България през XIV век
•Download as PPTX, PDF•
3 likes•20,748 views
4 клас изд. "Булвест"
Recommended
Recommended
More Related Content
What's hot
What's hot (20)
Similar to България през XIV век
Similar to България през XIV век (20)
More from Богдана Иванова-Шишкова
More from Богдана Иванова-Шишкова (6)
България през XIV век
- 2. Цар Иван Александър поел властта след дълъг период на вътрешна слабост на държавата. Иван Александър управлявал от 1331 до 1371 година - 40 години. Осигурил мир със Сърбия, като дал сестра си за жена на сръбския крал. Нанесъл поражение на византийците и се възползвал от междуособиците им.
- 3. Особено голяма подкрепа оказвал на книжовниците. По негова заръка били създадени прекрасни книги с много красиви цветни рисунки. Четвероевангелието на цар Иван Александър (Лондонското евангелие) е илюстрован ръкопис, написан през 1355-1356 г. от монаха Симеон за цар Иван Александър. Съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия. Украсено е с 366 многоцветни миниатюри.
- 4. Цар Иван Александър получава книгата направо от ръцете на Св. Йоан Богослов Евангелие от Йоан
- 5. Царят е голям покровител на книжнината и изкуствата, прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Ктиторски портрет на цар Иван Александър от Бачковския манастир
- 6. Държавата започнала отново да отслабва. Някои боляри отцепили земите си и престанали да се подчиняват на царя. В началото на 60-те г. на XIV в. Иван Александър разделил държавата на две царства: едното с център Видин поставил под управлението на първородния си син Иван Срацимир, а другото, с център Търново - на втория си син Иван Шишман.
- 7. Подписът на цар Иван Шишман под Рилската грамота от 1378 г. гласи "Иван Шишман, в Христа бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци". Златен печат на цар Иван Шишман
- 8. През ХІV век Византия и Сърбия също били разпокъсани и воювали помежду си. Всичко това улеснило нашествието на османските турци на Балканския полуостров.
- 9. Владетелите на балканските страни не успели да изградят съюз срещу новия неприятел. Османците настъпили в Тракия. Завладели Одрин, Пловдив, Стара Загора, София. България загубила земите си на юг от Стара планина.
- 10. Новият цар в Търново – Иван Шишман, и видинският – Иван Срацимир, се признали за васали на османците, но не спирали да враждуват помежду си.
- 11. Османците се насочили към сръбските земи, където отначало претърпели поражение. По-късно сръбските войски били победени при Косово поле.
- 12. След тази победа османците се насочили към Търново. През пролетта на 1393 г. султан Баязид І стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
- 13. ЛЕГЕНДА ЗА ПОСЛЕДНИЯ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ Когато черните османски орди стъпили на българска земя, Търновското царство паднало, крепостните стени били сринати, църквите – поругани, светините – разпилени. Някогашните величествени царски палати се превърнали в развалини. Народът бил сломен от мъка и страдания, навред се разнасяли вопли и стенания, живите завиждали на мъртвите. Единствена опора на хората в тези трудни дни бил патриархът. Евтимий успокоявал, насърчавал, благославял, страдал и плачел с всички българи. Тежка била участта на народа, но идвали още по-страшни дни, още по-голяма турска жестокост.
- 14. Турският завоевател Челеби Сюлейман искал да стъпче и последната мъжка гордост на Търново и намислил да се отърве от по-будните мъже. Извикал 110-те най-знатни боляри в църквата “Св. апостоли Петър и Павел”, уж да се посъветва с тях, а когато се събрали, заповядал да ги избият. На голям грях станал свидетел божият храм, олтарите били обляни в кръв, още по-черен станал мракът над Търново. Но и с това не приключило всичко.
- 15. Поробителят решил да лиши българите от последната им утеха и заповядал да обезглавят патриарха. Извели го от тъмницата и го повели към Лобната скала, където светият човек трябвало да бъде посечен. Тръгнал Евтимий и по пътя благославял хората, онемели от ужас, скръб и отчаяние. Спокоен, излъчващ невероятна сила на духа, опора на целия насъбрал се народ, патриархът положил глава под топора и отправил последна молитва. И тогава станало чудо. Издигнатата за удар ръка на палача се вкаменила. Секирата проблеснала безпомощно във въздуха и не паднала върху беловласата глава. Турците потръпнали от суеверен страх – разбрали, че нямат власт над светия човек. Палачът коленичил ужасен и безпомощен. На колене паднали и българите, но в благодарствена молитва. Турците постепенно се окопитили и измислили друго наказание – заточение. Отново ридания огласили Търново.
- 16. Млади и стари плачели като деца, лишени от родителска обич – сбогували се с патриарха. Всички излезли да го изпратят, безмерна била мъката им. “На кого ни оставяш, владико? Кой ще ни утеши в нашите неволи, отче свети!” – хората ридаели, целували ръцете му, босите му крака и земята, по която стъпвал. Майките подавали своите рожби за последна благословия. Сам завладян от мъката си, патриархът благославял с трепереща ръка сред всеобщото ридание. Напускайки почернения град, Евтимий оставил на българите последна утеха и последно оръжие – вярата. Из „Легенди за Търновското царство“ Ж. Радева
- 17. През 1396 година било покорено и Видинското царство. Османското завоевание променило много съдбата на българите. Държавата била унищожена, а нейните водачи – избити. Духовенството било прогонено или избито, разрушени били черкви, манастири и дворци. Но въпреки тези трагични изпитания българите успели да се запазят като народ и столетия покъсно да възродят държавата си.
- 18. Завоевателите наложили в българските земи мюсюлманската религия. Тяхната държава била подчинена на военни правила, защото мюсюлманите били длъжни да воюват. Основната им войска били конниците.
- 19. Най-жестоки войници били еничарите, които се набирали чрез отнемане на момчета от християнски семейства. Това е данъкът девширме /от турски „сбор“/, който народът ни неслучайно наричал „кръвен“. Той отнемал жива християнска кръв – най-избраните, красиви и умни момчета до 20 години, които трябвало да забравят род и родина, вяра и език, за да станат оръдие за поддържане на османската власт. В средата на 15 век обичайният брой на събраните деца е 2000-2500 годишно.
- 20. В Османската империя християните били наричани „неверници“ , „рая“ и нямали равни права с мюсюлманите. Те трябвало с труда си и многобройни данъци да издържат войската и управниците. Нямали право да носят дрехи с ярки цветове и да притежават оръжие. Храмовете им трябвало да са вкопани наполовина в земята и да са без външна украса. Много пъти в следващите столетия българите се вдигали на бунтове, но не били достатъчно силни и добре организирани, за да успеят.
- 21. Васал – подчинено, зависимо лице. Султан – титлата на владетеля на османските турци. Рая – немюсюлманско население в Османската империя, което плащало данъци.
- 22. 1. 2. Времето на Иван Александър Завоюването на българските земи Иван Александър синове Иван Шишман Иван Срацимир Търновско царство Видинско царство 1393 година 3. Българите – зависимо население в Османската империя 1396 година