 34 % неодобрение при въздържали се 15 %. Това математически означава, че след осмисляне от някаква дистанция във времето, 6 към 4 от българите одобряват стореното от нашия ексдържавен глава. Колкото промити мозъци и зомбирани от † американо-ционистката пропаганда да има вече в страната ни, според нас, оценката за Тодор Живков е обективна.

От април 1956 до края на 1989 г той беше Държавник № 1 в България, като още от 1952 г е възлов фактор, а още от 9.ІХ 1944 г е във висшето реално управление на страната.

През негово време се проведе индустриализацията, построиха се огромни за мащабите ни промишлени мощности, механизира се селското стопанство, получи размах туристическият бизнес, образованието и спортът доказваха на практика, че са на най-високо световно ниво, инфраструктурата беше задоволителна и постоянно се обновяваше, електрифицираха се и се водоснабдиха 99 % от българските граждани, на културата и изкуството се помагаше дори повече, отколкото трябваше. На практика нямаше безработица, правосъдието беше измеримо 2 пъти по-добро от сегашното, а България бе № 1 в света по броя на собствени жилища – над 97 % от гражданите имаха собствен дом с площ на средноевропейско ниво. За сравнение в † САЩ тази цифра сега е около 50 %, а в Русия по времето на Бай Тошо числото беше под 25 %.

Стандартът на българина по измерими показатели на ООН беше 27-ми в света. 5 години след † „промяната“ бяхме на 96-то място в света. Срина се например, един от най-важните показатели – почивката на хората. През 1988 г на курорт поне седмица са били над 4 и половина милиона българи, докато през 1998 г – най-добрата от управлението на Иван Костов – числото е било под 400 хиляди. Ще вметнем, че в нито една страна от бившия Източен блок, с изключение на Русия и Туркменистан, нивото на живот не беше срутено така.

Лична заслуга на Тодор Живков е и закриването на незаконосъобразните концлагери в Ловеч, Белене, Скравена.

Да признаем направеното, но и да спрем с похвалите.

Бай Тошо не успя да се пребори с Брежнев и †Горбачов и да направи България модерна високотехнологична държава по примера на Южна Корея, Китай и пр. Допусна семейственост, сериозна безотговорност, самозабравяне и прахосничество на голяма част от високопоставените местни партийни велможи. Не успя да вмени на българина да мисли модерно, държавнически и в стратегическа перспектива, което е най-сериозният ни национален недостатък. Колкото и да беше хитър и комбинативен, допускаше волунтаризъм в икономиката и кадровите решения.

Не съумя да впрегне целия ни национален потенциал, за да станем високоразвита държава от типа на Япония, макар че имаше тая амбиция и се опитваше да се пребори дори с Льонята Брежнев, за да го постигне.

Допускаше ДС да работи освен за България и за личните си облаги, което беше още една морална язва в обществото. Беше много нископоклонен на Москва, което е недопустимо за Държавен глава на такава Велика страна като България. Този слугински манталитет и сега личи в най-подмазваческото ни гъзоблизане на новите ни †господари – САЩ.

Могат да се изредят много „за“ и „против“.

За нас Тодор Живков е един от най-значимите и успешни български държавници. Той обичаше България и българския народ и правеше това, което беше в обсега на реалните му лични възможности. Притежаваше всички плюсове и минуси на човек, дошъл от народа. Плюсовете – за радост, минусите – за нещастие.

Мисля, че душата на Живков страда за това, което днес става в България. Реална е опасността държавата ни да изчезне – да бъде погълната от Турция, да се †циганизира или по-скоро двете едновременно. Какъвто и да беше, Той нямаше да допусне това да стане.

Него го предадоха много от тези, които бяха най-близо до него.

Евреинът Нико Яхиел, когото Живков щедро възнаграждаваше и му беше личен икономически съветник, го неглижира в спомените си. Ами †Станко Тодоров, †Добри Джуров, †Петър Младенов, Александър Лилов, да не споменаваме †Андрей Луканов с неговото не така българско потекло!

Тодор Живков анатемоса †БСП и според нас, това е най-силното му изказване след 10 ноември. Той разбра, че †хамелеонски променилата се партия няма нищо общо с неговите идеали.

Впрочем, неговата най-голяма заслуга беше, че иска да е българин. Нито веднъж не злослови против народа си, както го правят 90 % от днешните ни политици-†майкопродавци. Той се роди, живя и умря като българин, както се раждаме, живеем и умираме почти всички българи.

С всичко черно и повече бяло в себе си!

От 1985 до 1989г.

Поради подстрекаваните от Турция терористични атаки, Живков предприема стъпка, известна като Възродителен процес. Имената на българите мохамедани биват сменени от мюсюлмански на български християнски. Създава се турско терористично движение, оглавявано от Ахмед Доган /Меди Доганов/, всяващо омраза към българите. През 1989г., България отваря границите си. Заплашвани от турските шпиони, мюсюлманите масово емигрират в Турция.

През 1985 годива в СССР идва на власт новият генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов, който започва реформи, известни като Перестройка. Две години по-късно Тодор Живков също обявява програма за икономически промени, известна като Юлска концепция.Тя цели да преустрои социализма, като допусне ограничена форма на частна собственост. За някои части от Юлската концепция Тодор Живков черпи опит от провежданите в Китай икономически реформи. Горбачов не одобрява линията му на развитие и през октомври 1987 година по време на посещение на Тодор Живков в СССР му отправя остри критики. По-късно в БКП е създадено “крило”, оглавено от Петър Младенов и Андрей Луканов, което по указание на Михаил Горбачов трябва да свали Живков от власт. На състоялия се на 10 ноември 1989 година пленум на ЦК на БКП, Живков е принуден да подаде оставка. Това предложение е подкрепено дори от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Пленумът изказва благодарност за неговата дейност дотогава.

След 1989г.

След това срещу него са заведени дела за Възродителния процес, за т. нар. лагери на смъртта, за злоупотреби в раздаването на апартаменти, за отпускане на помощи на комунистически страни, с което бил „ощетен“ държавният бюджет. По казуса с апартаментите е оправдан, а останалите дела са прекратени след кончината му.

Тодор Живков умира на 5 август 1998г.

На погребението му идват хиляди хора.

Памет

Според изследванията, по-голямата част от българите оценява положително Тодор Живков.

Ето разказ на неговия съгражданин Христо Христов-Референта

Вече над четвърт век оценките за него (Тодор Живков) и за социалистическото време са нееднозначни. Обаче клакьорите на управляващите ренегати ежедневно плюят и отричат постигнатото през 45- годишния период на съграждане. От моите 20-годишни контакти с него съм разбрал, че този човек нямаше никакви други интереси освен просперитета на държавата и добруването на народа. Не се лакомеше за нищо, не търсеше лукс и нямаше претенции за каквото и да било в личния живот. Умееше да води диалог както с обикновените хора, така и с държавници от цял свят. Често от ръководството на социалистическия лагер го изпращаха да решава международни въпроси, които те не можеха да решат. (adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); Често казваше, че Чаушеску, когато не му изнася на международни заседания, ставал и излизал. От СССР бяха му наложили да се срещне с Чаушеску и да го убеди съветски войски да минат през Румъния, понеже отказвал. Тодор Живков го поканил и се качили на прословутата яхта на Живков, на която беше се качвал само два пъти. Движели се откъм нашия бряг на Дунав. По време на преговорите Чаушеску демонстративно станал и напуснал. Живков иронично подхвърлил: „Оставете го, нека изпусне въздуха и ще се върне”. Така и станало, въпросът бил решен. Чаушеску не можел да избяга от яхтата, нито от хитрините на Живков. През 1985 г. седяхме и чакахме хеликоптера. Живков се вайкаше, че някои страни от соцлагера закъсват икономически – имат външни дългове. Аз несъобразително попитах: „Ами ние какъв борч имаме?” – „Нямаме нищо, имаме милиард и триста милиона долара задължения. Можем да ги изплатим със стоки за три дена. Нямаме интерес да ги плащаме, така както ти нямаш интерес да си изплатиш апартамента.” По-късно комисията по тези въпроси беше оглавена от Луканов, външния дълг нарасна до към 7 милиарда долара. Но пък арабски държави имаха дълг към нас, та почти се компенсираше. 1984 г. беше сушава. През месец юли се отбих при секретаря на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов. Той ровеше някакви книжа. Помайтапих се, че е станал архивар. „Сушава е годината, добили сме около 6 – 7 милиона тона зърно, та ще трябва да внесем жито. Благодарение на селската предвидливост на другаря Живков сме внесли пари в швейцарски банки. Уточнявам колко трябва да купим, докато е по-евтино.” След Десети ноември вероятно някой „демократ” е дочул за тези пари и дълго ги търсиха и приписваха като лични на Живков. Но не намериха негови лични пари. Големи са заслугите на Живков за просперитета на България. Но след 10 ноември 1989 г., когато напусна властта, го арестуваха, съдиха, гавриха се с него и продължават да се гаврят. Един от виновниците за това е Андрей Луканов. Помня с какво раболепие стоеше пред Живков. След 10 ноември той оглави комисията по деформацията в БКП. От Политбюро му възлагат да сондира мнение с държавните глави на Европа следва ли да съдят Живков. Всички са били категорични да не бъде съден. Луканов обаче скрива това от ръководството на партията и под натиска на лумпените, които викаха по улиците, Живков е арестуван и срещу него е заведено дело. След години Живков бе оправдан изцяло. Самият Луканов беше умен човек с примитивно мислене и много подлост. Големи морални и материални щети нанесе на България. Не е тайна, че през последните години Живков беше обърнал поглед и на запад. Интересуваше се от новите технологии и ги внасяхме и от Германия, и от Япония. Това пораждаше недоволство у някои съветски ръководители и най-вече у предателя Горбачов. Той спря помощите за България, разтури СИВ и икономиката ни рухна. Мястото на Живков ще определи бъдещето и историята, защото той е човек – епоха!

Книги

• „Избрани съчинения“ (в 39 тома; 1975 – 1989)
• „Срещу някои лъжи“ (1993)
• „Без догма (Размисли за политическите нрави)“ (1994)
• „След студената война“ (1995)
• „Мемоари“ (1997)

 

Семейство

Тодор Живков е женен (от юли 1938 г.) за Мара Малеева-Живкова. Те имат дъщеря и син:

• Людмила Живкова (1942 – 1981)
• Владимир Живков (р. 1952)

Роднини:

• Людмила Живкова и Любомир Стойчев, имат дъщеря Евгения Живкова.
  • Евгения Живкова женена за Андрей Стефанов, имат дъщери Людмила и Андреа.
• Людмила Живкова и Иван Славков, имат син Тодор Славков.
  • Тодор Славков и Силвия, имат дъщеря Катерина.
• Владимир Живков и Маруся Мирчевска, имат син Тодор Живков.
• Владимир Живков и Валя Живкова, имат дъщеря Елизабет Живкова.