Първите свидетелства за зараждането на бонзай са отпреди 2000 години. Около 7-8 век се пренася в Япония. В началото само най-богатите хора са имали възможност да имат бонзаи, дори е имало специално назначени градинари, които да се грижат за миниатюрните дръвчета. Възходът на това изкуство е свързан с Япония. Появяват се различни школи, в които децата започват да се обучават от малки. 1878 г. на Световното изложение в Париж за първи път в Европа са показани бонзаи. Жителите на Стария континент не ги приемат и така до средата на миналия век, когато масово в Европа се появяват бонзаи.
Горнооряховецът Свилен Добрев е един от най-добрите бонзаисти в България. Увлякъл се по това древно японско изкуство преди около 20 години. Спомня си, че видял снимка на миниатюрно дърво в едно списание и то толкова много му харесало, че започнал да се интересува какво точно e. Мислел си, че е някакво особено дърво със специална семка. Обяснили му, че може да се направи от всяко едно дърво. Реших да пробвам и взех една издънка от джанка, но първия ми бонзай издържа около месец. Оказа се, че съм го извадил в месец, в който дървото въобще не трябва да се вади и да се манипулира с него. Аз обаче се амбицирах и започнах да търся информация, но в България липсваше, разказва Свилен. По това време се появили бонзаи в един от цветарските магазини във Велико Търново. Бъдещият бонзаист започнал да разпитва продавачката как се гледат. Тя му обяснила някакви противоречиви неща. Оказало се, че тя също не знаела как да ги гледа и бонзаите изсъхнали след месец. Свилен изкупил саксийте, защото не се отказвал от желанието си да се усъвършенства. Появила се книга от френски автор, преведена на български, от която той почерпил много информация.
Свилен разказва, че от всяко дърво и храст може да се получи бозсай. За предпочитане са дървета, които са с по-малки листенца, защото при бонзаите целта е да се спази пропорцията, която е и при голямото дърво, което е в природата. Майсторът дава пример с орех, който има големи листа и е труден за направа на бонзай. Любопитното е, че с годините листата на бонзаите намаляват, а стеблото наедрява.
Бонзай може да се направи по много начини. Много хора го започват от семка, но това е изключително бавен процес и мнозина се отказват, защото трябва да чакат 30-40 години, за да получат някакъв краен резултат. Свилен също е минал по този път. Занесъл дърветата в природата, където ги оставил да се развиват на воля.
Има само един бор, който му е от едва покълнала семка. Едва миналата година миниатюрното дърво заприличало на бонзай и можело да се показва на изложби.
Другият вариант за направата на бонзай е като се отреже тънко клонче, което да се засади, но този процес също е доста бавен.
Методът Ямадори при направата на бонзаи е за предпочитане, защото при него се прескачат няколко периода. При него се вади готово дърво от природата. Търси се някое дръвче, което козите са го пасли. То вече е ниско, малко, цялото е криво, но с дебело стъбло и само започваш да го оформяш. Проблемът е, че го изваждаш с много корени и отнема години, за да ги намалиш и да ги вкараш в по-малък съд, пояснява Свилен. С времето бонзаистът от Горна Оряховица е открил творческото в себе си. Той не иска някой друг да му оформя дървото, за това се отказал и от този метод.
Предпочита да отиде в градински център и да си вземе някоя хвойна, която да оформи сам. Работата с нея го вдъхновява най-много. Избира най-кривата и започва клон по клон да оформя в красив бонзай.
При оформянето на дръвчетата най-честата практика е клоните да се армират с медна или алуминиева тел, за да може клоните да се насочат в посоката, в която бонзаистът желае. Той се превръща в нещо като скулптор.
Има различни стилове при оформянето на бонзаите, сред тях са – свободно изправено дърво, духано от вятъра, ветрило и др.
През годината има няколко периода, които са за различна работа по бонзаите. През зимата не се прави нищо. Те си спят, искат си студеното, както е в природата. В този период дръвчетата се нуждаят само от влага, нищо друго не се прави. Следи се само да не изсъхнат, разказва мъжът.
Пролетта е най-трудоемкият период. Тогава се извършват всички основни манипулации – дървото се изважда от саксията, почиства се старата почва. Старите корени се изрязват. Оставят се само малките, които са необходими, за да се изхрани дръвчето. Поставя се новата почва, преценява се дали ще остане в същата саксия. Интересен факт е, че с времето цветята минават във все по-голяма саксия, а при бонзаите е обратно – във все по-малка. Пролетта е и времето, в което се подрязват клоните, мъховете, които са за декорация се третират, разкрива Свилен.
През лятото грижата за бонзаите включва поливане и борба с вредителите. Есента е най-лекият и най-красивият период, защото листата на широколистните дървета се обагрят в красиви тонове и носят истинска наслада за бонзаиста.
Почвите, които се използват за бонзаите са гранулатни и стерилни почви, съставени са от пемза и лава. За предпочитане са, защото при тях се избягва преполиването, както и гъбичните заболявания по корените.
Днес Свилен има около стотина миниатюрни дръвчета. Гледа ги на терасата си. Повечето са високи около 50 сантиметра. Най-малките – бряст и маслина, са в саксия, която е колкото кибритена кутийка.
Весела КЪНЧЕВА
