Родината на Сиамската котка – една от най-изящните и красиви породи котки, е Сиам (древното име на днешен Тайланд), откъдето произхожда името й. Сиамската котка има древен и кралски произход. Привилегия за отглеждането имали само висшите класи – кралете в дворците и духовниците в храмовете. За тези тайнствени котки се разказват много легенди. Според една от тях те се отглеждали в Сиам специално за охрана на дворците. Когато някой се опитвал да проникне в тях, сиамците безстрашно скачали върху му и впивайки нокти в злосторника, така пронизително мяукали, че стражата дотичвала незабавно. В друга легенда се дава обяснение за специфичната опашка на сиамските котки – тънка, извита нагоре и пречупена накрая. Това било резултат от дворцовата селекция. На така подвитата опашка удобно се нанизвали златните халки и пръстените на членовете на кралската фамилия, докато те се къпели в басейна. По този начин, чрез тази „котешка закачалка“ пръстените не изпадали и не се загубвали.Сиамската котка се характеризира с изключително красива окраска, изящност, интелигентност и неспокоен нрав. Тялото й е неголямо, дълго и стройно. Крайниците са дълги и стройни, с малки овални лапи. Главата е издължена, клино-образна, анфас, има форма на равностранен триъгълник, като едната от страните съединява краищата на ушите, а двете други преминават по страните, муцуната и външния край на ушите. Носът е прав, ясно очертан, с тъмна носна гъба. На муцуната има маска, която покрива почти изцяло лицето. Очите са с бадемовидна форма, сапфиреносини на цвят. Ушите са големи и прави, разположени далече едно от друго, широки в основата си. Крайниците са дълги и нежни, като задните са малко по-дълги от предните. Лапите са малки, с овална форма и тъмна окраска. Опашката е права, заострена накрая, без възли и дефекти по нея. Козината е къса, нежна, плътно прилепнала, блестяща. Класическата окраска на Космената покривка е бежова, постепенно преминаваща на гърба в по-тъмни топли тонове. Отметите трябва да съответстват на окраската и включват: контрастиращо по-тъмно обагряне на ушите, крайниците, долната част на лапите, опашката и муцуната (т. нар.“маска“). Цветът на отметите трябва да бъде по възможност равномерен. Новородените котета първоначално са изцяло бели с кафеникави или сиви очи, които с възрастта постепенно посиняват, а козината потъмнява и се очертават тъмните отмети на лицето („маска“), ушите, „чорапки“ на лапите и опашката. За недостатъци се смятат наличие на петна на корема и странични ивици, а също бели петънца и косми в тъмните отмети. За пороци се считат бяло оцветени пръсти, кривогледство, деформации (бучки и възли) на опашката, пречупена и по-къса опашка, които водят до дисквалификация на фелиноложки изложби. Сиамските котки са умни, общителни, обичат да са сред хора и силно се привързват към тях. Твърди се, че по характер приличат изключително на стопанина си. Тези котки са известни с голямата си игривост дори и като възрастни и със силното си мяукане, с което привличат вниманието към себе си, тъй като са много взискателни и имат нужда от ангажираността на стопаните си. Също така те са изключително паметливи и умеят да се отблагодаряват за всяка добра дума или жест на стопанина си.