Замърсяване на въздуха: какви са последиците и какво прави ЕС
Качеството на въздуха влияе върху здравето на хората. Европейският парламент работи за налагане на по-строги изисквания за намаляване на замърсяването.
Лошото качество на въздуха може да причини или да усложни дихателни и сърдечни заболявания, диабет или рак. То също така засяга селскостопанските култури и горите и носи икономически загуби.
Европейският зелен пакт поставя за цел намаляването на замърсяването до нива, които влияят в по-малка степен на здравето на хората или на екосистемите. Парламентът е приел повишаване на нормите за качеството на въздуха за 2030 г. и по-стриктни цели за конкретни замърсители.
Здравните последици от замърсяването на въздуха
Сред основните замърсители на въздуха са азотният диоксид, озонът и праховите частици. Градските зони регистрират по-високи концентрации на замърсители.
Фини частици
Частиците с диаметър до 2,5 микрона са по-малки от косъм и могат лесно да попаднат в кръвоносната система. Те включват органични вещества, прах, сажди и метали. Постоянното поглъщане на такива частици увеличава риска от дихателни и сърдечни заболявания, както и от рак.
По данни на Европейската агенция за околната среда те са причинили преждевременната смърт на поне 238 000 души в ЕС.
Азотен диоксид
Азотният диоксид е химично вещество, което попада във въздуха вследствие на работата на двигатели, особено на дизеловите. Натрупването му намалява устойчивостта на организма на инфекции и затова азотният диоксид се свързва с ръст на хроничните дихателни заболявания и преждевременно стареене на белите дробове.
Смята се, че замърсяването с това вещество е довело до 49 000 преждевременни смъртни случая в ЕС през 2020 г.
Озон
Вдишването на озон дразни очите, дихателните пътища и лигавиците. То може да бъде опасно за хора с астма и хронични дихателни и сърдечни заболявания.
През 2020 г. 24 000 души в ЕС са загубили живота си преждевременно вследствие на присъствието на озон във въздуха.
Макар че замърсяването на въздуха продължава да бъде проблем, качеството на въздуха се подобрява в последните три десетилетия. Преждевременните смъртни случаи в ЕС, които се дължат на прахови частици с диаметър под 2,5 микрона, са намалели с 45% между 2005 и 2020 г.
Загуба на биоразнообразие
Според анализ на Европейската агенция за околната среда 59% от горите и 6% от селскостопанските земи в Европа са били изложени на вредни нива на озона през 2020 г. Икономическите загуби от ефекта върху добива на пшеница в 39 европейски страни през 2019 г. са оценявани на 1,4 млрд. евро. Най-големи са били загубите във Франция, Германия, Полша и Турция.
Кои са източниците на замърсяването
Повече от половината твърди частици във въздуха се дължат на използването на твърди горива за отопление.
Селското стопанство е отговорно за 94% от емисиите на амоняк. На сухопътния транспорт се дължат 37% от емисиите на азотни оксиди, други 19% са причинени от селското стопанство.
Всички тези емисии намаляват от 2005 г. въпреки нарастването на брутния вътрешен продукт на ЕС.
Планът на ЕС за намаляване на замърсяването на въздуха
Като част от Европейския зелен пакт ЕС е формулирал план за нулево замърсяване на въздуха, водите и почвите до 2050 г. – целта е замърсителите да бъдат сведени до такива нива, че те да не оказват вредно въздействие върху хората или планетата.
Планът определя серия цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.:
- намаляване на преждевременните смъртни случаи вследствие на замърсяване на въздуха с повече от 55%;
- намаляване на застрашените от замърсяване екосистеми с 25%;
- намаляване на пластмасовите отпадъци в моретата с 50% и на микрочастиците пластмаса в околната среда с 30%.
По-строги норми относно присъствието на замърсители във въздуха
Европейският парламент прие през април 2024 г. правила за подобряване на въздуха в ЕС. Налагат се по-строги изисквания за ограничаване на концентрацията на замърсители като праховите частици, азотния диоксид, серния диоксид и озона към 2035 г.
Страните в ЕС ще трябва също така да следят за високи концентрации на други вещества, които замърсяват въздуха и оказват отрицателно въздействие върху здравето на хората и околната среда, като свръх фините частици, саждите, живака и амоняка.
Европейската комисия ще преразгледа стандартите до 2030 г., за да ги приведе в съответствие с препоръките на Световната здравна организация и последните научни изследвания в областта. Страните в ЕС могат да поискат до 10 години допълнително време, за да постигнат целите за качеството на въздуха.
Следващи стъпки
Всички страни от ЕС ще трябва да приемат пътни карти за реализиране на мерки в краткосрочен и дългосрочен план за постигане на новите цели за качеството на въздуха.
Страните от ЕС ще трябва да направят нужното техните граждани да имат възможност да потърсят компенсации, ако здравето им пострада вследствие на нарушения на европейското право.
