Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
а тая снимка не ви ли приличам на някой от ония класически паметници на Майката в двора на къщата на възрожденски поет или революционер? Само че погледната в гръб...
Не бях сядала на камък от лятото, когато си бях присвоила няколко квадрата крайбрежни скали в района на село Лозенец за дневно лятно обитаване. Дадох си сметка за това, когато фотографът ни реши да ме аранжира в пролетна паркова среда, за да подскажем по този начин темата на този брой на LIGHT - парковете и парковата култура. Дадох си сметка още, че не съм пипала трева от пет месеца, не съм пила вода от река от три години, не съм спала на открито от петнайсет...
По някакъв странен начин обаче се оказах свързана с всичките пет парка, за които ще стане дума нататък. В пловдивската Цар Симеонова градина съм приемана за пионерче. В бургаската морска градина за първи път в живота си се целувах (с едно момче от Сърбия) точно до паметника на Пушкин (даже пейката си е същата). Варненската морска градина пък помни как пях из алеите й "Синьо" на Сленг заради една ужасно хубава вест. В езерото Ариана в Борисовата градина веднъж от смях падна един приятел, аз взех да му помагам и също цопнах. После се разхождахме из улица "Иван-Асен", а зад нас имаше вадички.
А Южният парк... ееех, ако Южният парк можеше да говори, това щяха да са дълги истории във всички възможни жанрове.
С този "парков" брой излязохме навън. Зарязахме офисите и бродихме по градински алеи. Снимахме дървета и хора. Опитахме се за един час да си набавим всичко необходимо за един приятен градски пикник и успяхме. Така усетихме, че е Пролет. Тук.
А пък аз поседях още малко на камъка. Колкото да минат едно куче, майка с количка, мъж с дипломатическо куфарче и тийнейджър на борд. Когато взе да ми става твърде романтично, станах. Чувствах се много по-добре.
4 коментара
А аз се почувствах по-добре, четеики този текст, за което благодаря. Приятно е да откриеш, че хора като Мария не са изчезнали, и успяват да посочат към стоиностните и важни, истински красиви неща. Респект!
Мижаво. По света хората правят журналистика, тук ми събират парковете, в които се целували. Седнали сте на камък. Е, и?
Напротив! Ободряващо и предава светлина в скучното сиво ежедневие изпълнено само с политика и глупости!
Хубава тема! Не е ли добре да знаем повече за местата, където се разхождаме често? Темите на това издание са ведри и интересни. А на който му се четат криминалета и политически анализи- има ги предостатъчно...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.