Немското овчарско куче (на немски: Deutscher Schäferhund) е порода големи (по размер) кучета, произхождащи от Германия.^[2] Известно още като „Елзаска порода“. Тази порода е сравнително нова – селектирана е през 1899 г.

Характеризира се със здрава костна система и добре развита мускулатура. Телосложението е хармонично и съразмерно развито, като тялото е здраво, стегнато, с плътно прилепнала към него козина. Главата е масивна, с клиновидна форма, широка черепна част и плоско чело. Носната гъба е голяма и черна. Челюстите са здрави и силни, с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, с остри върхове, стърчащи нагоре и се изправят дори до седмия месец.Очите са тъмни и изразителни. Шията е под ъгъл 45° спрямо гръдния кош, който е овален, широк и дълбок. Коремът е умерено прибран.

Немската  овчарка е куче, което вдъхва увереност, спокойствие и респект. Със  своя силно развит интелект излъчва гордост по всяко време.

Изключително издръжливи, жизнени и бдителни, те са верни служители в службите  и чудесни приятели в дома. Готови са да защитят своя стопанин дори с цената на  своя живот.

Вроденото им чувство за борба, търпеливост и вярност ги правят и незаменими  водачи на слепи хора, спасители, търсачи и пазачи.

Със своя уравновесен характер, безкористна любов, привързаност и  добронамереност с лекота стават пълноправни членове на всяко семейство.