Любен Каравелов е роден в Копривщица, в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела и произхождащата от знатния копривщенски род Доганови - Неделя Доганова.
Каравелов започва своето образование в родния си град, а впоследствие се мести в гръцко училище в Пловдив.
Четири години по-късно бъдещият възрожденец се връща у дома, за да помага на баща си. Така той често обикаля Османската империя и вижда неволите, през които минава българският народ.
През 1856 г. отива в Цариград, за да се занимава с търговия. Но вместо това се интересува най-вече от Източния въпрос и Кримската война, показвайки интереса си към националното дело още от младини.
През следващата година започва т.нар. "руски период" в неговия живот.
Той заминава за Москва, за да продължи образованието си, но тъй като надхвърля съответната възраст, се записва като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет.
Там се свързва с дейците от Московския славянски комитет. От този кръг Каравелов възприема идеята за обединението на южните славяни, като решаващо условие за освобождаването на българите от османска власт.
В същото време се оформя и идеята му да изгради тайна организация в Белград за подготовка на въстание в България.
В Москва Каравелов пише и първите си разкази и повести.
Престоят на българския поет и революционер в Русия е време, в което той създава своите политически, научни и литературни възгледи.
В началото на 1867 г. Каравелов решава да се включи в освободителните борби на своя народ. През същата година той заминава за Белград.
Там Каравелов основава български комитет, който възприема изцяло четническата тактика на Раковски.
Освен създаването на този комитет, през същата година Каравелов издава „Прокламация“ до българския народ, с която го призовава да се вдигне на оръжие.
В резултат на Каравеловите усилия започва сформирането на Зайчарската чета, но този проект е възпрепятстван от сръбското правителство.
В края на годината поетът революционер е изгонен от Сърбия, а в началото на следващата година се установява в Нови Сад (Австро-Унгария), но и там не се задържа дълго.
Каравелов е заподозрян в убийството на княз Михаил Обренович и е затворен в затвора в Будапеща, където лежи точно 203 дни.
Престоят на Каравелов в затвора в Будапеща е времето, в което той преосмисля досегашните си опит и идеи. Там пише и статията "Мои братя".
От нея се вижда как писателят достига до заключението, че самите българи трябва да извоюват свободата си чрез просвещение и борба.
Като враг са посочени не само турските потисници, но и гръцките фанариоти.
Каравелов оставя идеята за монархия и възприема републиканската форма на управление, като най-подходяща за бъдещия съюз между балканските народи.
През пролетта на 69-та революционерът се установява в Букурещ и там разгръща широка политическа дейност.
Това е най-блестящият период от живота му.
Вижте цялата биография на българския поет и революционер в новото видео от поредицата във Vbox7 "Портретъ".