Румен Чаушев – интервю

Следващият художник от нашия екип, който ще ви представя, е Румен Чаушев. В списание “Дъга” той създава над 20 епизода на комикса “Момиченцето от земята” по мотиви от разказите на руския фантаст, учен, пътешественик и колекционер Кир Буличов. Повече от всичко друго Румен обича да рисува деца и това ясно си проличава в образа на главната героиня Алиса – малка жизнерадостна чаровница с буйни рижи плитки и винаги усмихнато луничаво лице, която се забърква в невероятни космически приключения. Румен оставя на страницата на “Дъга” и няколко кратки комикса за пакостника Явор, вдъхновени от лудориите на собствения му малък син.

В началото на деветдесетте той рисува самостоятелния комикс “Тайна под морето”, а впоследствие илюстрова безброй детски книжки и учебници. Колегите му определят Румен като “скромен човек, прекрасен художник и верен приятел”. Именно той инициира първата им среща 20 години след краха на списание “Дъга”, с което запалва искрата довела до създаването на новите албуми. Всички рекламни материали и изложбени експонати на проекта се печатат в семейната фирма на Румен “Афалина принт”, а вторият му син Митко става герой на новите комикси.

И така… Румен Чаушев за творчеството, вдъхновението, идващо от обичта към най-близките хора и обозримите бъдещи планове…

1. Кой е проектът, с който най-много се гордееш досега в творческата си кариера?

Разбира се, все още най-мил ми е „Момиченцето от Земята“. Все пак 22 епизода съм нарисувал.Но напоследък бих могъл да се гордея и с участието си в “ Над дъгата“ и българското издание на „Вековници“.

2. Какво ще ни споделиш за комикса, с който се представяш в Над Дъгата 2? Можем ли да очакваме продължение?

Когато рисувах за списание „Дъга“, един от моите герои беше първородният ми син Явор. Сега дойде време за другия – Митко (Миташки), макар той отдавна вече да на е дете. Затова реших момче с неговото име да бъде главният герой в поредицата за „Над дъгата“. Идеята за такъв комикс се роди още през 1992 г., ако не се лъжа, и с известна дан на модерните технологии дойде и неговото време. Да, историята все още не е завършена, така че очаквайте продължение.

3. Какво е мнението ти относно разликата между дигиталния и традиционния метод за рисуване на комикси?

Според мен няма кой знае каква разлика. С това богатство на инструменти при съвременните приложения за дигитално рисуване може да се достигнат почти всички ефекти на традиционния начин на работа. Дори повече. Разбира се, липсва онова чувство на директен контакт с хартията, но бързо се свиква. А може да се работи и по двата начина едновременно.

4. Какво най-много обичаш да рисуваш и защо?

Май най-много обичам да рисувам деца. Ами защото ми е хубаво! Усмихвам се заедно с детето, което рисувам в момента.

5. Какво не обичаш да рисуваш и защо?

Обстановката – интериор, екстериор, защото за мен по-важно е действието. Но без тях не може. Те са един от факторите за създаване на необходимата атмосфера във времето и пространството.

6. Когато седнеш да рисуваш, до каква степен имаш изградена представа за крайния вид на творбата си? Минаваш ли през много варианти на една и съща рисунка, преди да стигнеш до задоволителен резултат?

Обикновено си представям целия панел, дори страницата, но не винаги успявам да направя нещата както са били в ума ми. Или мястото се оказва недостатъчно, или ракурсът, който съм искал, не е убедителен и т.н. Така че се налага наистина една рисунка да премине през няколко вариации.

7. Какво е мнението ти за западния метод на рисуване на комикси, където един човек рисува с моливите, втори се занимава с туширането, а трети с цветовете?

Мисля, че има смисъл в цялата тази верига. Аз бих предпочел работата с моливите.

8. Откъде започваш да рисуваш комикс? От първия панел на първата страница? Някъде по средата?

Отвсякъде. Тъй като сценарият в повечето случаи е мой, зная в общи линии какво трябва да се случи в дадена страница и мога да започна от един кадър в средата на страницата и той да ме води нагоре, надолу или встрани. Освен това идеите понякога ме сполитат по време на път или почивка, където под ръка имам само скицник и молив, така че рисувам определен панел, без да знам как ще се развие този преди или след него.

9. По какъв проект работиш в момента и ще споделиш ли нещо за него?

Подготвям се за продължението на „Миташки и небесната джаджа“.

10. Има ли нещо, което винаги си искал, но все още не си имал възможността да сътвориш?

Има, но те не са едно и две, така че, когато станат.

11. Има ли бъдеще за българския комикс?

Бих казал, че съм оптимист в това отношение.

12. Какво ще пожелаеш на читателите на блога?

Преди всичко здраве, оптимизъм и добронамереност.