Богдана Карадочева беше много претенциозна
<i>Апостол Апостолов е роден в Русе на 3 септември 1951 г. Завършил е гимназия, а след това саксофон и флейта, джаз и поп изкуство в Музикалната академия в София. Започва да свири професионално още от 1972 г. Женен е за певицата Румяна Коцева и има дъщеря.</i><br /> <br /> <b>- Свирил си с Йорданка Христова, били сте в Куба...</b><br /> - Да, през 1976 г. заминахме за Куба с &ldquo;Тоника&rdquo; и с Данчето Христова. Свирили сме и в &ldquo;Тропикана&rdquo; - световноизвестното вариете. Изнасяхме прекрасни концерти и в театър &ldquo;Амедео Ролдан&rdquo;, който след това изгоря. Концертът в Куба, нормално за там, започваше с 3-3 и половина часа закъснение. <br /> <br /> Те са си такива, спокойни хора, 2-3 часа закъснение за тях нищо не е. Чакахме да се напълни залата и тогава почвахме. Публиката носеше Данчето на ръце. Те и към нас се отнасяха добре, но специално нея там я боготворят. <br /> <b><br /> - Данчето пееше ли и български песни в Куба?</b><br /> - Пееше и латино, и български песни. Спомням си един майтап, който се получи. Сега е смешно, но тогава... Бяхме купили един огромен хамонд &ldquo;ТТР&rdquo;, орган от две части, огромен. Оказа се, че токът в Куба е различен. Американски стандарт. Тогава Сашо пианистът, гледайки нотите, трябваше да свири в друга тоналност. Направи го на сцената, и то по време на самия концерт. След това бяхме във &ldquo;Варадеро&rdquo;, другия световноизвестен курорт, където също свирихме във вариетето, близо месец и половина.<br /> <br /> <b>- Оттам ли тръгна мълвата, че Данчето е приятелка на Фидел Кастро?</b><br /> - Не знам, честно да ти кажа, не съм свидетел на подобно нещо.<br /> <br /> <b>- А тук как работехте?</b><br /> - По три концерта на ден имахме. Имаше и правостоящи. Голяма, огромна дейност кипеше. <br /> <br /> Свирехме с Данчето Христова. Това беше убийствено. Работили сме и с Петьо Чернев. Движили сме се и с Борето Годжунов, който пътуваше с жена си. Тя му пееше вокали. Правили сме много хубави турнета. За първата му жена говоря. Много го обичаха. Правили сме и много добър концерт с Богдана Карадочева, която пее доста претенциозно музикално. Изисква много от оркестъра.<br /> <b><br /> - Работил си и в Ансамбъла на строителни войски със Стефан Диомов и &ldquo;Тоника&rdquo;...</b><br /> - Да, оркестърът се казваше АСВ &ndash;Ансамбъл на строителните войски. Майтапът беше, че когато пътувахме в чужбина, а най-често прескачахме до Германия и до Австрия, трябваше, ако ни пита някой &ldquo;враг&rdquo; това &ldquo;АСВ&rdquo; какво означава, да отговаряме, че сме Ансамбъл софийски вечери. Това бяха измислили от ВКР-то. Инструктираха ни предварително. И който ни пита нещо на немски, ние трябваше да му отговаряме на руски език?! Така ни инструктираха.<br /> <br /> <b>- А искали ли са от вас да се топите един друг пред ВКР- то?</b><br /> - Да, опитвали са се. Имам доста неприятна история. Това е един от тъпите ми спомени там, когато се опитаха да ми намекнат, че ако подразбера нещо, мога да се обадя... Беше тогава, един Илиев... <br /> <br /> Явно че си е имало хора, защото излизаха разни неща наяве. Когато се върнахме един път от Виена, понеже кръшнахме през нощта в една кръчма, аз и още един колега, половин година след това трябваше да пиша едни обяснения какво са ме питали в кръчмата, а аз какво съм казал... И накрая щяха да ме накажат. Какво съм можел да кажа?! Да издам на &ldquo;врага&rdquo; колко кирки и лопати има в строителни войски ли?! Беше много лош период, защото малко преди това беше станала случката с &ldquo;Тоника&rdquo;.<br /> <br /> <b>- Във Виетнам ли, когато Ева се разболя и отказа да пее?</b><br /> - Да, във Виетнам. По същия гаден начин ги стопираха. Ева загуби право да живее в София, но за да запазят &ldquo;правото на социалистическото семейство&rdquo;, както се казваше, Гого го оставиха в София. <br /> <br /> Генерал Василев го остави наистина. Тогава дори никой не искаше да спи с него в хотела, беше ги страх. Аз бях с него в една стая. Правих му аранжиментите на песните. Другите избягваха контакти. <br /> <br /> Ужасно беше тогава. Такъв беше този период. Гого много добре пееше песните на Челентано. <br /> <br /> Правили сме доста турнета с &ldquo;Госконцерт&rdquo; в СССР. Настаняваха ни само в отбрани &ldquo;Интурист&rdquo;-хотели. Добре платени концерти. Гого и там правеше фурор с италианските си песни. <br /> <br /> <b>- Ти си женен за певицата Румяна Коцева?</b><br /> - Да, тя дойде с конкурс в ГУСВ и в един момент се взехме. Около 10 г. пътувахме с оркестъра, който аз направих - &ldquo;Фул Екшън бенд&rdquo;, по Скандинавия и корабите. <br /> <b><br /> - На тази снимка, на която Руми е с Боби Фарел, какъв е случаят?</b><br /> - Той тайничко от мен й предложи да отиде в Амстердам. Да живее у тях и да я прави звезда, суперстар. Всичко това тайно от мъжа й?! Е, в края на краищата нищо не се случи. Хубав спомен от това време беше, когато открихме кораба &ldquo;Синдарела&rdquo;. Там изнасяхме шоу с български балет, 45-50 минути програма. Страхотно озвучаване. Триетажно заведение.<br /> <br /> <b>- Не ви ли сваляха пасажерите? Теб, жена ти, различни предложения не сте ли получавали?</b><br /> - Да, имаше, естествено, че имаше предложения, то имаше и по-млади момчета от мен. Там си оженихме басиста - небезизвестния Шони. Запозна се с една много готина госпожица от Осло. Тя наистина беше много готина до момента, в който удари малко алкохол. В един момент изчезна и след половин час я води пожарникарят на кораба &ndash; свалил я от перилата, по които се разхождала. <br /> <br /> Та се ожениха. Станахме свидетели. Впрочем те още са заедно. Живеят си. Имат си ранчо. Гледат коне. Имат си хиподрум. Той успя много добре да се справи с тази работа и скоро, надявам се, ще се видим.<br /> <br /> <b>- С какво пътувахте? С коли ли?</b><br /> - Е, как, задължително с лада, и то не защото нямаше по-добра кола, а защото имаше газова уредба. Тогава югославяните не даваха бензин. Тук се редим и зареждаме две туби нафта, за да ни пуснат с две туби за буса. Зареждаме с газ и пълен резервоар, за да можем да изкараме цяла Югославия и чак като влезем в Унгария, да заредим бензин. Иначе няма изкарване.<br /> <br /> <b>- Къде имахте най-големи проблеми по границите?</b><br /> - Като се започне от Градина, като излезем. Микробусът беше зареден с шоколадчета, с цигари, бира, коняк, витамини за кучета и какво ли не, защото постоянно, на половин час, на един час, ни спираха по пътя и ни изнамираха някаква нередност. Но с 4 бутилки коняк, два стека &ldquo;Марлборо&rdquo; и една торба с витамини и шоколади минавахме през Югославия...<br /> <br /> <br /> <i><b>Жоро ЗАХАРИЕВ</b></i>