Сиамска котка

Произход 

   Родината на Сиамската котка - една от най-изящните и красиви породи котки, е Сиам (древното име на днешен Тайланд), откъдето произхожда името й. Сиамската котка има древен и кралски произход. Привилегия за отглеждането имали само висшите класи - кралете в дворците и духовниците в хра- мовете. На обикновените хора било разрешено да гледат само кучета. В Китай отглеждането на сиамски котки било дворцова привилегия за императорската фамилия. В България широко разпространена е старотипната Сиамска котка, която отскоро е утвърдена с известни промени от WCF като нова порода - Тайска котка. У нас все още няма внесена от чужбина и регистрирана Сиамка от новия съвременен тип (на снимките горе).

Екстериор и стандарт

  Сиамската котка се характеризира с изключително красива окраска, изящност, интелигентност и неспокоен нрав. Тялото й е не-голямо, дълго и стройно. Крайниците са дълги и стройни, с малки овални лапи. Главата е издължена, клино-образна, анфас, има форма на равностранен триъгълник, като едната от страните съединява краищата на ушите, а двете други преминават по страните, муцуната и външния край на ушите. Носът е прав, ясно очертан, с тъмна носна гъба. На муцуната има маска, която покрива почти изцяло лицето. Очите са с бадемовидна форма, сапфиреносини на цвят. Ушите са големи и прави, разположени далече едно от друго, широки в основата си. Крайниците са дълги и нежни, като задните са малко по-дълги от предните. Лапите са малки, с овална форма и тъмна окраска. Опашката е права, заострена накрая, без възли и дефекти по нея. Козината е къса, нежна, плътно прилепнала, блестяща. Класическата окраска на Космената покривка е бежова, постепенно преминаваща на гърба в по-тъмни топли тонове. Отметите трябва да съответстват на окраската и включват: контрастиращо по-тъмно обагряне на ушите, крайниците, долната част на лапите, опашката и муцуната (т. нар."маска"). Цветът на отметите трябва да бъде по възможност равномерен. Новородените котета първоначално са изцяло бели с кафеникави или сиви очи, които с възрастта постепенно посиняват, а козината потъмнява и се очертават тъмните отмети на лицето ("маска"), ушите, "чорапки" на лапите и опашката.
За недостатъци се смятат наличие на петна на корема и странични ивици, а също бели петънца и косми в тъмните отмети. За пороци се считат бяло оцветени пръсти, кривогледство, деформации (бучки и възли) на опашката, пречупена и по-къса опашка, които водят до дисквалификация на фелиноложки изложби.

Качества и поведение

  Понякога проявяват ревнивост към стопаните си и известно упорство. Характерно за сиамската котка е, че тя е темпераментна (сашвиничен тип) и умна (отлична памет), както и пословично любопитна. Много типично за нея е високата и груба интонация на гласа й, която е особено подчертана в периода на разгоненост и когато е недоволна. Тя е много чувствителна, което изисква спокойствие и внимателно отношение.В сравнение с котки от други породи, тя не понася шума - суматохата и шумният живот я травматизират. Смята се, че сиамските котки приличат на кучетата по отношение на дресировката -могат да се научат да се премятат по команда, да откриват и донасят предмети, както и да се движат на повод с каишка при разходка. Нощем очите на сиамските котки не излъчват зелена светлина, както при котките от другите породи, а червеникава отразена светлина, което проличава на направени цветни снимки. Това се дължи на състава на ириса в очите им, където липсва веществото "тапетум нигрум", придаващо на очите на котките от другите породи жълтеникавия и кехлибарен оттенък денем и отразяването на светлината в зелено сияние нощем. Вековете на разглезен дворцов живот не са покварили тези умни и интелигентни животни. Те се "радват" при завръщането на господаря им у дома и с мяукане с различен тембър сигнализират за необичайни събития. Твърди се, че сиамките се привързват към членовете на семейството почти като кучетата, за разлика от котки от други породи, които се привързват повече към дома.