Министър Илин Димитров: Туризмът във Варна ще възвърне нивата си от преди пандемията

Илин Димитров е министър на туризма във втори поред служебен кабинет. Той е предприемач и университетски преподавател, оглавява Варненската туристическа камара в периода от 2020 до 2022 година. Разговаряме в началото на втория му мандат начело на Министерството на туризма - за прогнозите за предстоящия летен сезон, за проблемите и трудностите, които секторът среща, както и за всичко позитивно, което е направено до момента…

Г-н Димитров, какви цели си поставяте за втория мандат като служебен министър на туризма? Кои са най-спешните проблеми за решаване?

В началото на първия си мандат, бях си поставил 20 цели, които да опитаме да постигнем с екипа в Министерството на туризма. Успяхме да реализираме 19 от тях, тъй като за съжаление браншът не успя да се обедини, както на мен много ми се искаше. За втория мандат съм разписал 16 конкретни цели, към които да се стремим в работата си в Министерството на туризма.

Една от основните ни задачи е да бъдем максимално активни и ефективни по отношение представяне на България като предпочитана туристическа дестинация за предстоящия летен сезон.

Подготвили сме различни маркетингови стратегии, планирали сме много бизнес срещи, които да осъществим на ключови целеви пазари. Дори в момента български бизнес делегации са на посещение в Германия. Ще бъдат посетени шест града в Германия, в които ще осъществим срещи с представители на повече от 120 фирми. Планирали сме общо 1000 бизнес срещи. Работим активно по дигитализацията на рекламата, подготвяме целенасочена кампания с чуждестранни инфлуенсъри и журналисти, които пишат за туризъм. Ще направим над 200 предавания в национални медии, свързани с възможностите за туризъм в България. Искаме да представим историята и забележителностите на нашата страна, прекрасната ѝ природа, гостоприемните и добри хора. 

И по време на втория ми мандат като министър на туризма, работата на министерството ще е максимално прозрачна. Предстои провеждането на търгове за отдаване под наем на повече от 28 плажа, няма да предлагаме концесии, а само наеми.

Подходили сме иновативно към процедурата, поканили сме представители на КПКОНПИ, ДАНС и МВР, които да присъстват на търговете. За да са сигурни хората, че процедурите по избор на наематели на плажовете ще са максимално прозрачни, планираме видео излъчване на живо, което всеки, който проявява интерес, може да проследи.

Фокус в работата на министерството на туризма и през този мандат ще е чистотата на плажовете. Поставили сме си конкретна цел да бъде удвоен броят на плажовете, които са носители на международно признатия сертификат “Син флаг”. В момента у нас те са 20, а съседните ни държави имат по над 300. Смятам, че е реалистично на първо време броят им да стане поне 40. Когато един плаж е носител на “Син флаг” това означава, че отговаря на най-високите световни стандарти.

Ще се борим усилено срещу т.нар. "незаконни екскурзии", това е друга от важните цели, които си поставяме. Планирали сме съвместни проверки с КЗП, с МВР, с НАП и искаме да ограничим всички тези нерегламентирани сиви практики, за да помогнем на сектора, който работи на светло и плаща данъци.

Изключително важно за нас е и да работим за разрешаване на кадровите проблеми в туризма. Разбира се това няма как да стане в рамките на нашия мандат на служебен кабинет, но ще съдействаме активно за подобряване на ситуацията. Аз като министър ще участвам в 28 срещи в страната, за да чуя какви са конкретните нуждите на сектора по места, какви трудности срещат, за да опитаме заедно да решим част от тях, тъй като има някои лесно разрешими проблеми, които от години тормозят бранша. Искам да ги изслушам, а и да им разясня какво правим ние в Министерството на туризма, какъв е фокусът в нашата работа. На тези срещи ще поканя и представители на образователните институции, целта е да се подобри връзката между образование и бизнес в сферата на туризма. Ще работим за преопределяне на времевата рамка за стажове. Ако може повече гимназии да предлагат дуално обучение би било добре. Ако имаме заявка и от бизнеса може да преразгледаме регламента за внос на работници от чужбина и да опитаме да го облекчим.

Проблемът с кадрите в туризма трябва да се превърне в национална кауза, това е един от сериозните проблеми, за който е нужно дългосрочно решение. 

Какви коментари получихте за работата си през първия мандат? Срещнахте ли подкрепа и одобрение от бранша?

Аз излизам от бранша и ще се върна отново в бранша, след като приключи ангажиментът ми като министър на туризма. Познавам всички процеси отвътре, наясно съм с проблемите в сферата и заедно с екипа в министерството работим активно за разрешаването им. Радващото е, че имаме добър диалог с бранша, а оценка за работата ми нека те да поставят. Когато приключи първият ми мандат получих повече от 10 благодарствени писма и 2 лични персонални награди от големи браншови организации и медийни групи, което означава, че сме се справили добре заедно с колегите в министерството на туризма.

Изминалите няколко години бяха трудни, първо заради COVID пандемията, а след това и заради войната в Украйна. Какви са прогнозите за новия летен туристически сезон?

Специално за Варна летният сезон ще бъде успешен, индикациите са за добри темпове на записвания.

България притежава един уникален природен ресурс – минерални извори.

Една от целите ми в министерството на туризма е да рекламираме по-активно това богатство, което страната ни притежава и което ѝ дава възможност да развива целогодишен туризъм. В региона на Варна фокусът ни е насочен не само към морския, но и към СПА и уелнес туризма. Целим да представим активно и възможностите за конгресен, конферентен и събитиен туризъм, тъй като Варна е известна с качествените си фестивали. Моето лично мнение и прогноза е, че нивата на туристически посещения във Варна през 2023-та ще бъдат по-добри от нивата през последната предковидна година – 2019-а. През 2022-ра имахме само с 9% по-малко туристи във Варна спрямо 2019-а, смятам, че през тази година ситуацията ще се подобри.

Възможно ли е да се извлекат и ползи от COVID пандемията и факта, че хората започнаха повече да обръщат внимание на здравето си, като се постави акцент върху здравния и СПА туризъм, за развитието на които България има богати възможности?

Това е фокус в работата на министерството. Наред с уникалните минерални извори, за които споменах, друго от предимствата на Варна е, че в града се намира най-голямата частна клиника за зъболечение у нас, а сградата ѝ е носител на награда Гинес като най-голямата сграда в света във формата на буква. Варна е пример за това как трябва да се развива медицински и здравен туризъм. Затова и в министерството сме си поставили за цел при рекламата на България, да посочваме на туристите и другите възможности за летен туризъм, освен плажа и морето. Искаме да представим нашите дестинации като един завършен, комбиниран продукт, да свържем в едно всички участници в бранша. Целта ни е, когато хората дойдат по морето за своята лятна почивка, да се поинтересуват и да посетят и културно-историческите забележителности и фестивалите, и спортните събития, да се възползват от възможностите за здравен и медицински туризъм, да се отдадат на удоволствието от СПА и уелнес, които може да ги привлекат в морските ни курорти целогодишно.

Кои са основните пазари, на които рекламирате България като туристическа дестинация? От кои страни очаквате най-много гости това лято?

От години пазар номер едно за България е Румъния. Това е добре и за Варна, тъй като градът е близо до границата със северната ни съседка и румънските туристи харесват Варна и околните курорти. Варна е много посещавана и от полските туристи, те са на второ място по продължителност на престоя, след германските туристи, които отсядат по родното Черноморие средно за около 6 дни. Рекламната кампания на министерството на туризма и този сезон е насочена основно към традиционните топ 10 пазари, които изпращат туристи у нас – Германия, Полша, Израел, Великобритания и т.н.

Според мен през тази година трябва да насочим основните си усилия към близките пазари, тъй като войната в Украйна неминуемо повлия на ситуацията в Европа и готовността на хората да пътуват.

За поредна година браншът ще разчита силно и на българските туристи. В момента над 65% от всички туристи у нас са българи, те избират дълги уикенди по 3-4 дни, предпочитат да се разходят и да разгледат забележителностите на региона, който посещават. Тази тенденция за пореден път показва, че Варна трябва да има дигитална карта на възможностите за туризъм, като чрез нея туристите ще могат да си планират маршрути.

Сред важните въпроси пред летния туризъм е осигуряването на качествено медицинско обслужване и водно спасяване. Ще бъдат ли обезпечени плажовете ни и това лято с необходимите специалисти, за да са спокойни туристите по време на лятната си почивка по нашите курорти?

През миналата година сме направили над 420 проверки, като всеки един плаж е проверен по 4-5 пъти. Искаме да имаме перфектни условия по плажовете, защото те са лицето на летния ни туризъм. Чужденците в повечето случаи предпочитат България заради уникалните предимства на нашата природа.

Освен на чистотата по плажовете, ще обърнем специално внимание и на медицинското обслужване. През миналата година, когато оглавих министерството на туризма, заедно с министъра на здравеопазването постигнахме споразумение и командировахме на Златни пясъци, на Слънчев бряг и на Приморско допълнително по още три лекарски екипа. Тази година мислим отново да реализираме тази практика, тъй като здравното обслужване е нещо много важно за туристите, за да бъдат спокойни и сигурни по време на своя престой. Искам да изразя благодарност и към Медицинския университет във Варна, с който работим прекрасно, те обучават много добри специалисти и също помагат в медицинското осигуряване по плажовете.

Друг от проблемите, с който родният туризъм се бори от години, е намирането на качествени кадри. Въпреки доброто ниво на обучение в сфера туризъм у нас, много от младите хора предпочитат, след като завършат, да търсят реализация в чужбина. Каква е ситуацията в момента и какви са вашите предложения в тази насока?

Проблемът с кадрите е свързан със сезонността на туризма.

Няма как един човек да работи четири месеца и да се издържа след това цяла година със заработените средства. А за да имаме добро обслужване, трябва да имаме добри кадри.

Давам пример с посещението си във Велинград, където през тази година бях обслужен от същите бармани и сервитьори, както и миналата година и това ми направи много приятно впечатление. Позитивен факт е, че във Велинград населението не намалява, няма текучество на кадрите в туризма, хората не търсят реализация другаде, тъй като им е осигурена целогодишна заетост. Докато не се реши този въпрос със сезонността на туризма у нас, а той е тясно свързан с рекламата на туристическата ни услуга, ще имаме проблем и с кадрите, а можем до известна степен да го решим по този начин – като утвърдим страната си като целогодишна туристическа дестинация.

Една от професиите в сферата на туризма е туристическият аниматор. Преди години един от проблемите в сектора беше липсата на ясна категоризация. Каква е ситуацията в момента?

За разлика от преди шест години, когато нищо не се правеше в тази посока, в момента ситуацията в този бранш е доста по-добра. Има вече асоциация на аниматорите, които ще имат и първата си кръгла маса тази пролет. Анимация в туризма се изучава в почти всички гимназии, специализирани в туризма, включена е в националните състезания по туризъм, които се организират от Асоциацията на училищата, изучаващи туризъм. Анимация в туризма се изучава и във висшите учебни заведения, в това число и в Колежа по туризъм във Варна. Доста неща се правят в това направление, но истината е, че вече не се търсят толкова много аниматори, екипите бяха намалени драстично, ако преди се правеха шоу програми с по 10-12 аниматора, в момента се наемат 2-3 аниматори в хотелите и се разчита на външни участия за програмата.

Очаква ли се повишение на цените на туристическата услуга през сезон 2023?

Да, очаква се, но повишението на цените у нас, за разлика от много други европейски курорти, ще бъде по-малко в процентно отношение и това ще ни постави много добре на европейската и международна туристическа карта като съотношение цена-качество. Аз очаквам цените да бъдат актуализирани с инфлационния индекс, което означава, че между 20 и 30 % ще поскъпнат услугите.

Има ли интерес към ранните записвания и добри ли са отстъпките, ако клиентите се възползват?

Данните, които имам, говорят, че ранните записвания са на нивата от миналата година и малко по-високи. Така е построен туристическият продукт, че който се запише по-рано, той получава отстъпки, но потребителското поведение се промени в последните години след COVID пандемията и вече туристите предпочитат късни записвания, за да са сигурни, че пътуването им няма да бъде възпрепятствано. В последно време хората решават в последния момент къде ще ходят на почивка, а за това помагат и условията на онлайн платформите, които позволяват анулации буквално в последния момент, без да бъдат налагани глоби. Поради тази причина ранните записвания вече не са толкова добър индикатор за успеха на туристическия сезон, както бяха преди години.

Какви са начините България да се наложи като разпознаваема туристическа дестинация на 4 сезона?

С този бюджет, с който разполагаме, това няма как да стане. В момента Министерството на туризма има бюджет от 18 милиона лева, от които 6 милиона се разходват за участието ни в различни международни изложения, на които представяме България като туристическа дестинация, искаме да включим и още две изложения в програмата от задължителни представяния, тъй като целим да имаме партньорски отношения с тези страни. С оставащите 10-12 милиона лева в бюджета на министерството на туризма няма как да рекламираме пълноценно България на нужните пазари.

За сравнение ще посоча, че съседна Гърция разполага с 360 милиона лева за реклама, а Турция -  с 410 милиона лева. Те разполагат с 20 пъти повече пари отколкото България.

Трябва да се увеличи бюджетът и да се направи много добра стратегия как ще бъдат изхарчени тези средства. Един от начините е чрез дигитална реклама, защото 71% от туристите в последните години пазаруват през телефона. 

На всеки може да се случи да претърпи инцидент у дома, на работното място или докато се забавлява. Възможността да помогнем на себе си или на другиго е хуманен акт, за който трябва да сме подготвени предварително. Няколко са възможностите да усвоим тези знания и умения. Да преминем обучение в БЧК, за оказване на първа помощ при пътно-транспортни произшествия, службата по трудова медицина да ни проведе обучения насочени към инцидентите на работното място или да преминем обучение за целева група (родители, алпинисти и др.), организирано от обучителна организация и след това да се надяваме никога да не приложим знанията си на практика. Но когато бедата ни застигне, дали ще сме готови да действаме адекватно?!

Разговаряме с инж. Слави Пачалов - човек, който е приел обученията по първа помощ освен за работа и за своя кауза.

Роден през 1976 г. в Стара Загора. Израснал в града на липите и закономерно подготвян за бъдещ кадър на Мини „Марица – изток“. Завършва техникума по електротехника (сега ПГ по електротехника), а след това и Минно-геоложки университет в София. Но се оказва, че голямата му любов не е точно професията на миньора. На 1 октомври 2004 година започва работа в Българския червен кръст и оттам започва и неговата история с първата помощ. Дълги години работи в БЧК, заемайки различни позиции, включително директор в Столичната организация на БЧК. Два пъти е награждаван с отличие от организацията, включително за цялостна дейност.

Инж. Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружеството Пачалов ЕООД, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности. 

Г-н Пачалов, кои са най-важните и задължителни животоспасяващи действия при първа помощ, които хората е задължително да умеят?

При оказването на първа помощ се следват много логични правила. Първото което държа да разберат моите курсисти е правилото на четирите „О“ (Обезопасяване, оценка състоянието на пострадалия, оповестяване и оказване на първа помощ). Тази последователност от действия е популярна и като „Спасителна верига“, елементите на която в различните страни са обозначени по различен начин, но смислово е идентична. В тази последователност също има изключения, но това е относително рядко. Едно от най-големите предизвикателства е да убедя курсистите, че колкото и да сме добри, колкото и правилно да действаме е възможно да се случи най-нежеланото. Тук психологическата устойчивост на оказващия първа помощ е от съществено значение. При инциденти най-много хора умират от силни кръвотечения, от запушване на дихателните пътища (най-често вследствие загуба на съзнание, независима по каква причина, корена на езика запушва дихателните пътища и значително по-рядко чуждо тяло – храна или твърди предмети) и спиране на сърдечната дейност. При силни външни кръвотечения и безсъзнание, шансът да помогнем е най-голям, а и действията трябва да се извършат в първите минути, когато със сигурност няма как да получим медицинска помощ. Извършването на реанимационни действия особено при сърдечен арест имат значителен шанс за успех, но са обвързани с редица фактори, често извън нашите възможности. Разбира се оказващият първа помощ прави всичко най-добро по силите си и се надява на най-добрия резултат.

Как бихте определили подготовката на българите, по оказване на първа помощ, спрямо останалите европейски народи?

Като процент обучени хора от населението сме едни от последните. Няма обобщено национално проучване, но от изследвани целеви групи се правят предположения, че само около 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ, докато във водещите европейски страни е около 80%. Това е драстична разлика в наш ущърб. Ако обърнем внимание това са обучени курсисти, но дали биха се включили да помагат и какво помнят и умеят е съвсем различна тема. В същото време имаме и отлични постижения. Отборът на БЧК е Европейски шампион по първа помощ през 2013 г., през 2007 беше втори. Въпросът тук обаче е в общата подготовка на населението, а тя е на много ниско ниво.

Причината основно се корени в народопсихологията. Ние българите знаем всичко, акъл не ни трябва, а пари, и нас никога няма да ни стигне беда или бедствие.

А рано или късно всеки изпада в критична ситуация. Затова моята и още няколко фирми работят активно, като провеждаме обучения, но първо някой трябва да е осъзнал нуждата и да ни потърси. Поговорката е „Насила хубост не става!“, а може да използваме и „С фуния акъл не се налива!“.

Сигурно провеждате обучения и във варненски фирми, бихте ли споменали някои от тях?

Да провеждам обучения в цялата страна. Сред фирмите от региона са АССА АБЛОЙ България, Нефт Ойл, Електроразпределение Златни Пясъци АД, Уолоу Интернешънъл, SOL Bulgaria и други. Работим и с редица корпоративни клиенти от варненския регион на партньорите ми от Бултекс 99 и фондацията „Център по безопасност и здраве при работа“. Но едно от най-големите предизвикателства е обучението за студенти от Медицински университет – Варна, организирано със съдействието на Асоциацията на студентите по фармация във Варна. Участие вземат студенти от всички факултети и отговорността ми е огромна, но удоволствието неописуемо. Следващата среща с тях най-вероятно ще е на 26 март 2024 г.

Кои Ваши конкурентни предимства, правят толкова полезни обученията, които предлагате?

Тук няма да бъда скромен. Първо - личните ми качества и тези на колегите; Второ - индивидуалният подход към всеки клиент; Трето - качествената услуга на ниска цена и други.

Кои лични качества ви дават това самочувствие?

Инженерната подготовка, като минен електроинженер, ми е дала представа за работните процеси в минно-добивната промишленост, енергетика и още няколко сфери с висок риск от трудови злополуки. Магистратурата по „Трудова медицина и работоспособност“, обучението ми за „Парамедик III степен“, преминатите обучения по първа помощ и десетките реални ситуации в които съм работил, формират значителна база от теоретични и практически познания. Умението ми да презентирам ми позволява да предам всичко това на курсистите. С подобен профил са и всички колеги от екипа.

В какво се изразява индивидуалният подход?

На всяко работно място има специфични характеристики, например: икономически профил, организация на работа, човешки ресурс и много други; специфични рискове като: поражение от електрически ток от ниско или високо напрежение, притискане от тежест, падане от височина, обгазяване и още десетки причини за въздействие върху работника. Следователно трябва да се анализират предпоставките, за да се избегнат инциденти и ако все пак се случи злополука, да се окаже адекватна първа помощ.

Повечето колеги от службите по трудова медицина са фокусирани върху превантивните мерки, а колегите от БЧК върху оказването на първа помощ. Ние обвързваме двата етапа и то доста детайлно.

Съставянето на учебна програма и провеждането на обучение е максимално съобразено с потребностите на възложителя. Разработил съм и иновативен модел за обучения, които е и предмет на дисертационния ми труд „Икономически и социални ефекти от прилагането на иновативен модел на обучения за превенция и оказване на първа помощ след трудови злополуки в Република България“, които постига много добри теоретични познания и практически умения в обучаемите. Моят модел се използва за обучения на всякакви икономически субекти: администрация, образование, лека и тежка промишленост, строителство и много други. Показателно за нас е, че нямаме клиенти с въведени политики по безопасност и здраве при работа, които да са се отказали от нашите услуги.

Твърдите, че предлагате качествена услуга, но пък евтина?

Няма нищо странно. Всичко е въпрос на личното ми отношение. Основно държа да убедя всички, че обученията са ефективни и полезни на клиентите ми, което може да определим като „качествена услуга“. Тогава нека разгледаме цената. Колко струва един човешки живот?! – Безценен! За обученията можем да сравним. Цената се определя за група и зависи от фактори като: продължителност на обучението, програма, място на провеждане, ниво на подготовка и други.

Приел съм, че това което правя може да е доходоносен бизнес, за мен и моите колеги. Тези цени ми позволяват да плащам „добри“ възнаграждения и да печеля „прилично“, да сме от желаната „средна класа“. Същевременно искам да помагам на обществото, а ние сме част от него, тоест пак помагаме на себе си.

Слоганът ни е „Вашият ангел пазител!“.

Имаме няколко цели: 1. Да повишим бдителността на всички, за да не се допускат инциденти; 2. Да обучим повече хора да помагат при нужда; 3. С всички дейности да повишим благополучието на индивида и обществото. Да доста идеалистично, но факт. Може би и филми като „Предай нататък“ и „Най-доброто от мен“ са ми повлияли.

Считам че трябва да сме социално отговорни и затова част от обученията ни са безплатни. Такива провеждаме за социални институции за работа с деца, студентски организации и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. През 2022 г. проведохме 40 обучения, с над 500 служители от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Убедени сме, че споделените знания и опит са от полза на пожарникарите, които ежедневно са на своя пост и помагат на обществото. Накратко: Не всичко е пари! Ние разчитаме предимно на рекламата „от уста на уста“ и „от доволен клиент” и ще е удоволствие и привилегия за нас да сме от полза на още някого.

Кога за първи път решихте да се занимавате с първа помощ?

Много добре си спомням този момент. Още в първия си работен ден (1 октомври 2004 година, петък), разбрах, че трябва да работя почти денонощно. Още на следващия ден (събота) трябваше да съм на демонстрация пред Патриаршеската катедралата „Свети Александър Невски“, с младежи от Български младежки червен кръст – София. На това събитие бях просто пленен от демонстрираните знания и умения за оказване на първа помощ при ПТП. Последваха множество курсове, обучения, демонстрации, участие в реални инциденти, работа по проекти. Участвах в институционализирането на училището по първа помощ (училище за парамедици) на БЧК, в учебния център в село Лозен, бях първия служител, който се включи да оказва първа помощ като „парамедик на мотор“ по проект на организацията и така крачка по крачка до днес.

Тоест Българския Червен кръст е в основата на всичко?

Да. Основна роля в личното ми и професионално развитие дължа на БЧК. Там преминах през почти всички йерархични нива и развивах своите компетенции. Днес съм член на Столичната организация на БЧК и Ръководител на доброволния екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК) на столицата. Също така съм собственик и управител на микрофирмата ми „Пачалов“ ЕООД. Имам лицензиран учебен център за професионално образование, но основната дейност са обученията. Обучаваме най-вече служителите на икономически субекти да оказват първа помощ, да реагират при бедствия и кризи, да идентифицират рискове и други. Накратко, фокусът е организиране и провеждане на обучения по първа помощ. 

С какво ще запомните участието си в екипа на министерството на здравеопазването? Кои бяха най-големите предизвикателства с които трябваше да се справите?

Нещо което знаех, но в което се убедих за пореден път: „Решения се вземат въз основа на информация!“. Като заместник министър на здравеопазването в екипа на професор д-р Костадин Ангелов, бях натоварен предимно с логистични функции: всичко свързано с личните предпазни средства по времето на COVID за нуждите на лечебните заведения и за изборите на 4 април 2021 година; снабдяването на болниците с кислород и апаратура и още няколко подобни дейности. 

Знаех, че в политиката има два варианта:
Не се справяш с възложените задачи и получаваш публичен линч;
Справяш се, и нищо, все пак това ти е работата. Е не съм линчуван🙂

Също така като заместник министър разбрах, че администрацията е твърде тромава. Инициирах промяна в правилата за оказване на първа помощ на работното място, защото съм убеден, че това е един от начините да се обучат и да могат повече българи да оказват първа помощ, но няма резултат към момента (след повече от три години). А тази наредба е морално остаряла и практически неприложима. Промяната и е най-логичното нещо, което трябва да се случи възможно най-скоро.

В личен план за мен бе страхотен лакмус. Веднага се откроиха приятелите от обикновените познати (интересчии). Генералната ми равносметка е положителна. Благодаря на Бойко Борисов и проф. Ангелов за гласуваното доверие!

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е, или пък какво бихте ги посъветвали ?

Инвестирайте в знания и умения! Това е най-конвертируемата и сигурна инвестиция.