Сказките на Лорд Сайфър

Изящни фигури появили се изневиделица сред посевите. Кой или какво ги рисува? Послания ли са? За кого са предназначени? Могат ли да бъдат разчетени? Ето само част от стотиците въпроси, които хората си задават относно феномена. В тази статия ще се опитам да отговоря на някои от тях или поне да дам насока за разшифроването им.

Странните кръгове не са присъщи само за нивите. Срещат се още и по пясъците на плажовете, пустинята и върху снега. Първото набиващо се на очи е: защо избора на среда, в която да се изобразят, е така нетрайна? Полята ще бъдат ожънати след няколко седмици, приливните вълни или вятъра ще заличи рисунките за дни, а новия сняг ще ги покрие. Аз дори няма да се спирам на въпроса дали интелект създава тези творби, те не биха могли да са плод на стихия. На какво ми прилича всичко дотук? Представям си как в междучасието на начално училище, докато немирното гъмжило от ученици беснее в класната стая, някой пише диференциални и интегрални уравнения от висшата математика на дъската. По-находчивите малчугани се опитват да наподобят странните знаци. После звънеца бие. Дежурният ученик хваща гъбата и бързо изтрива черната дъска, преди да влезе учителя за новия урок. За кого са били предназначени формулите? За палавниците? Или може би за учителя? Но поради твърде голямото старание на децата в бърсането посланието не е стигнало до него. Ако учителят беше видял и разбрал написаното щеше ли да промени учебния материал? Щеше ли да преподава друго на децата?

Но какъв е езикът на тези кръгове? Дали са само стилизирани обекти или има и нещо по-дълбоко? Наподобяват ми на символи или на сложно съчетание от тях. Възможно ли е по този начин да бъде предавана информация? Символът е знак или рисунка, която представя в съкратен вид същността или значението на даден предмет, събитие или идея. Следва все по-натрапчивия въпрос: възможно ли е тези рисунки да представляват съобщение чрез символи?. Нека дам един пример. Християнският кръст е две пресечени под прав ъгъл чертички в определено съотношение. Какво ни казва? Можем да разкажем за живота и смъртта на Иисус, за неговото учение, за учениците му. Зад този символ стои цяла една религия, цяла една теология и цяла една философия. Бихме могли да изпишем стотици страници и съчинения само въз основата на този простичък знак. Ала всъщност е точно обратното – огромната информация трупана с векове е втъкана само в една нота.

Ето и друг пример – пътните знаци. Те са лесно разпознаваеми рисунки върху табели. Докато шофираме пробягват покрай погледа ни за секунди. Но отлично знаем каква информация ни предават, защото предварително сме ги изучавали, като част от правилата за движение по пътищата.

През 1929 г. Едуин Хъбъл открива зависимостта между червеното отместване в спектъра на галактиките и разстоянието до тях. Тази зависимост е наречена по-късно Закона на Хъбъл и довежда до основната научна космологична теория в днешно време за раждането на Вселената и нейното развитие. Залегналата теза е екстраполация назад във времето, откъдето се стига до извода че галактиките са били или много близо една до друга, или водят началото си от една точка – сингулярност. На базата на това твърдение е построена математико-физична обосновка и изчислена възрастта на Вселената – (13,5-13,9) милиарда земни години.

Преди време се запитах: възможно ли е взаимното отдалечаване на галактиките да има друго обяснение? Възможно ли е света в който живеем да не е плод на някаква експлозия, пък била тя и грандиозна? Ами ако големия взрив е просто някакъв си протуберанс – изригване по повърхността на още по-огромно тяло? Хипотезата ми се струваше добра, защото обясняваше бъдещото развитие на Вселената – разпиляване или обратно свиване в себе си. Не противоречеше и на схващането за Мултивселените. По повърхността на такова тяло могат да възникват много изригвания и по различно време. Ето няколко снимки на слънчеви протуберанси за онагледяване на догадката ми.

Ето и няколко филмчета за по-пълна илюстрация:

Споделих идеята си с мой приятел от НАО Рожен, изследващ слънцето. Да си призная хората, които се занимават с наука приемат с голям интерес новостите. Ето какво ми каза: Концепцията е хубава, но не може да бъде разработена като теория, защото нищо не знаем за това „по-голямо тяло“. Няма как да бъдат написани уравнения за него или за нещо, което не може да се потвърди. Затова повечето от хрумванията си остават само фантастика.

Напоследък се заговори че видимата материя във Вселената била само 5%. Останалите 95% са били тайнствена субстанция и енергия, които учените нарекоха – тъмни. Колко достоверен може да е изчислителния модел за Света ни, когато познаваме едва 1/20 част от него? Какво представляват останалите 19/20? Възможно ли е да бъдат описани с езика на математиката или ще е необходим един по-различен подход?

Ако в моята идея, изригващото тяло бъде идентифицирано с Бог, ще се получи интересна плетеница между двете теории – на сътворението и еволюцията. Ще се съвместят духовното с интелектуалното. И именно по този начин ще продължа разсъжденията си, защото вярвам че само така ще можем да разгадаем посланията от житните кръгове.

Скоро прочетох книгата „Урантия“. Любопитно четиво от близо 4 000 страници, за което се говори че е предадено от 12 духовни същества на човечеството. Твърденията че е Библията на новото хилядолетие са пресилени, защото в нея не се развива нова теология или философия, а по-скоро се систематизират досегашните. Още в нейното начало е заявено че 95% от Света е духовен или иначе казано – изпълнен с безтелесни духовни същества, които изпълняват Божията промисъл. Структурата на Света, описан в тази книга, много приличаше на моята представа за Тяло изригващо Вселени. Но докато в моето схващане процеса навява някаква случайност на събитията, то в книгата „Уратния“ е описан като подреден, следващ определени закони. Ще го преразкажа набързо, а след това ще вмъкна някои тримерни изображения които начертах с AutoCAD за да илюстрирам текста.

Бог е Троица състояща се от Отец, Син и Свети Дух. Троицата обитава Рая. Около него е разположена Централната Вселена неречена Хавон. Навън от Централната Вселена са седемте Свръхвселени и още четири нива на Пространството, които се намират в процес на конструиране (сътворяване). Свръхвселената в която се намираме се нарича Орвонтон, а нашата Локална Вселена или клъстера от близки Галактики – Небадон. Урантия е названието на Земята. Седемте Свръхвселени са времево-еволюционни, т.е. от създаването им, и материята и съществата в тях, непрекъснато се развиват като структури и духовни същности. Създателите на седемте Свръхвселени са седемте Главни Духа, които водят началото си от седем първообраза на Троицата чрез математическа комбинация, както следва:

1. Всеобщият Баща.

2. Вечният Син.

3. Безкрайният Дух.

4. Баща и Син.

5. Баща и Дух.

6. Син и Дух.

7. Баща, Син и Дух. (Ние живеем в тази Свръхвселена – Орвонтон)

Седемте Свръхвселени извират от долната част на Рая, преминават развитието си около Хавона (Централната Вселена) и след като приключи духовната еволюция се вливат в горната част на Рая. От седемте комбинации става ясно, че в отделните Свръхвселени властват различни духовни закони, а от там може би и различни физични. Но те не са коренно противоположни. Ще се опитам да направя кратък списък.

1. Всеобщият Баща – най-вероятно в тази Вселена като основа на теологията и философията е залегнало милосърдието и справедливостта – атрибути на Отеца.

2. Вечният Син – любовта между отделните същества.

3. Безкрайният Дух – сътрудничеството и взаимното съпреживяване.

4. Баща и Син – милосърдие, справедливост и любов.

5. Баща и Дух – милосърдие, справедливост и емпатия.

6. Син и Дух – любов и емпатия.

7. Баща, Син и Дух – милосърдие, любов и взаимно разбиране. Само да припомня, че ние се намираме тук и затова жизнените философски и теологични доктрини трябва да се основават на тези закони. Останалото ще е зловредно отклонение от тях.

Ето как би трябвало да изглеждат седемте Свръхвселени според книгата „Урантия“

Тук съм направил разрез, за да се види Централната Вселена (Хавон) и Рая.

Обектът оцветен в синьо е Рая. За съжаление описанието му в книгата е неясно, но аз реших че са искали да го обрисуват като диск на галактика. Централната Вселена (в жълто) изобразих като тороид, чиято повърхност е получена от завъртането на окръжност около допирателна към нея ос. Формата на всяка Свръхвселена (в охра) е клиновиден тороид с несиметрично разположен централен отвор обграждащ Централната Вселена.

Така изглежда системата Рай-Хавона (Централен остров – Централна Вселена)

А тук съм показал как всяка Свръхвселена извира от долния край на Рая, еволюира и се влива отново в горния край на Рая.

Такава е формата на всяка Свръхвселена. Възможно е да има и някакво усукване спрямо вертикалната равнина и да наподобява пространствена осмица.

Повърхнината на клиновидния тороид трябва да се разглежда като тримерно пространство, което е огънато около четвъртото – времето. Ако си представим че сме на мачтата на кораб в океана, то дълбочината на хоризонта ще се определя от нейната височина и кривината на земята, защото двумерната й повърхност е огъната в трето измерение. Аналогично хоризонта на видимата Вселена се определя от скоростта на светлината. Тя е нашата времева мачта. Ако можехме да погледнем Света чрез вълни, които се движат по-бързо, тогава и хоризонта щеше да е по-далечен.

Но какво общо може да имат всички тези тикви, ненормални гевреци, понички и летящи чинии, които начертах в безумната си комбинация, с житните кръгове? Един ден, зяпайки в интернет, попаднах на следната снимка:

В средата й е изобразен триъгълник от който излизат седем лъча. Това беше причината да свържа този кръг с описанията на световете в книгата „Урантия“. Няколко дни преди това се чудех как ли ще изглежда ако трябва символично да се изобрази математическата комбинация произвеждащи от три равностойни същности – седем? Признавам си че снимката ме порази, защото изразява точно това, като в същото време запазва и пълната осева симетрия. Така че в триъгълника различавам Светата Троица, а в лъчите седемте Главни Духа. Намиращият се в триъгълника символ, който прилича на око, всъщност е схема на формата на Рая. Седемте лъча и триъгълника са обединени от кръг, който символизира Централната Вселена или Хавона. От там следва серия от кръгове групирени в седем дъги, които според мен изобразяват духовната еволюция на седемте Свръхвселени. Започвайки от най-отдалечените и малки кръгчета до най-големите чийто центрове съвпадат с върховете на лъчите. Те напълно отговарят на нивата на духовно развитие – едно в смъртно тяло, седем в моронтийни тела и последното – безтелесно, т.е. общо девет. Посоката на лъчите показва низходящите духовни същества и е обратна на посоката на духовното развитие. Това означава, че в духовната си еволюция ние ще срещаме все повече и по-развити духовно същества. На най-ниското стъпало, в което се намираме в момента – смъртното, почти нямаме сетива да ги възприемем и да общуваме пълноценно с тях. Но и крачката която трябва да направим е малка – да повярваме, че Бог е създател на всичко и че Света е духовен, а не само материален. В един от лъчите има три правоъгълника и вълнообразна линия. Трите правоъгълника изобразяват първообраза на седмия Главен Дух – Отец, Син и Свети Дух, сътворил Свръхвселената в която се намираме – Орвонтон. Лъкатушещата линия е символ на духовната ни еволюция, която ще е изпълнена със заблуди и премеждия, докато най-накрая не достигнем Създателя си – Бог.

Заблудите в духовното ни развитие са свързани основно с житейската ни философия и разбиранията ни за Бог. Смятам да напиша отделна тема по въпроса, но тук съвсем накратко ще спомена какво представлява съвременното ни отклонение от Божия промисъл. На първо място това е циничния атеизъм, с който се опитваме да обясним Света без Бог. На второ място е погрешно интерпретираната теория на еволюцията от Чарлз Дарвин и последователите му. Но не това е най-лошото, а нейното прилагане в социалните взаимоотношения. Третото е свързано с бунта на Луцифер и падналите ангели. Все още изследвам и анализирам древните текстове, но ще кажа няколко думи и по този въпрос. Луцифер е Божи Син, духовно същество от светлина, с висок ранг. Носител е бил на мъдростта и познанието във Вселената. Преди 200 000 земни години се усъмнил в съществуването на Светата Троица и в Божия план за духовната еволюция на низшите създания. Решил че процеса може да бъде ускорен, като се даде власт на по-напредналите в интелектуално и духовно развитие индивиди, а те от своя страна да ръководят останалите. Но нещата скоро излезли извън контрол, защото тези, „по-напредналите“, индивиди веднага разбрали своето превъзходство и заробили другите. Интелекта надделял над Духа и се прекъснала връзка с Бога. За да бъде въстанието потушено, била наложена духовна изолация на световете където се установило. Все пак, през годините духовни същества са общували с човечеството, иначе съвсем щяхме да се избием, но са предпочитали да го правят с умствено посредствени хора. Може би за да бъдат предавани точно посланията им, а не употребявани за користни цели. Към момента не мога да преценя бунта на Луцифер ли е бил по-страшен за нас или последвалата карантина. Опитвам се да си представя как би изглеждала цивилизацията ни, ако владетелите на народите бяха високо духовни личности с благородни нрави, които учат хората на милосърдие, любов и сътрудничество чрез личния си пример, и спомагат за духовната еволюция на всички същества. Злините които си причиняваме, са си наше човешко изобретение и никакви демони, дяволи и други подобни фолклорни персонажи не са виновни. Ние просто винаги избираме да се самоизяждаме. Оправдали сме житейската си философия на социален канибализъм с модела на поведение на най-низшите едноклетъчни организми. Нямам думи да обясня такъв фарс – разумно същество да приема за естествено държанието си като амеба?!

Ето още едно изображение, което може да се разглежда като схематичен вертикален разрез през Рая, Хавона и Свръхвселениете. Набиват се на очи мощните информационно-енергийни потоци, които излизат и влизат съответно от долната и горната страна на Рая.

95% от Вселената е тъмна енергия и тъмна материя. Възможно ли е тъкмо тези субстанции да представляват духовните същества населяващи, изграждащи и поддържащи Света? Да, напълно е възможно. Според теорията за Холографската Вселена, познатата ни материя е проявление на холографски запечатана информация на интерференция на вълни. Тъмната енергия и тъмната материя могат да се намират в някакво вибрационно състояние, което да проектира видимата материя. Ако това са духовни същества, не би могло да се дефинира понятието „тяло“, защото ще са разпространени по целия ефир. Дори няколко същества могат да се пресичат взаимно – едва ли би нарушило информационната им структура. Нещо повече, това може да е начина им да общуват, да предават информация едно на друго, чрез частично или изцяло препокриване или взаимно проникване. Тогава за един кратък миг биха могли да си предадат терабайтове информация, равностойна на томовете в стотици библиотеки. Интерференцията може да бъде статична и динамична. Първата би се съотнасяла подобно на заобикалящата ни среда в нашия материален свят, на инфраструктурата – улици, сгради, хранилища на информация, земя и т.н. Докато динамичната ще е присъща като на живи същества. Духовните същества с моронтийни тела ще представляват крайна интерференция на вълни. В такъв случай няма да има проблем да заемат каквато и да е форма в пространството. С духовното израстване те ще се увеличават все повече и повече, докато в крайния етап станат безкрайни. Ще приложа снимка на структурата на Вселената, от която се вижда че наистина наподобява тримерна картина на интерференция.

А това е тримерен модел на невроните в кортекса на човешкия мозък.

Структурата изключително наподобява тази на Вселената и смятам че никак не е случайно. Както геометричните характеристики на една антена допринасят за настройването й към определени честоти, така и мозъка ни би трябвало да служи за връзка с духовните създания във Вселената. Не смятам че са необходими специални умения за това, просто най-сетне трябва да разберем, че сме неразделна част от всичко, че всички сме едно.

Ето няколко снимки на житни кръгове, които схематично изобразяват духовни същества. Предполагам че са от най-нисък ранг – крайни създания, чието стъпало на духовна развитие е най-близко до нашето. С други думи така изглеждат ангелите, ако имахме съответните сетива да ги почувстваме. Понякога могат да приемат и видима за нас форма. В религиозните книги се описват като крилати създания, защото структурата на енергийно-информационните им полета (духовните тела) смътно ги наподобява.

Това е графичния символ на Мантра Ом. Състои се от три букви (звука), над които е изобразен полумесец с точка на върха. Триединството му олицетворява енергията, управляваща творческите процеси, усъвършенстването и разпадането на Вселената – или на самия Бог. Смисълът му е много близък до този който влагаме в Светата Троица. Накратко – изразява сътворението и духовното развитие, произлизащо от Бог и завършващо пак в Него.

Следващите три фотографии свързвам точно с тази концепция. Но докато горния се отнася по-скоро до духовната еволюция на отделен индивид, то житните изобразяват развитието на цели Вселени с безброй Светове.

Обичайно свързваме полумесеца и звездата с Исляма, макар че нито в Корана, нито в Сунната се споменава нещо за използване на символи – те се числят към идолопоклонничеството. Спорни са версиите, как е попаднал този знак в мюсюлманското вероизповедание. Според легенда през 1299 г. Осман, владетелят на дребно княжество на територията на Мала Азия, видял насън полумесец, който се простирал от единия край на земята до другия. Приемайки това за добра поличба, Осман направил полумесеца символ на своята династия. Сънят не излъгал Осман – неговите потомци създали огромна държава и станали не само най-великите владетели в мюсюлманския свят, но и негови духовни предводители – халифи.

Мотивацията, за употреба на полумесеца със звездата, някои мюсюлмани намират в Сура 2 Ал-Бакара (Кравата), Знамение 189: „Питат те за новолунието. Кажи: То сочи определено време за хората и за поклонението хадж. Праведността не е да идвате в домовете отзад, а праведността е у онзи, който се бои от Аллах. Влизайте в домовете през вратите им! И бойте се от Аллах, за да сполучите!“

Абстрахирайки се от конкретното религиозно тълкуване, намирам странни сходства на тази емблема със завършека на Мантра Ом (полумесец с точка). Намирам прилика и със системата Рай-Свръхвселена, която показах по-горе. Тогава е възможно звездата да изобразява Бог, а полумесеца – еволюираща Свръхвселена, произлизаща от Бог и връщаща се пак в него.

На този чертеж съм показал как се образува пет-лъчевата звезда с лъчи, подобни на тези от първата снимка на житен кръг. Любопитното е, че пентаграмата добива завършен вид при минимална геометрична комбинация от три лъча. При четири и пет, линиите се преповтарят. В моите разсъждения аз ще спра дотук! Защото се намирам само на косъм от заключението, че пентагоналното знамение е Троица.

Следва една интересна поредица от снимки, които според мен изобразяват сертификат, удостоверение или упълномощаване на група от духовни същества (обикновено тройки или т.нар. триединства), да извършат определени действия. Съчетанието на символите в тези житни кръгове като че ли казва: ние сме тези, изпратени от онези, да направим това.

От изложеното дотук правя следния извод: Житните кръгове представляват послания написани със символи. Всеки знак е отделна идея, концепция, принцип, теория, философска или духовна доктрина. Поставянето им в обща композиция означава тяхното комбиниране. Използваните понятия и схващания са вече известни на човечеството, т.е. ключа на разшифроването им не се намира в тях самите. Писмото може да бъде разчетено от, а и предполагам че е предназначено, за хора които са запознати с тези теории, притежават едновременно духовни и интелектуални качества на определено ниво, и имат задълбочена просвета в много области. Целта им е да покажат вярната посока на развитие на човечеството.

В началото на статията направих две асоциации. Първата беше на някой който в междучасието пише на дъската. Предположих че съобщението е предназначено за учителя. Сега се питам: ами ако никога не бие звънеца и никакъв учител не влезе в час, вечно боричкащи дечурлига ли ще си останем? Ако житните кръгове са подобно на уличните знаци, кой ще им обърне внимание, ако са монтирани в лунапарк? Каква реакция ще предизвика у забавляващите се на влакчето на ужасите например знак В26 (Забранено е движението със скорост, по-висока от означената – 50 km/h), или В24 (Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош)? Кой ще обърне внимание на знак Г12 (Кръгово движение), ако е монтиран на виенско колело? Ще прогледнем ли някога зад развлеченията, които ни устройват късащите билетчета? А отвъд тях?

Докато хитреците неуморно устройват зрелища за публиката си за да я приспиват, житните кръгове ще си останат само поредната туристическа атракция.