Немската овчарка, известна още като елзаска, е голяма порода пастирски кучета, произхождаща от Германия в края на 19 век. Породата е разработена от капитан Макс фон Стефаниц, който се стреми да създаде универсално и интелигентно работно куче, което може да се използва за пастирство, защита и като любимец.
Породата е разработена чрез кръстосване на различни пастирски и овчарски кучета, включително старонемската овчарка и вюртембергер. Капитан фон Стефаниц създава стандарта на породата и основава Verein für Deutsche Schäferhunde (SV), която все още е основната организация за регистриране на породата днес.
По време на Първата световна война немските овчарки са били използвани като куриерски кучета, кучета на Червения кръст и като кучета пазачи в окопите. След войната популярността на породата бързо се разпространява в цяла Европа и САЩ.
Днес немските овчарки са известни със своята интелигентност, лоялност и възможност за обучение и често се използват като работни кучета в различни роли, като търсене и спасяване, полицейска и военна работа, както и като служебни и терапевтични кучета. Те също са популярни като семейни домашни любимци и често участват в състезания по послушание и ловкост.
Струва си да се спомене, че породата има различно име в различните страни, като “Alsatian” във Великобритания, “Deutscher Schäferhund” на немски, “Pastor Alemán” на испански и “Berger Allemand” на френски.