Само една от многобройните отбранителни стратегии, които Китай използва, Великата стена се простира на повече от 8 850 км. Според друго изследване стената с всички нейни разклонения достига 21 196 километра.

Вместо една непрекъсната стена, тя се състои от много по-къси, построени през различни епохи. Най-ранните укрепления датират от VII в. пр.Хр., но най-добре запазените участъци са построени по времето на династия Мин (1368-1644 г.). Великата китайска стена е чудо на инженерството и триумф на човешкия ум.

Снимка: iStock by Getty Images

Основната заплаха за китайците произлизала от северните съседи. Още през IV в. пр.Хр. номадските пастири обитавали граничните степни територии. Суровата околна среда давала толкова колкото да оцелеят, но не и повече. Северняците завиждали за благата и лукса, с които се ползвали южните им съседи, като коприна и по-голямо разнообразие от селскостопански продукти.

Населението на номадите било значително по-малко от това на китайците, но въпреки това представлявало сериозна военна заплаха. Яздейки бързите си, издръжливи степни понита и въоръжени с лъкове и стрели, воините им извършвали набези върху граничните китайски градове и грабили от тях каквото пожелаят.

Китайските императори прибягвали до многобройни стратегии, за да удържат северняците, включително воюване с тях, дипломация и инженерна мисъл. Първият император на обединения Китай - Цин Шъхуан (221-210 г. пр.Хр.), създал едно от първите унифицирани укрепления по цялата северна граница, свързвайки съществуващите вече стени, построени от предишните императори, пише списание National Geographic.

Императорите на династията Хан се опитвали да използват както икономически, така и военни стратегии, за да се справят с нашествениците. Те им плащали субсидии и започнали да изграждат нова защитна стена. Но тези тактики не успели да спрат номадите. Вместо да прекратят атаките си, те разбрали, че нахлуванията им не само могат да им осигурят бърз достъп до продукти, но и ги използвали за да изнудват китайците за още по-големи помощи.

През следващите хиляда години отношенията между двата народа продължили постарому. През 1211 г. Темюжин, император на монголите, известен с името Чингис хан, нападнал Северен Китай, а през 1215 г. завладял столицата му. Неговият внук Кубилай хан успял да превземе цял Китай и да създаде нова династия: Юен.

Мин предприел изграждането на Великата китайска стена. Строителство започнало през XVI и продължило през XVII век. Голяма част от тази масивна стена, която се извива нагоре и надолу по хълмовете, е запазена и до днес. По времето на Мин укрепленията се строели с каменна основа и покрити с тухли.

Снимка: iStock by Getty Images

Според хроникьорите новите укрепления били значително по-амбициозен проект от предишните и стрували сто пъти повече от по-ранните. Владетелите от династия Мин били убедени, че стената им ще устои както на номадските нападения, така и на тези на другите народи, атакуващи ги от време на време.

Победата им срещу ерозията е безусловен успех. По-трудно е да се оцени военната ефективност на стената. Северната граница на Китай продължила да страда от голям брой нападения. Понякога били нападани от войски, чийто брой наброявал около 100 000 души, а друг път от малки групи номади.

Животът на войниците бил изключително труден. През 1443 г. в документ от Министерството на армията се признава, че "войниците на северозападната граница са изложени на вятър и студ. Независимо дали служат като пазачи на сигналните кули или охранители в проходите... те са далеч от базата, семейството и децата си месеци и дори години и често им липсват дрехи и храна. Вярно е, че получават месечно заплащане, но често трябва да дават парите си за оръжия или коне. Страданията им, предизвикани от глад и студ, са неописуеми."

Тези тежки условия на живот отчасти могат да обяснят ниския морал сред войниците. Съществуват доказателства за широко разпространено недоверие между тях и държавните служители. През 1554 г. държавен служител обвинил граничните войски в страхливост - всеки път, когато врагът се приближавал до стената, те бягали, без да се съпротивляват. През 1609 г. друга информация показва, че вина има и липсата на ресурси. Тъй като охраната на кулите се чувствала неспособна да се защити, тя не алармирала, ако забележела наблизо монголи, предпочитала да се преструва, че не ги вижда.

Китайските войски имали приятелски контакти с номадите. Въпреки противопоставянето на техните командващи, китайските гранични войници често търгували с враговете си. В екстремни ситуации дори открито се съгласявали с тях.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Отслабвайки от продължилите два века конфликти с монголите, Мин губи вътрешната си сила. След бунт на селяните през 1644 г. на власт идват манджурите. Династията на Манджурите, или на Цин (1644-1912 г.), значително разширила границите на Китай на север и така Великата китайска стена станала ненужна защитна мярка.

Стената е най-голямото съоръжение в света, построено с военна цел, и е обявена за обект от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тя остава могъщ символ на колективната гордост на китайския народ. Въпреки това емблематичният военен монумент на Китай е бил недостатъчен да ги защити от неудържимите номади от север.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos