Котоошу - българският Дейвид Бекъм в сумото

Церемонията по издигането му в ранг озеки във Фукуока беше излъчена пряко в националния ефир, а на последвалата пресконференция българинът сподели, че се е притеснявал дали ще се справи със задължителната кратка реч на японски при приемането на титлата. Заради демонстрираните от него скромност и трудолюбие, които са на особена почит в японското общество, Махлянов е считан за следващата мегазвезда на сумото. Настоящата икона на този спорт Асашорю постигна наистина впечатляващи резултати, но въп­реки рекордите си не е харесван от японците заради своята надменност. „Хората имат лошо впечатление от Асашорю, защото той спазва свои правила, казва Марк Шилинг, автор на „Ръководство по сумо за фенове“. Японската асоциация търси добро момче и Котоошу е подходящ за тази роля.“ Котоошу е едва петият озеки, роден извън Япония, освен Конишики, Мусашимару, Акебоно и Асашорю, като има всички шансове да последва примера на последните двама и да стане едва третият чуждестранен йокозуна в 300-годишната история на тази титла. Сумото губи популярност в своята родина заради липсата на местни звезди и възходът на борци от Монголия и Източна Европа може да помогне спортът да бъде съживен, твърдят анализатори. „Естествено бихме предпочели да гледаме как наши състезатели чупят рекорди, но изглежда, че на младите японци им липсва гладът за успехи, който имат Асашорю и Котоошу, заяви за агенция „Блумбърг“ Фумийоши Оджиро, главен редактор на сп. „Сумо броудкаст“. Тренировките по сумо са много тежки и изглежда, че борците, които идват от по-бедни държави, са по-склонни да ги изтърпят.“ Тези, които се справят и се изкачват в ранглистата, биват възнаградени. Победителят за Купата на императора получава 10 млн. йени ($85 197), месечната заплата на йокозуна е 2.82 млн. йени ($23 460), а на озеки - 2.35 млн. йени ($19 550). Общо около 800 мъже се състезават в шест дивизии, като само борците в най-горните две получават заплати. В годината има шест 15-дневни турнира, а спортът е управляван от Японската сумо асоциация (NSK), съставена от бивши състезатели. „Японците са свикнали чужденци да бъдат на върха в техния спорт, казва Шилинг. Много е важно, че чужденците доминират в толкова голяма степен. Тук има схващане, че сумото вече не е японски спорт.“ NSK не дава информация за посещаемостта на мачовете, но Шилинг и Оджиро твърдят, че интересът към спорта избледнява заради липсата на популярен японски борец. Победата на Котоошу срещу Асашорю във Фукуока беше гледана само от около 5300 души при капацитет на залата от 8000 места, докато по време на бума на този спорт през 90-те е било почти невъзможно да се намерят билети. „Сумо асоциацията отчаяно се нуждае от японски йокозуна“, казва и Дорийн Симънс, сумо колумнист и коментатор за канала NHK.

Инвазията на чужденците

Нашествието на източноевропейци в сумото е третата вълна от чужденци след хавайците през 80-те и монголците през 90-те години на миналия век. Първият чужденец в този спорт е американецът Джеси Кухаулуа, който се включва през 1964 г. под името Такамияма, а в момента сред професионалните сумисти има общо 58 със­тезатели от други страни - 35 от Монголия, шестима от Китай, петима руснаци, още половин дузина от Източна Европа, включително естонецът Баруто (първият рус сумист), и по двама от Тонга, Южна Корея и Бразилия.

В миналото чужденците са предизвиквали учудване, но отношението вече е много по-различно. Според коментаторите все повече европейци, идващи от страни, в които борбата е популярен спорт, ще се пробват в сумото, въпреки че на отборите е забранено да имат по повече от един чужденец, за да се запази традицията на сумото като японски национален спорт. В резултат на това сумо борбата излиза извън границите на Япония, доказателство за което беше турнирът в Лас Вегас през октомври, първият голям сумо турнир в САЩ от 20 години насам и едва 13-ият, провеждан някога извън Япония, като предишните домакини бяха Китай, Южна Корея, Австралия, Англия, Франция и Бразилия. Спортът не може да бъде приет като олимпийски, защото се упражнява само от мъже, поради което от японската асоциация търсят други начини да пробият на пазарите в Америка и Европа, най-вече чрез телевизиите. Турнирът в САЩ например предизвика огромен интерес и беше излъчен от платени телевизии, докато в Япония единствено държавната NHK излъчва шестте елитни турнира.