“Бийтълс”: Завръщането” (The Beatles: Get Back) - този документален деветчасов филм в три серии предизвика световен интерес, когато се появи в платформата Disney+. За него ви разказах наскоро в “24 часа”.
Сега ще ви представя някои любопитни моменти от друга шестсерийна документална поредица - “Пол Маккартни 3 2 1” (Paul McCartney 3 2 1), излъчена в стрийминг платформата HULU.
Реализирана като студиен разговор на легендарния музикален продуцент Рик Рубин с Пол Маккартни, документалната поредица се занимава със създаването на неговите песни - от периода на “Бийтълс” и по-късната солова кариера с групата “Уингс”. Подходът към музикалните илюстрации е уникален: продуцентът Рубин е подготвил многоканални мастър копия от записи на песни и по време на разговора пуска един или друг елемент (отделен трак) от песента. Така в студиото прозвучава само изсвиреното на бас китарата, солото или вокалните партии, т.е. отделни елементи от аранжимента на песента, които авторът Пол коментира и рефлектира чрез своите емоции и спомени. Оригинален подход и замисъл, позволяващ от първо лице да научим как са създавани песните, подписани от Ленън - Маккартни, и вълнуващата работа на великата британска група през 60-те години на миналия век.
Първата серия е озаглавена These things bring you together (от англ. “Тези неща ви сближават”). Пол разказва за началото на невероятната творческа симбиоза с Джон Ленън и Джордж Харисън, споделянето на всеки нов научен акорд на китарата в ливърпулския музикален магазин, където заедно прекарват много време. Точно там се ражда идеята за хармоничната структура на песента “Мишел”. Разбираме и кое кара Пол да включи в текста няколко фрази на френски език. Силно впечатлени от големите звезди на френската музика и култура по това време - Жулиет Греко, Брижит Бардо, Едит Пиаф, и вдъхновени от нейната песен Milord, Джон мотивира Пол да довърши идеята си за Michelle, която с помощта на тяхна френска приятелка е римувана с ma belle и включена доста по-късно в албума Rubber Soul.
През 1964 г. групата изнася многобройни концерти в парижката зала “Олимпия”. Именно там изгряващата френска звезда, родена в България,
Силви Вартан е “подгряваща”,
а те са пленени от нейния чар и глас. И точно там ги настига чаканата новина, че тяхна песен е покорила американските класации. I Want to Hold Your Hand - записана няколко месеца по-рано за първи път на четирипистов магнетофон, отваря пътя на групата към САЩ. Започва т.нар. феномен на британската музикална инвазия не само за тях, но и за други британски поп и рок изпълнители.
Една от “най-пиперливите” истории на Пол е свързана с албума Sgt. Pepper’s. Похапвайки в самолет, го питат дали иска сол и пипер (salt and pepper), но той чува sergeant pepper – от това случайно слухово недоразумение се ражда името на “героя” и титулната песен в първия концептуален албум на групата. Известно е, че по това време “Бийтълс” вече са прекъснали живите концерти и искат да работят студийно по ново звучене и авторско присъствие. Както ще стане дума и по-нататък, “Бийтълс” са силно повлияни от американската поп и рок сцена. Пол си спомня за възхищението си и творческата конкуренция с автора на песните Браян Уилсън от калифорнийската група Beach Boys, особено около издаването на техния студиен албум Pet sounds през 1966 г. Година по-късно след излизането на Sgt. Pepper’s музикалният свят е възхитен от иновативното му звучене, а американецът изпада в депресия…
Рик Рубин и Пол обсъждат и втората песен от албума – With a little help from my friends на Ринго Стар. “Музикалната дисекция” на отделните тракове показва уникалното взаимодействие на баса и барабаните в тази най-емблематична за творчеството на Ринго песен. Два дни след публикуването на албума Джими Хендрикс свири в лондонския клуб Bag O Nails. Каква е изненадата на Пол, когато чува тяхната песен Sgt. Pepper’s, интерпретирана от именития китарист! Там са и бъдещата му съпруга Линда, легендите от The Who Пийт Таунсенд и Ерик Клептън. Няколко месеца по-късно той пък е поканен да участва в записа на песента While my guitar gently weeps на Джордж Харисън. Това дава повод на Пол да разкаже за широко скроената личност на стария си приятел, общите ливърпулски ученически спомени, дискусиите в автобуса на път за училище. До деня, в който го запознава с Джон.
Бъдещата ливърпулска знаменита четворка има вече своите трима основни герои. В друга серия, озаглавена Like professors in a laboratory (от англ. “Като професори в лаборатория”), Пол разказва как
откриват и четвъртия “професор” - Ринго Стар, из хамбургските нощни клубове
Пленени от таланта му на ударните инструменти и вокалните изпълнения на американски кавъри, те го правят част от своето звездно бъдеще. Винаги съм си представял, че още в началото на съвместната работа Пол е определен за басист на групата. От разказа му разбираме, че това съвсем не е така. В първата формация на Джон The Quarryman басът е поверен на Стюарт Сътклиф, който след преименуването на групата в “Бийтълс” напуска формацията, за да продължи образованието си. По това време Пол се е сдобил с култовата холандска електрическа китара Rosetti Lucky 7, но е принуден да я изостави и да се захване с баса. От по-късната му солова кариера, а и до днес знаем, че често записва повечето инструменти сам и се доказва като “мултиинструменталист”.
Оказва се, че още в най-активните години на “Бийтълс” той се изкушава от соло китарата, какъвто е случаят с песента Taxman. Парадоксалното е, че това е една от първите авторски песни на Джордж, който трудно пробива доминацията на авторското дуо Ленън - Маккартни.
Подкрепен в текста от Джон, Джордж създава протестна песен срещу високите данъци в страната и е първа в албума Revolver. От анализа на соло китарата във филма става ясно, че то не е изсвирено от соло китариста Джордж, а от Пол.
Той експериментира с индо- и психеделично звучене, при което Джордж отстъпва соловата партия. Според мен именно през тази 1966 година, когато спирането на живите концерти е вече факт, се появяват и първите по-видими творчески търкания в групата, които ще доведат до епизода с напускането на Джордж, описан в цитираната по-горе статия за филма “Бийтълс”: Завръщането”.
За втората песен в същия албум - Eleanor Rigby, Пол разказва няколко феномена: за първи път никой от групата не свири в песента, хармоничната идея е негова, но в написването на текста помагат всички останали. Вече окуражени от класическото звучене на Yesterday, те предоставят изпълнението на осем струнни инструмента по аранжимента на продуцента Джордж Мартин. “Класическото” влияние в звученето на новите песни продължава и няколко месеца по-късно, когато по идея на Пол започват записите на Penny Lane. В дните, когато се ражда идеята за песента,
Пол слуша по телевизията един от Бранденбургските концерти
на Йохан Себастиан Бах. Разпитва продуцента Джордж Мартин какъв е този “висок духов инструмент” и разбира, че е пиколо тромпет. След записа на основните инструменти от групата в студиото е поканен известният тромпетист Дейвид Мейсън, който заедно с още седем духови инструмента оформя уникалното звучене на Penny Lane. Медиите ще реагират възторжено и ще отбележат, че в рок музиката досега не са използвани подобни музикални похвати в аранжимента и звученето.
Интересен е разказът за създаването на песента Maxwell's Silver Hammer от албума Abbey road.
По време на записа Джон се лекува у дома след автомобилна катастрофа,
а Джордж и Ринго недоволстват от огромното време, инвестирано в записа, и определят студийната сесия и записаните тракове “като най-лошите за всички времена”. Някои биографи на групата определят тази песен и разправиите около нея като предвестник за скорошната раздяла и пример за доминантното творческо налагане на идеи за песни от страна на Пол (и Джон). Пол обяснява, че звукът на бас китарата наподобява туба, което подчертава ироничния и пародиен характер на цялата песен. Но най-много време отделя за използването на moog synthesizer. В студиото е самият създател на синтезатора Robert Moog: “Беше инсталирана цяла стена с техника, пресъздаваща всички възможни звуци, и той ни демонстрира уникални звукови компилации, филтри и пр. Казах си: трябва да опитам това незабавно”, спомня си Пол. Именно тук прозвучават и оригиналните удари с чук по една огромна наковалня. Пол подчертава неколкократно изключителните музикални знания и звукозаписните похвати на продуцента Джордж Мартин и неговия екип, които насърчават оригиналните идеи и експерименти на “професорите в лабораторията”.
В по-късен период вече със своята група “Уингс” Пол и Мартин създават музиката за осмия филм “Джеймс Бонд”. Песента Live and let die влиза в класациите по света и е номинирана за наградата “Оскар”, но губи от друг мегахит - The way we were, изпят от Барбра Стрейзанд. Пак тогава Пол споделя студиото и звукорежисьорите с “Пинк Флойд”, които записват “Тъмната страна на луната” (Dark side of the Moon)!
60-те и 70-те години на миналия век - боже, какви музикални времена!!!
Разказвайки историите около създаването на песните, Пол нееднократно отбелязва, че той не чете ноти, а пресъздава идеите си с акорди и изпява всичко, което трябва да прозвучи в песента. Помощта на Джордж Мартин не само в аранжиментите, но и в цялостното звучене на песните, отбелязана и по-горе, съвсем оправдано му спечелва името “петия бийтълс”.
В последната част на филма, анализирайки отново работата си с Джон, Пол припомня влиянието на ирландската и келтската музика и подчертава отново имената на музикантите, от чиито песни са се учили, изпълнявайки техни кавъри - Рей Чарлз, Литъл Ричард, Чък Бери, Джери Лий Луис, “Айли Брадърс”, “Евърли Брадърс”. “Джон не беше щедър на похвали, но един път усетил песента, тя се раждаше”, подчертава Пол. Двамата са написали около 400 песни!
Финалната история във филма е за последната песен в албума Sgt. Pepper’s – A Day in the Life. Пол обяснява, че тя се състои от две абсолютно различни по стил, смисъл на текста и звучене части - първата, изпята от Джон, втората - от него. Подписана е както винаги Ленън - Маккартни, но тя като че ли предсказва близкото бъдеще - великата четворка ще се раздели завинаги, а най-успешният тандем ще издаде скоро първите си авторски албуми отделно - само с фамилните си имена. Емоцията на Пол в тази част на филма е видима, особен привкус има и финалният акорд на дълго отзвучаващото пиано в края на песента “Един ден в живота”…“Какво вълшебство”, заключава Пол!
* Кирил Калев е радиожурналист, автор и изпълнител на песни.
