Васил Василев-Зуека е роден е на 30.4.1965 г. в Сливен. Завършва НАТФИЗ през 1992 г. Участва в студентското предаване „Ку-ку” и в наследника му – „Каналето”. Водещ на предаването „Господари на ефира” заедно с Димитър Рачков. Участва в тв шоуто „Пълна лудница”. С актрисата Нина Димитрова основават театър „Кредо“.
-
Г-н Василев, напускате „Господари на ефира”, за да водите с Митко Рачков новото тв шоу „Като две капки вода”. Разкажете повече за проекта.
- Това е изключително забавно шоу. В него участват осем много популярни българи, избрани с кастинг. В дванайсет поредни издания всеки от играчите трябва да имитира световноизвестна личност, посочена от специален автомат. Тричленно жури оценява прeдставянето им.
-
Има ли човек, с когото да си приличате като две капки вода, с когото да сте от една кръвна група?
- По този показател има доста хора, които са ми близки. Като кажа „а”, им е ясно за какво говорим. Един от тях е Рачков. На сцената с него се разбираме, без да си говорим. В ефир, на живо – също. Това е изключително трудно. Хубаво е да има хора, на които можеш да разчиташ.
-
Какво предпочитате – да ви казват мнението си си за вас право в очите, или да усукват?
- Предпочитам право в очите, защото съм много критичен към себе си – и в театралните, и в телевизионните изяви. Гледам да не повтарям допуснати грешки.
-
Вие сте рогата зодия – Телец. Как действате най-често: юруш с рогата напред, или по-дипломатично?
- Действам с добро. Много рядко използвам втората част на македонската максима „со кротце, со благо и со малце кьотек”. Затова повечето хора ме уважават. Девизът ми е „Обичай, за да те обичат”. Никога не се отнасям към даден човек предубедено, т.е. не го смятам априори за лош.
-
Кога използвате кьотека? Какво ви изкарва от нерви?
- Няма да цитирам имената на хората, които са отнесли кьотека. Иначе много неща ме изкарват от кожата. И то почти всеки снимачен ден. Ядосва ме лошата организация. Дразня се, когато с Рачков сме положили големи усилия, а нещата не се получават поради независещи от нас причини. В такива случаи Рачков е по-избухливият, аз - по-дипломатичният.
-
Според социологическо проучване напоследък българите са по-дипломатични, по-потайни и по-често си погаждат номера. Как реагирате, когато някой ви скрои номер?
- Когато разбереш, че някой ти е погодил номер, вече е късно. У нас номерата се кроят най-често поради завист. Завистта е голям порок, но по време на робството ни е крепяла, помогала ни е да оцелеем. В днешно време обаче върши много бели. За да се отървем от нея, трябва да минат много години, да се сменят поколения. Що се отнася до потайността, тя се дължи на факта, че живеем в капитализъм. Искаме или не искаме, зависим много от парите. А едно време не беше така – търсехме духовното и сякаш другото не ни интересуваше много. За съжаление вече 24 години тягостно и мъчително българинът навлиза в капитализма. Смяната на политическата система е много трудна. Трябва да разберем, че няма нищо лошо в това да работиш на две или три места, дори е необходимо. Да разберем, че колкото по-дружелюбен си и колкото повече защитаваш собствения си интерес, толкова по-добре за теб. Българинът тепърва трябва да учи много неща. Управниците не са ни виновни. Виновни сме ние, понеже не изискваме от тях. Миналата седмица пътувах из цяла България. Първо минах по магистрала „Хемус”, после – по магистрала „Тракия”. Мислех си: може да плюят по управляващите, но е факт, че имаме магистрали.
-
За магистралите заслугата не е само на Бойко Борисов. Те се изграждат от няколко правителства.
- Не ме интересува чия е заслугата – дали на правителството на Бойко, или на правителството на Сергей. Искам България да се развива. Ясно е, че всички, които влизат в политиката, отиват заради парите, а не заради черните ми очи. Защото властта е свързана с пари. Няма лошо. Но да мислят и работят далновидно.
-
Напоследък стана ясно, че освен магистрали си имаме и агент Буда...
- Според мен историята с досието на агент Буда е предизборна кампания. До гуша ми дойде от тези досиета. Колко хора си отидоха от този свят, когато им ги извадиха. Досиетата според мен трябва да бъдат закрита страница от историята ни. Защото нито вече БКП е БКП, нито секретните служби вече са онези служби. Политика, която се прави въз основа на досиета и минало, е грешна. Политиката трябва да се прави с пари, власт и лоби. Така е навсякъде по света.
-
Предлагали ли са ви да влезете в политиката?
- Много отдавна ми предложиха. Изсмях се, разбира се. Мога в една или друга предизборна кампания да поддържам тази или онази партия, но това ще е по финансови причини. Правил съм това и ще продължавам да го правя. Приемам го като професионален дълг. Щом някоя партия смята, че ще й свърша работа на предизборен концерт – ще участвам, за мен това е добре.
-
Участвате в тв шоуто „Пълна лудница”. Има ли нещо общо между нашата държава и пълната лудница?
- В „Пълна лудница” пародираме това, което се случва в държавата. Осмиваме уродливите явления в живота ни. Ние, актьорите, си вършим работата. А политиците трябва да се погрижат за оправянето на уродливите явления.
-
Бихте ли излезли на улицата, за да изразите ясно и категорично какво искате от управляващите?
- Половината ми следване в НАТФИЗ мина по стачки. Учих в най-горещия период на България, за който навремето Рангел Вълчанов казваше: „Живеете в прекрасни времена”. Ние бяхме повече на улицата, отколкото в института. Аз и сега излизам на улицата. Вълнува ме тоталната забрана на тютюнопушенето в закрити помещения. В Европа няма такива вампирски мерки, каквито са въведени в България. Там проблемът приключи с преграждане на заведенията. У нас той няма да бъде решен до изборите. Защото ще е минус за управляващите и ако кажат „да”, и ако кажат „не”.
-
Какво бихте посъветвали 14-годишната си дъщеря Девина: да участва в митинги и стачки, или да стои на топло вкъщи?
- Участието в стачки и митинги е дълбоко убеждение на всеки от нас. Искам Девина да е свободна, да се научи да комуникира нормално с всякакви хора. Вървейки по пътя си, тя няма да хареса всички, които среща. Но ще трябва да общува с тях, да прави компромиси. Нашият век е векът на компромисите. Аз и Нина, майката на Девина, обсъждаме с нея конкретни житейски случки. Сравняваме различни варианти на реакция, говорим за общоприетото. Съветваме Девина да има собствено мнение.
-
Споменахте Нина. Ще продължи ли да съществува театър „Кредо” след раздялата ви?
- Със или без мен, театър „Кредо” е институция. Мен вече ме няма там. Повече подробности можете да научите от Нина. Аз ще се концентрирам само върху телевизията, понеже работата ми там е много. Нямам никакво свободно време.
-
Ще загърбите театъра?
- Имам няколко покани за участия, но засега отказвам. Двайсет години работихме с Нина в театър „Кредо” по много особен начин. Бяхме и режисьори, и сценографи, и актьори, и драматурзи – абсолютно всичко. Ако отида сега при един театрален режисьор, той ще ме изгони още на десетия ден и с пълно право – ще се бъркам в работата му. Ще имам собствено мнение за всеки епизод, за всяка сцена.
-
Кой е най-големият проблем на България в момента?
- Сега в България няма по-голям проблем от образованието. Едно време то беше много добро. Моите знания са трайни, стабилни. Сега не е така - виновни са и родителите, и учителите, и образователната система. Ше разкритикувам управляващите: не може учител да получава по-малко от банкер. Учителите трябва да имат едни от най-високите заплати, например колкото тези на депутатите. Знанията на децата ни са много важни. Много е важно преподавателите да им внушават, че имат право на избор.
Цялото интервю четете в новия брой на в. "Ретро"
Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър
